BASF Caryx

Три научни центъра предвижда реформата в ССА

3

Предстоящата реформа в Селскостопанска академия предвижда създаването на три нови научно-координационни центъра. Това са Център за изследване и иновации в земеделието, храните и устойчиво управление на ресурсите, Център за изследване и иновации в животновъдството, рибарството и аквакултурите и Център за генетични изследвания и селекционна мрежа в земеделието, според вижданията на работната група за реформата в ССА.

Целта на създаването на центровете, според авторите на идеята, е „изграждане на благоприятна среда за засилено партньорство и по-добро сътрудничество между научните структури на ССА, за постигане на ефективна система за научни изследвания, ускорен трансфер на знания в практиката и комерсиализация на научните продукти“.

В работната група  по реформата в Селскостопанска академия участват заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов, представители на БАН, ректорите на Тракийския университет – Стара Загора, на Лесотехническия университет, на Аграрния университет – Пловдив и на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Работната група заседава последно на 23 септември.

Планът е Центърът за изследване и иновации в земеделието, храните и устойчиво управление на ресурсите да обедини 7 института – Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ – София, Инситута по аграрна икономика – София, Института по земеделие в Кюстендил, Института по тютюна и тютюневите изделия – с. Марково, Института по декоративни растения, Агробиоинститут – София и Института по криобиология, хранителни технологии и развитие на храните – София (вкл. Пловдив).

Центърът за изследване и иновации в животновъдството, рибарството и аквакултурите ще обедини Института по животновъдни науки в Костинброд, Земеделския институт в Шумен, Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, Института по рибни ресурси и аквакултури – Варна (вкл. Пловдив), Земеделски институт – Стара Загора и Института по семезнание „Образцов чифлик“ – Русе.

Към третия Център за генетични изследвания и селекционна мрежа в земеделието ще бъдат включени
Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево, Института по лозарство и винарство – Плевен, Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък, Института по зеленчуковите култури в Пловдив, Института по овощарство – Пловдив, Института по царевицата и фуражните култури в Кнежа, Института по земеделие в Карнобат (вкл. полски култури – Чирпан) и Института по растителни и генетични ресурси в Садово.

Част от тези институти ще бъдат извадени от структурата на Селскостопанска академия и прехвърлени под шапката на БАН и различни университети. Според вижданията на членовете на работната група, четири института ще преминат към БАН – Института по декоративни растения в Негован, Агробиоинститут – София, Института по криобиология, хранителни технологии и развитие на храните – София и Института по рибни ресурси и аквакултури – Варна.

Институтът по семезнание „Образцов чифлик“ – Русе преминава Русенския университет „Ангел Кънчев“, Земеделският институт в Стара Загора – към Тракийския университет, а Институтът по земеделие – към Аграрния университет в Пловдив. На заседанието на работната група на 23 септември е отпаднало първоначалното намерение Институтът по животновъдни науки в Костинброд да премине към Лесотехническия университет.

През октомври се предвижда планът за реформата на ССА да мине през обществено обсъждане. Част от институтите вече обявиха, че реформата се прави непрозрачно и че настояват да останат в структурата на Селскостопанска академия, тъй като всяко сливане и преструктуриране, според тях, ще доведе до съкращения и затваряне на много от научните звена. „С голяма тревога и загриженост за бъдещето на аграрната наука в България наблюдаваме подхода, методите и действията, свързани с предстоящите реформи в Селскостопанска академия„, се казва в нова декларация, подписана от почти всички научни институти в България.

Тя е адресирана до председателя на Народното събрание Цецка Цачева, до премиера Бойко Борисов, до председателя на Парламентарната комисия по земеделие Румен Христов, председателя на Парламентарната комисия по образованието и науката Милена Дамянова и до министъра на земеделието и храните Десислава Танева.

„В научните среди на Селскостопанска академия, БАН и университетите усилено се коментира бъдещето на институти от състава на ССА. Отдавна са известни интересите на ректори на ВУЗ-ове и ръководството на БАН за включване в структурата им на научни звена от ССА, което по наше мнение, не само че няма да подобри научната инфраструктура и да повиши научния капацитет на институтите, а ще доведе до нарушаване на тяхната интеграция и сътрудничество.

Съществува опасност, подобни действия да доведат до ликвидирането на цели направления в аграрната наука и тяхното приложение в практиката.

Настояваме за прозрачност при провеждане на реформите в ССА, с които да се постигне нарастване на научния капацитет, полезни за практиката научни постижения, увеличаване на методичния арсенал с модерни научни технологии и иновативни методи за повишаване конкурентоспособността на българското земеделие“, се казва в декларацията на учените.

Те предлагат проектът за развитие на всеки институт да бъде обсъден и приет от научния съвет с участие на браншови структури и да стане част от общия проект за реформи в ССА, както и да се представи и обсъди от всички научни звена проекта за бъдещето на ССА. „Това би позволило да се направят предложения за реално подобряване на вътрешната и външна интеграция и повишаване на проектния капацитет в отделните научни направления.

Научната общност вижда бъдещото развитие на ССА чрез привличане на европейски и национални фондове за развитие на науката, публично-частни партньорства, привличане на средства от колаборация с водещи частни научни центрове в Европа и света, увеличаване на средствата, получени от предлагани научни продукти, научно приложни услуги, семена, разплодни животни и други“ се посочва още в декларацията на научните институти.

Споделете.

3 коментара

  1. Ognyan Stoynov Kostov on

    Napalno podkrepiam komentara za reformite na CCA. Ne samo shte se poluchat golemi lipsi na vajni za praktikite na nasheto selsko stopanstvo, no I zvenata ot CCA shte badat izpolzvani samo za vnedriavane na gotovite nauchni produkti, a novi naima da badat razraboteni zashto niama I dostatachno finansirane I v BAN. Tova koeto sam vidial v chijbina (Iaponia I Belgia) e che zaglavieto na vsciaka sekcia zapochva s „Applied“. Tova triabva da se napravi I v CCA za da namaliat posegatelstvata kam neia I neinite kraini nauchni producti da ne badat otkradnati I dadeni kato razrabotki na BAN ili na Universitetite. Ot BAN niama da iskat da si slojat „Applied“ ot koeto CCA shte specheli.

  2. Димитрова on

    Разочарована съм от доцент Георги Костов! Надявах се, че ще бъде съпричастен към съдбата на Селскостопанска академия, тъй като е бил неин председател и е наясно със ситуацията. Дори и да е обиден от някои действия срещу него през онзи период, това не означава, че трябва да си отмъщава на всички и да действа срещу Академията. Напротив, може да съдейства за нейното запазване и развитие. Това, което става сега, не е реформата, от която има нужда ССА!

  3. Един от многото on

    Затова ли гласувахме за вас, г-н Костов! Мечтаехме за по-добър живот, а той става все по-труден… Не са необходими никакви центрове, не е необходимо „изваждане“ на институти от структурата на Селскостопанска академия. Оставете учените да изпълняват своята мисия! Осигурете им достойно финансиране! Така и вие ще изпълните своя дълг и ще осигурите по-добро бъдеще за българските хора!

Коментирайте

Close