BASF_Cleranda

На ялова баница и нафпавок от гуде в село Горно Драглище

0

Една пазителка на традициите – Дешка Кротева от Горно Драглище, успява да превърне родното си село в Разложкия край в малка столица на селския туризъм. Освен че от години съхранява и развива старинната технология за приготвяне на местния колбас нафпавок, Дешка от години се опитва със съмишленици да извоюва правото законно да се произвежда и предлага на клиенти домашна храна.

В къщата на Дешка в Горно Драглище ще ви посрещнат с народна музика и песни, ще ви облекат в традиционна местна носия, ще ви напоят и нахранят и ще ви разказват толкова смешни и любопитни истории, че ще искате да се върнете тук отново.

Къщата на Дешка Кротева

Ето какво разказва Дешка Кротева пред журналисти в рамките на обучение по проекта на „Икономедиа“ „CAP for CAP“ (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България.

„Насръцовани мъжето като гудета”, мърмори възрастна жена в разложкото село Горно Драглище и новодошлите туристи не разбират и дума от казаното. Няколко часа по-късно, омаяни от разложките народни песни, обичаи, вкусни местни ястия и салати от зеленчуци, набрани направо от градината, хората се ориентират, че на местен диалект репликата се отнася за мъже, които са се напили като прасета. Научават още, че в разложкото наречие има думи като гуде – прасе, пицикурчи – свински черва, чекане – червено цвекло, суи чушчи, траеник.

Тази екзотика е част от причините дойде ли човек веднъж в село Горно Драглище, задължително да повтори. Тук правят селски туризъм не с пари, а със сърце. Селцето е в подножието на Рила, на 13 км от Разлог и на 10 км от Банско. На 5 км от него е друго китно село – Добърско, в което се намира една от най-старите църкви у нас, под егидата на ЮНЕСКО.

Близостта на Горно Драглище до Банско е едно от предимствата на селището, тъй като тук отсядат много гости, които съчетават карането на ски с ваканцията на село. Населението е около 1000 души и тези, които не са заети в хотелите в зимния курорт, от десетина години развиват селски туризъм. Някои стопани предлагат не само уютно настаняване и местни специалитети, но и разходки сред местните природни забележителности. Сред атракциите в Горно Драглище е валявицата – мнозина от околността идват да перат черги, одеяла и килими в дървеното корито с бърза вода. От това място тръгва и една от екопътеките в района, а недалеч от селото се намира и с. Баня, прочуто с минералните си извори.

Но една от най-големите тайни, обвита в мистика, стари истории и дървесна пепел, е прочутият местен колбас нафпавок. Той е подобие на банския старец, но за разлика от него се прави само през декември, най-много до края на януари, разказва Дешка Кротева, царицата на местния селски туризъм. Името на този интересен и вкусен колбас идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол. „Месото е най-хубавото от гудето – рибица, бут и плешка, а от едно гуде – най-много десет бройки излизат. Сушим го на тавана – даже и тавана не можеш да си ремонтираш, иначе къде ще си правиш нафпавока. Стои на решетки, за да се проветрява и се молим зимата да е студено, че иначе не става. После го заравяме в пепел, тя го консервира и там стои, докато ти издържи сърцето“, казва колоритната стопанка Дешка.

Нафпавок

Традиционният колбас нафпавок

Когато за пръв път участвала със своя нафпавок на изложение в чужбина, италианските дегустатори възхитени възкликнали, че това е българското прошуто. Старите хора в селото разказват, че се прави от векове по този край и че Разложката долина е единственото място, където този колбас може да узрее и да добие неповторимия си вкус и аромат. Но тъй като направата му е скъпо начинание, а времето за отлежаване е дълго, с годините традицията почти изчезнала. Дешка Кротева е сред малкото майсторки, която заедно с още 20-тина семейства в селото, все още прави чудния колбас и съхранява стария занаят.

Мъжът на Дешка цял живот е бил тракторист, а тя преди 1989 г. разнасяла вестници към местния пощенски клон. После имали цех за трико с 13 работници, после гледала крави. „Никога не съм бездействала, за мен срамна работа няма, по-срамно е да не работиш“. Дешка Кротева и семейството й живеят в къща, строена през 70-те години. „На мен ми харесва селския начин на живот и искам всеки, който дойде в нашия дом, да се докосне до него. Той не е много лесен, но не е и за изхвърляне – в задния двор има всичко за направа на зимнина“.

Със селски туризъм се хванала съвсем случайно. „През 2006 г. започнахме и то без да знаем, че ще започнем. Трябваше да се настани човек в къща в селото, с детенце, щели да ходят на сноуборд. И точно на Бъдни вечер там гърми бойлерът. Викат ме мен – само ти можеш да реагираш! – казват, помолих поне за половин час, да сменя чаршафите в стаята на децата, защото другаде нямаше къде да се спи. Имахме и една печка „Чудо“ и му казвам на човека – ако си слагаш дървата, ще се грееш, ако не – ще мръзнеш. Трябваше да остане две вечери. На Бъдни вечер седна с нас, разказа ми, че бил архитект, работел по Израел, по целия свят, рекох му – ти акъл нямаш тук при мен да дойдеш, а той ми отвръща, че не знам какво му давам. Осем дни стоя този човек, Господ си знае работата, сигурно неслучайно е гръмнал онзи бойлер. Така започна всичко“, разказва Дешка.

Започват да я търсят туроператори, домът й да се пълни с хора. „Бабите ми казват – не можем да разберем защо си бедна, като си толкова богата“. В началото гостите в къщата ползвали обща баня. Дошло време да се сертифицира. Идват, а аз не вярвам – има толкова луксозни къщи, та моята ли…А те, бяха унгарци, ми казаха – ние не търсим луксозни къщи, хора търсим.

Гостите на Дешка в Горно Драглище са от целия свят – Япония, Индия, Австралия, Нова Зеландия…И това, че банята още не е ремонтирана не ги притеснява – харесват традициите и топлината в старата селска къща, вкусните гозби, готвени на „циганска печка“ и в тавите, останали от свекървата на Дешка. „Тези яденета джиджи-биджи не ги отбирам, аз съм по селските манджи“, казва тя. Като дойдат гости, ги посрещат две местни баби, облечени в носии. Масата е заредена със „селски манджи“ – пържени пиперки с домати, кромид и праз, погача, сланинка, ялова баница, която се меси и вие само с брашно, мая и малко олио. Гостите се обличат в традиционни народни носии от Разложкия край, участват в различни обичаи – булка, канене на кум. „Гостът става част от нашия селски бит, който е много интересен, не е като градския – скучен. Много работим, но и много преживявания имаме. После играем хора, пеем песни, имаме много групи без преводач, но езиковата бариера не пречи“, казва Дешка.

Ястия Дешка Кротева

„Селските манджи“ на Дешка Кротева

Според нея, хората трябва да повярват, че в селския туризъм има препитание и възможност за прилични доходи. „Няма да забогатееш, но и гладен няма да умреш- ето, на деветата година, успях да си купя една циганска печка и фризер“. С годините в дома й вече са изградени общо пет стаи за гости. „Но се стремя да включвам колкото може повече хора от селото и техните къщи, така общо имаме 20 стаи. Кой има сладко, кой шушони, кой боб, сланинка, мляко, сирене, така можем да се развиваме. Понякога идват и по 80 човека наведнъж у нас – тясно е, но когато ти е широко сърцето можеш всеки да нахраниш. Нощувките са наблизо, а всички забавления стават при нас“.

Според Дешка Кротева, на туриста не трябва да се гледа като на „човека с петте лева“. „За мен той не е турист, а прекрачи ли ми прага е гост и става част от нашето семейство. Когато забравиш парите, нещата тогава се случват. Селският туризъм – не знам, професия ли е, занаят ли е, но е нещо много сладко, с пари не може да се купи. Такъв е моят селски живот“.

Споделете.

Коментирайте

Close