BASF Butisan

Априлският мраз може да унищожи овошките и ранните картофи

0

Минусови температури и сняг предвещават метеоролозите за следващите няколко дни и много от българските фермери се притесняват за реколтата си. Измръзване на овошките и някои от зеленчуците ще бъде опустошително и ще доведе до огромни загуби на стопаните. Необичайно ниските температури тази пролет може да унищожат много видове овошки и да поразят посевите с ранни картофи на открито. За това предупреждават учени от Института по овощарство в Пловдив и Института по зеленчуковите култури „Марица“. На най-голям риск са изложени ранните череши, които вече имат оформени плодчета, бадемите, кайсиите и джанките, както и прасковите, при които цъфтежът е приключил.

Най-застрашени от измръзване са кайсиите и ранните череши

Застрашени от измръзване са ябълките и някои видове круши, които са в период на цъфтеж, докато за дюлите времето не е толкова опасно, те ще издържат, коментира проф. Аргир Живондов от Института по овощарство. Най-чувствителни на пролетния мраз са младите завръзи веднага след цъфтежа, подчерта той.

Стотици стопани в Северна България са притеснени за реколтата си, тъй като на много места там валя сняг. Ако е бил мокър сняг и се е стопил за час-два, не е страшно, овошките няма да пострадат, смята проф. Живондов.В Тракийската низина засега няма катаклизми, но в края на тази седмица метеоролозите предвиждат температурите да паднат под нулата. „Имаме метеорологична клетка и отчитаме температурите на място, все още не е имало слана, нито минусови температури. Очаква се термометърът да падне под нулата утре и в събота. Всичко зависи от това колко време ще се задържи – ако е минус 1 градуса в продължение на час, овошките няма да пострадат, но ако е за по-дълго и е под -1, ще измръзнат“, каза проф. Живондов.

Измръзвания ще има в котловинните полета от двете страни на Балкана

Ученият предупреждава, че най-критично е в котловинните полета от двете страни на Стара планина – Златишко-Пирдопска, Карловска и Казанлъшка котловини, където се очакват измръзвания.

През януари с падането на температурите до 24 градуса под нулата, измръзнаха между 70 и 90% от черешите в Кюстендилско. Според специалистите от Института по земеделие в града измръзванията при ябълките и сливите са били около 30 на сто. Миналата пролет районът също пострада от студа и 90% от реколтата от череши в Кюстендилска област беше унищожена. На едро плодът се търгуваше с 40 ст. повече за килограм от обичайните цени, а на дребно се продаваше за над 2 лева на килограм.

Измръзване на овошките

Източник: Инекс Агро

Опасен ли е пролетният студ и за лозята?

Ако студеното време се задържи, лозята също може да пострадат. Проблемът не е толкова в ниските температури, колкото в радикалното затопляне, когато слънцето изгрее, обясниха лозари.

Очакваните минусови температури са опасни за ранните картофи, засадени на открито, предупреди проф. Стойка Машева от Института по зеленчуковите култури „Марица“. Тези, които се отглеждат в под полиетилен и в стъклени оранжерии, не са застрашени. Грахът на открито е по-устойчив на мраз, салатите бързо се възстановяват, а за лука и чесъна няма никаква опасност, каза още проф. Машева.

Стопаните в Тракия се надяват ниските температури да не се задържат за дълго под нулата, тъй като в Южен-Централен район е концентрирано най-силно зеленчукопроизводството у нас – тук са съсредоточени 44% от зеленчуковите култури.

Как стопаните да предпазят насажденията от измръзване?

Има препарати, които предпазват от измръзване, но най-ефикасно си остава опушването с бали слама, препоръчва проф. Живондов. Методът е ефикасен както за овощни градини, така и за лозя.

Опушване с бали слама против слана

Опушването със слама е изпитан метод против слана в овощни градини и лозя

„Сламата трябва да е леко влажна, за да не гори, а да дими. Балите се разнасят в градините или лозята през 10-15 метра, по една бала със слама се поставя през два реда. Това трябва да стане към 2-3 часа през нощта и да се прави всеки ден, когато се очаква слана. Целта е пушекът да се наслои като облак, за да предпази насажденията от сланата. Така димът от сламата създава по-топъл микроклимат – пушекът не позволява сланата да влезе в контакт с най-нежните органи като цветове и близалца“, обясни проф. Живондов.

Някои стопани използват специални спрейове и препарати срещу слана. В Европа, и особено в Австрия, където загубите от измръзване през април 2016 г. достигнаха 125 милиона евро, е много разпространен т. нар. „антифриз“ за овошки. Той се разпръсква от специална машина и течността така покрива цветовете и листата на овошките, че ги предпазва от слани и измръзване. Използват се и т. нар. антифризни свещи, които се поставят под дърветата, за да осигуряват топлина. Решение са и вентилаторните машини, които издухват топъл въздух. Една такава машина спасява от измръзване 10 декара.

Споделете.

Коментирайте

Close