BASF_Delan

БАБХ започва проверки за фалшив оцет на пазара

0

Българската агенция по безопасност на храните започва проверки във фабриките и магазините за фалшив оцет. Инспекциите ще обхванат обектите, които произвеждат и бутилират оцет или заместители на оцет, складове за търговия на едро с храни, магазините за хранителни стоки и супермаркетите към търговските вериги на територията на цялата страна.

В производствените обекти ще се следи за произход и качество на използваните суровини, технологична документация и доказателства за спазването й. За продукти с наименование „Винен оцет“, следва да са получени изключително чрез оцетно-кисела ферментация на виното, което трябва да е видно от технологичната документация за продукта – в частта за технологичния процес. За продуктите с наименования „Ябълков оцет“, „Плодов оцет“, следва да са получени чрез бактериална ферментация на съответната плодова смес. Киселинното съдържание на винения оцет е минимум 6 % (съдържание на оцетна киселина – 60 гр./л. ), а на плодовите оцети – минимум 4,5 %.

Продуктите, които са произведени чрез разреждане на оцетна киселина (Е 260), са заместители на ферментиралия оцет и разрешените добавки за влагане в тях са съгласно европейското законодателство. Киселинното им съдържание се посочва чрез процента на концентрация на оцетната киселина в продукта.

При инспекциите в търговската мрежа ще се изискват документите за произход на продуктите, правилно обявяване на киселинността – в процентно изражение /а не в алк. % vol./. и ще се обърне особено внимание за наличието на заблуждаващи наименования, текстове, описания, картинни изображения и други, подвеждащи потребителите по отношение на състава и естеството на продукта. По време на проверките ще бъдат взети проби по официален контрол от търговската мрежа.

Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети, показва проучване на Асоциация „Активни потребители“. Това лесно може да се обясни с по-ниските цени (средно с 26% по данни на НСИ), но не е единствения фактор, който влияе на потребителите. Наред с цената съществено значение може да имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта. До 2014 година беше много трудно да се направи разлика между натурален и синтетичен оцет, защото и двата вида използваха името оцет и само малък брой взискателни потребители можеха да ги различават. Тогава бяха приети законодателни изменения, които да позволят по-ясното разграничаване на натурален и синтетичен оцет (заместител). Проучването на „Активни потребители“ търси отговор на въпроса, дали направеното е достатъчно.

Проучването показва, че често се използват подвеждащи изображения на етикетите – изображения на плодове, навяващи асоциацията, че продуктът е произведен от плодова суровина, изображение на дете, което намеква, че продуктът е за деца, снимка на туршия, която ясно намеква, че продуктът е подходящ за консервиране.

 

Споделете.

Коментирайте

Close