BASF Caryx

България и още 6 страни искат ограничаване на вноса на ориз в ЕС

0

България и още шест страни производителки на ориз в Европейския съюз поискаха незабавни мерки за спасяване на оризопроизводството на Стария континент. Секторът е притиснат заради либерализацията на вноса на ориз и растящия безмитен внос от трети страни, което поставя европейските производители в условия на нелоялна конкуренция, се казва в обща позиция, приета от България, Италия, Португалия, Гърция, Франция, Испания и Унгария по време на Първия форум на европейския сектор „Ориз“ (1st Forum of the EU Rice sector), проведен в Милано.

Изпратихме позицията си до Европейската комисия, както и до българското Министерство на земеделието и храните, и настояваме за незабавни мерки, каза за Агроновините председателят на Съюза на оризопроизводителите в България Савина Влахова. Секторът трябва да бъде ефективно признат за „чувствителен“ от Европейската комисия, както и от страните членки на ЕС, по отношение на споразуменията за свободна търговия и ограничаването на безмитния внос, подчерта Влахова.

Общата позиция на седемте европейски страни производителки на ориз припомня, че секторът е високо специализиран, тъй като играе ключова роля в управлението на водите, има висока екологична стойност, понижава риска от наводнения и гарантира биоразнообразието. В същото време пазарният анализ показва, че от 1 септември 2009 г., когато започна пълната либерализация на вноса от развиващите се страни, вносът на ориз в ЕС е нараснал с 65% през последните седем години, достигайки рекордните стойности от 1,34 милиона тона за кампания 2015-2016 г.

Огромно е увеличението на вноса на олющен ориз тип басмати – с 97%, за последните 7 години. Нарастване от 5,650 % има при вноса на арпа от африканските, карибските и тихоокеански държави. Ръстът при бланширания ориз, внос от развиващите се страни е 4,440% в периода 2008-2016 г. Голямо увеличение от 45 на сто има и при вноса на ориз в малки опаковки, според наблюденията на Европейската комисия в периода 2013-2016 г.

„Тези тенденции, основно заради пълната либерализация на вноса на ориз от развиващите се страни и африканските, карибските и тихоокеански държави, водят до рязко намаление от 40% на площите с дългозърнест ориз (тип „Индика“ – б. р.) в Европа и увеличаване на площите с дребнозърнест ориз тип „Японика“ с 14 на сто. Това води до сериозен дисбаланс между двата продукта на европейския пазар на ориз.

За кампания 2016-2017 г. Еврокомисията очаква рекордно ниво на крайните запаси от 586 000 тона ориз (еквивалентни на 30% от производството в ЕС). Тази ситуация може да се влоши, ако прогнозите в двете проучвания, публикувани от Европейската комисия през 2016 г., са верни. Проучването, озаглавено „ЕС селскостопански перспективи – перспективи за земеделските пазари и приходи през 2016/2026“ показва увеличаване на консумацията на ориз с едва 6%, които ще бъдат напълно покрити с нарастване на вноса от слаборазвитите страни, чийто дял във вноса на ЕС е 50%.
Ориз
Проучването, озаглавено „Кумулативно икономическо въздействие от бъдещите търговски споразумения в областта на селското стопанство в ЕС“, изготвен от JRC (Joint Research Centre) на Европейската комисия, се фокусира върху ефектите, причинени от преговорите за свободна търговия по отношение на селскостопанските пазари на ЕС. В тях се визират най-големите оризови износители на ориз от Тайланд, Виетнам и субрегионалния блок MERCOSUR (в който влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай, а други шест страни от Латинска Америка са асоциирани партньори – б. р.), но Индия не е взета предвид. Това изследване показва, че оризовият сектор ще бъде сред най-засегнатите, защото увеличението на вноса, главно от Тайланд, ще доведе до свиване на европейското оризопроизводство, както и на крайните цени на ориза в ЕС“, се казва в позицията на България и останалите 6 страни членки до Европейската комисия. Пред ЕК и националните си правителства те настояват:

  • ЕК да признае оризопроизводството за „чувствителен“ сектор при преговорите по споразумения за свободна търговия, като изключи всички отстъпки за внос на ориз в Европейския съюз;
  • отстраняване на пречки, които възпрепятстват ефективното прилагане на защитните мерки срещу вноса от развиващите се страни и преразглеждане на европейския регламент 978/2012);
  • въвеждане на общи правила за страните в Европа и трети страни по фитосанитарните и търговски въпроси, за да се гарантират честен пазар, защита на социалните права и правата на работниците;
  • признаване на спецификата на оризопроизводството в новата Обща селскостопанска политика чрез подходящи цели и инструменти.

Съюзът на оризопроизводителите в България посочва в позицията си до МЗХ, че секторът у нас е в изключително неблагоприятна ситуация, тъй като във всички други страни оризопроизводството е признато за „чувствителен сектор“, а в България не е. „Това води до силно изразена нелоялна конкуренция, най-вече от страна на Гърция, където оризопроизводителите получават субсидия в размер на около 900 евро на хектар, докато в България тя е колкото за всички останали зърнени култури – около 150 евро на хектар. Разходите за оризопроизводство на декар са далеч по-високи от тези за производство на други зърнени култури, коментира председателят на Съюза Савина Влахова и подчерта, че браншовата организация настоява за уеднаквяване на правилата.

Споделете.

Коментирайте

Close