BASF Butisan

Балканският град Калофер – между Ботев и мъжкото хоро

0

Калофер е родина на великия ни поет и революционер Христо Ботев, на прочутото мъжко хоро, което всяка година се извива в река Тунджа на Богоявление, а някога и на каракачаните. Всеки родолюбив българин е влизал в родната къща на Ботев, полагал е цветя пред внушителния му паметник, извисен над градчето, чувал е за мъжете, които се осмеляват да нагазят в ледените води на реката, за да танцуват в нея на Йордановден, облечени с местните народни носии.

Калофер е основан като град в далечната 1533 г., когато група хайдути, начело с Калифер войвода, завзели обособена част от Стара планина и самоотвержено я защитавали от преминаващите турски кервани. Султанът по онова време, виждайки заплахата, решил да я потуши, като разрешил заселването в местността, в замяна на спиране набезите върху османлиите. Така възникнало градчето, прочуло се по-късно като културен център, населен с трудолюбиви и заможни хора – факт, дал по-късно и името „златен“ – „Алтън Калофер“.

Калифер войвода дал името си на Калофер

Мъжкото хоро в ледените води на р. Тунджа се танцува в Калофер от незапомнени времена. За съжаление градът бил чест обект на турските атаки, опожаряван и плячкосван неколкократно, така че живи калоферци, които да помнят кога е възникнала традицията, няма.

Първоначално, на хорото се хващали само ергени. В следващите години семейните натискаха неженените калоферци под водата, за да ги давят, спомня си дядо Генчо. През 2011 г. в хорото се включват освен женени и неженени мъже, но и една доблестна калоферка, а кръстът по правило се дава на деца. На младини и дядо Генчо се хвърлял в Тунджа и се хващал на мъжкото хоро. Предавайки традицията от поколение на поколение, доживял внукът му да стане първенец в мъжкото хоро през 2013 г. и да си тръгне с кръста.

Мъжко хоро Богоявление

Мъжкото хоро в р. Тунджа, Калофер – през 2014-та и преди години

Подготовката за празника започва още от вечерта, преди празника, когато мъжете се събират по местните механи и кой с ракия, кой с вино каляват телата си и ги подготвят да издържат на отрицателните температури в Тунджа. Тогава се строи и бент, като целта е да се събере поне метър вода. Всеки участва с подръчни материали – греди и колове, между които се слага слама, а в последно време – найлон върху мрежа, за уплътняване.

На Йордановден мъжете се хващат на хорото в Тунджа още по първи петли

На Йордановден, още по първи петли, калоферци зачервени, с дамаджани в ръка и песен на уста, тръгват към реката. По правило пияни в реката не влизат, а ако на някой му се вкочанят краката, моментално излиза. Има ли лед във водата, предварително се разбива с дървени колове. И оттам нататък се зареждат народни песни от областта, като „Залюбила е Василка двама“ и „Тунджа, Тунджа“.

Богоявление е важен ден за калоферци, но те почитат по специален начин и Рождество Христово – тогава е роден техният велик съгражданин Ботев, затова е наречен и с името Христо. По стар стил Рождество е отбелязвано на 6 януари, когато днес празнуваме отварянето на небето и Йордановден.

Традицията с хорото в река Тунжда била под заплаха от прекъсване през 1978 г., когато местните свещеници – отците Иван Найденов и Христо Попниколов, били привикани в Градския комитет на БКП и инструктирани да отменят религиозния ритуал с Богоявленския кръст. Въпреки предупрежденията, отец Иван Найденов хвърлил светинята във водата, подкрепен единствено от отец Христо. Последва серия от разпити, тормоз над семействата на светите отци и екстрадиране в Елхово. Синът на отец Иван – Ивайло Найденов, с мъка си спомня за нелепите обвинения, объркали детските му представи, и за замяната на ритуала със „Зимен спортен празник“. В турнира кръстът бил заменен с купа, а във водата се хвърляли само „доброволци“, получили партийно поръчение.

Кръста Йордановден Калофер

На Йордановден кръстът в Калофер винаги се дава на деца

Една година на Йордановден местни малчугани направили царевично кръстче, вързали го и го хвърлили по горното течение на Тунджа, заради което намалили поведението им в училище. Традицията продължила тайно от група калоферци, които взимали кръст от местния манастир „Св. Рождество Богородично” и го хвърляли в Бяла река.

След промените през 1989 г. отец Иван отново подел идеята да възвърне традиционното честване на Богоявление във водите на Тунджа в сърцето на Калофер. Синът му Ивайло помни последното богослужение и хвърлянето на кръста от баща му през 2005 г. След ритуала свещеникът се прибрал вкъщи успокоен и издъхнал.

Калофер събира на 6 януари туристи и журналисти от цял свят

Преди няколко години калоферци започнаха да се дразнят от прекомерния интерес към богоявленския ритуал и от това, че другоселци – пияни, без носии, не пеят традиционните калоферски песни, а други патриотически мелодии. Родолюбивата някога идея сега била опорочена от присъствието на шепа партийни лидери, търсещи пиар и реклама чрез присъствието си народния ритуал, оплакват се местните балканджии. Затова през 2013-а местни мъже решават да си направят алтернативно хоро – по-високо в планината, в местността Паниците.

Мечтата на кмета на Калофер Румен Стоянов, чиято искрена любов към овцете и овцевъдството е в духа на някогашните каракачански традиции, е да има обединение и обичаят наистина да е такъв, какъвто е бил по времето на прадедите му. През тази година Калофер ще кандидатства с ритуала за включване в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Copywriter: Halfangel

Споделете.

Коментирайте

Close