BASF Caryx

Безистенът в Ямбол – най-красивият покрит пазар на Балканите

0

Ямболският Безистен, построен някога като покрит пазар, е единствената запазена сграда от този тип у нас от времето на Османската епоха. Изграден през 1509-1510 г., Безистенът е запазен и до днес и превърнат в интерактивен музей. За неговия облик и стопанско значение през 1667 г. разказва в пътеписите си османският пътешественик Евлия Челеби: „Има… един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица…“.

Безистен означава покрит пазар. Понятието е със стар персийски произход. Идва от думата bez, което ще рече “дрехи”, “чаршафи”, “бродирани тъкани” и наставката istan, която в случая означава място. Така се получава “място, където се продават дрехи, бродирани покривки, бельо и др.” Най-вероятно такова е било изначално предназначението на подобен вид сгради. По-късно безистените са се превърнали в пазари за всякакви стоки и занаятчийски изделия.

Безистена, Ямбол

Безистена през 1881 г.

Безистени се градили навсякъде в Османската империя, а видът им много напомня архитектурата на джамиите. Постепенно този тип сгради се превърнали в централната постройка в търговската част на всеки по-голям град. Такива днес са останали на доста места из Балканите – в Солун, Скопие, Битола, Серес, Сараево, Лариса, но ямболската, безспорно, е най-красивата.

Строителството на Безистена започва 136 г. след падането на средновековната ямболска крепост Дъбилни под османска власт през пролетта на 1373 г. Сградата на покрития пазар започва да се изгражда при управлението на Султан Баязид II Покровител /1481 – 1512 г./ и се превръща в образец на класическата османска архитектура. Разказват, че преди него на това място е била пограничната българска застава на Дъбилин. Когато дошли турците, я преправили и превърнали в безистен.

Ето какво сведение дава турския хронист Мехмед Ефенди Саадедин за падането на Ямбол под османска власт: „Оттам (Елхово – б. р.) Тимурташ бег, без да се бави, тръгнал към Ямбол. Владетелят на този град, който са уповавал на здравата му и издържлива крепост, упорствал и се съпротивлявал, като се укрепил вътре в града… Но понеже била минала пролетта, вътре в града всичко изгоряло от превалената жега, обсадените се били вече разболявали и водата и храните им се разложили от разваления въздух. Затова градът се принудил да се предаде. Правоверните войници се сдобили с голямо количество дрехи и плячка. Тимурташ бег се завърнал в султанския двор с плячка, достойна за някой цар“.

По това време Ямбол е е имал силно развито земеделие. Пак Евлия Челеби в своя пътепис „Пътуване от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград“ през 1667 г. свидетелства, че „ …в този град на две места на протичащата през него река Тунджа, има солидни мостове, с по седем свода, поставени на каменни основи. Те са една внушителна постройка…Над тези мостове пак на река Тунджа има една мелница със седем коша, която се движи от чудно, по-чудно. Като се отдалечиш от река Тунджа в западна посока има едно огромно поле, в което обработените земи са многобройни, а даровете и плодородието изобилни…

Безистена, Ямбол

Безистена през 1913 г.

Околностите, където се добива много … вино са богати на земеделски продукти и най-вече ориз. Там се отглежда огромно количество добитък, който се продава в Константинопол. Градът произвежда много обработени кожи, килими и пастърма. Лойта, както и вълната, са също значителни артикули за износ. Изобщо този градец и занаятчийството на българите изглеждат с нарастващо благосъстояние.“

През 1829 г. Гьорг Енехолт в своите „Бележки върху градовете оттатък Балкана“ пише: „…от Безистена като пипала на октопод се простират основните главни улици на Ямбол. Тук спираха керваните, идващи от черноморските пристанища, тук се товариха восък и мед срещу сол, зехтин, подправки, солена риба и други стоки от Средиземноморието. Тук шатри разпъваха идващите от Русия купци и продаваха цветни литографии на всички светци от християнския календар. Тук, според сезона, можеше да намерите всички видове черноморски риби, които се доставяха от Бургас, хайвер, хамсия от Одеса, паламуд, дунавска моруна, кефал, портокали лимони, критски сапун, маслини от Волос, лешници от Анадола, египетска къна, италиански рожкови, багдадски фурми и измирски смокини. Тук спираха и каруците с пастърма и суджук“.

В Безистена, според съвременниците, е имало 280 оживени и украсени дюкяна. Покривът на покрития пазар, заедно с полусферичните кубета при построяването му са били обшити с оловни листи. Наскоро след Освобождението от османско владичество (1878 г.) повредената оловна обшивка е заменена с керемиди, а половин век по-късно – с ламарина. До Освобождението Безистенът е център на търговията със селскостопански и занаятчийски стоки в целия регион.

Най-подробното описание на Безистена след Освобождението дава Константин Иречек в своята книга „Княжество България“, Пловдив 1899 г.: „Мене най-много ме интересуваше Безистена, единственият, който видях още цял, неразвален. Той е висока продълговата сграда, със стени по типическия начин на старотурските сгради с обли камъни в четвероъгълни тухлени рамки и с четири кубета, чийто оловен покрив не много отколе е бил заместен с керемиди.

Безистена, Ямбол

Пощенска картичка от Ямбол с Безистена, 1918 г.

Вътрешността, в които водят четири големи врати с железни крила, е снабдена с 10 прозореца, премрежени с железни решетки. Дюкяни имало и отвън и отвътре. Отвън били наредени край всяка от по-дългите страни 12 сводови дюкяна; във вътрешността, 8 метра висока, 50 крачки дълга и 12 широка, под сводове, по които са изписани жълти цветове със сини листа, се помещавали в два реда 32 търговци, чийто места се делели с дървени прегради. Безистенът бил вакъф на някой си Али паша. Незначителният годишен данък /по 55 пари годишно от дюкян/ всякога приблизително 20 години наред дохождал да събира един вакъфски управител от Цариград.

Този масивен огнеоупорен безистен е поучителна илюстрация на писмените известия за отколешната цветуща търговия в славните времена на османското царство. В последната руска война турците на отстъпление запалили безистена, напълнен с провизии, не без успех, тъй като само малко е окаден. Сега в него се намира склад на болницата и войската.“

По време на Руско-Турската освободителна война Безистенът, подобно на джамиите в Ямбол, е превърнат във военен склад. В него се съхраняват оръжие и боеприпаси, дрехи, амуниции. При отстъплението си турската войска се опитва да опожари сградата, но безуспешно, благодарение на здравите му и дебели стени.

По време на Балканските войни /1912 -1918 г./ в сградата на Безистена общината складира дефицитните по това време стоки – газ, сол, сапун, захар, които срещу купони е раздавала на населението. След войните централната част на Безистена се ползва за тютюнев склад.

В спомените си за Безистена и пожарната кула /1916 -1918 г./ Иван Червенков пише: „През 1916,1917 и 1918 г. в Безистена срещу купони се раздаваха газ, сол, сапун, захар и други стоки.
Вратите му бяха железни от чукано желязо на дълги ленти. Бяха двойни. На малките прозорчета имаше железни капаци на ленти. Беше покрит със стари турски керемиди. В средата между малкото кубе пожарната команда беше направила наблюдателница от дъски и стъкла. Имаше тел до самата пожарна и така се даваше сигнал.“

В началото на ХХ век сградата е запусната и занемарена. Статия във в. „Гражданска защита“ от юли, 1909 г., алармира: „Това са две сгради /Безистена и Турската баня – б. р./, два паметника по-скоро, с които ний, ямболци, се гордеем. За съжаление тези сгради до такава степен са напуснати, че със своята грандиозност вместо да красят града, просто го грозят… Общинският съвет не трябва да остави Безистена да се самосъбори, трябва да се ремонтира и приспособи за някоя нужда. Срамота е със своята изкъртена и дрипава външност, тая иначе голяма сграда, вместо да краси да грози градът ни“.

В един от броевете на хумористичния вестник „Шега“ на ямболското читалище „Съгласие“ през 1911 г. е публикуван фейлетон, който горчиво осмива съдбата на Безистена. В текста „Ямболски бележитости“, чийто автор скрит зад псевдоним, вероятно е писателят Иван Карановски, тогава учител в Ямбол, пише: „… Безистенът. Най-голямата, най-празната и непотребна сграда в Ямбол … турците продавали вътре в нея коприна … Ако не беше приходът от черниците и сеното, които растат на покрива му, общинският съвет отдавна щеше да го събори.

На Безистена живеят двама души. Единият – пожарникар, гледа дали ще изгори някоя къща, та да съобщи на пожарната команда, да си вземе наготово жар. Другият – бял щъркел – пазач на овощната безистенева градина.“

Безистена, Ямбол

В началото на ХХ век Безистенът е превърнат в Градски хали

През август 1924 г. общината в Ямбол започва обсъждане на идеята за преустройство на Безистена в Градски хали. Идеята е сградата да приюти месарските магазини, пръснати по това време на открито, да има 20 магазина за месо, риба и зеленчуци. През 1927 година след частично вътрешно преустройство към основната сграда са построени допълнителни постройки, които я превръщат в оживен търговско-занаятчийски комплекс. Така са създадени модерни хали, които осигуряват сериозни приходи на общината.

През 50-те години на ХХ век при оформянето на площада за малко Безистена да бъде срутен. Спасява го това, че сградата е призната за старина от XVI век с указ на цар Борис III. В периода 1970-1973 г. Безистенът е реставриран във вид, близък до първоначалния, а сградата е адаптирана към условията на съвременния град. При реконструкцията са съборени пристройките, а основната сграда е възстановена. Използваните тухли са специално изработени, според строителните технологии в средновековната османска империя.

„Приятна изненада за всеки посетител на града представлява разположената всред ансамбъла от нови здания реставрираната търговска сграда Безистен – уникална творба от националното ни архитектурно наследство… Реставрацията на обекта е направена абсолютно точно, като всеки детайл е доказано документиран. При разкопките около сградата са били открити стъпките на оригиналните контрафорси и на дъгите на страничните засводявания, а също така и равнището на вратите и пода на търговската зала. Фугировката, тухлената и каменната зидария са реставрирани по открити оригинални детайли, като камъкът е доставен от същите кариери, които са дали материал за оригиналната каменна зидария.

Безистена, Ямбол

През 70-те години на ХХ в. Безистенът е изцяло реставриран

Куполите и страничните сводове отново са покрити с олово, така че Безистенът е възстановен до своя първообраз… Наред с реставрирането на първообраза, Безистена е пример за сполучливо приспособяване на архитектурния паметник за съвременните нужди. Покритият пазар от миналото е съобразен в модерен търговски комплекс… Като говорим за сполучливата адаптация на Безистена в Ямбол не можем да отминем приноса на инж. Димитър Рашков, който използва дадените условия и преодолява всички трудности на реставрираната сграда е създал ефикасна изкуствена вентилационна уредба и единственото по рода си у нас подово отопление… Строителството на обекта е извършено от строителната организация в Ямбол, а търговското обзавеждане е изпълнено в ТПК „Йордан Мишев“. Безистенът в Ямбол е най-подходящия пример за сполучливо съчетание на автентична реставрация със съвременната адаптация на обществена сграда у нас“, пише през ноември 1975 г. сп. „Архитектура“.

През 2015 година Безистенът отваря врати като модерен културно-информационен център, който представя по привлекателен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона. Акустиката на сградата я превръща в предпочитано място за концерти, театрални постановки и други културни и обществени събития.

 

Споделете.

Коментирайте

Close