Retengo

Браншовици: Страните от EС сами да определят зелените мерки

0

След 2020 г. трябва да се запази възможността за прилагане и увеличаване на обвързаната подкрепа в избрани сектори, преразпределителното плащане трябва да се ограничи до стопанства, за които публичният разход постига своята цел, процесът на изравняване на директните плащания между държавите членки да завърши и да има отклоняване от историческите критерии за разпределение на средствата за директните плащания, са част от позицията на близо 30 български фермерски организации за бъдещето на селскостопанската политика на ЕС (ОСП) след 2020 г.

Позицията е резултат от съвместни проучвания, анализи и дискусии, проведени в периода май- септември 2017 г. в рамките на Работна група към инициирания през февруари месец 2017 г. от земеделската общност „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“, включващ над 30 организации от всички сектори в селското стопанство- производители, преработватели, представители на синдикатите и научната общност.

Директни плащания

Ролята на директните плащания за стабилизиране и улесняване на приспособяването придобиват все по-голямо значение, особено в контекста на нарастващата нестабилност на селскостопанските пазари, натиска на международната конкуренция, породен от нови търговски споразумения на ЕС.

След 2020 г. директните плащания следва да осигурят: подкрепа и стабилизиране на селскостопанските доходи; равнопоставеност на единния пазар на ЕС; компенсация за разходите и пропуснат доход от прилагането на високи производствени стандарти и екологични изисквания на ЕС; поддържане на селскостопанското производство в най-необлагодетелстваните райони и подпомагане на уязвимите сектори. В допълнение считаме, че след 2020 г.:

  • завършване процеса на изравняване нивата на директните плащания между държавите членки;
  • отклоняване от историческите критерии за разпределение на средствата за директните плащания;
  • СЕПП трябва в бъдеще да може да продължи да се прилага в държавите членки, присъединени към ЕС след 2004 г.;
  • оценка на ефективността на преразпределително плащане и ограничаването му до стопанства, за които публичният разход постига своята цел;
  • запазване на възможността за прилагане и увеличаване средствата за обвързаната подкрепа в избрани сектори (особено със социално, икономическо и екологично значение), но с по-голяма гъвкавост на този инструмент, чрез възможност за прилагане и в други сектори, отколкото сега, в рамките на съществуващите ангажименти на ЕС в WTO;
  • запазване подпомагането за производство на протеинови култури, предвид непреодоляният дълбок дефицит на ЕС от растителни протеини и ролята им за повишаване качеството на агроекосистемите;
  • настоящият мащаб на екологизиране е правилният компромис между традиционните (подкрепа за доходите) и новите (предизвикателства за околната среда и климата), а всяка потенциална промяна в изискванията следва да бъде резултат от задълбочена оценка от прилагането до момента, както и финансово обезпечена в бюджета на ОСП след 2020г.
  • анализи на постигнатите ефекти могат да бъдат основа за по-нататъшно насочване на подкрепата за стопанства, които създават и поддържат работни места, допринасят за устойчивия растеж и развитие на селските райони и други приоритети на ОСП;
  • подкрепата за земеделските стопанства да продължи да бъде насочена само към активните земеделски стопани, а дефиницията за „млад фермер“- преразгледана и на нея да отговаря всяко лице до 40 г. възраст;
  • реално опростяване и за земеделските стопани, и за администрацията;
  • използване на цифровизация, дистанционното наблюдение и ИТ-технологии с цел изграждането на по-ефективни, по-евтини, по- точни и качествени системи за прилагане и контрол;
  • форми на пряко подпомагане и стабилизиране на селскостопанските доходи, прилагани в страни като САЩ и Канада следва да могат да бъдат прилагани, но само като допълнителни, доброволни или пилотни инструменти.

Екологизиране

Въведеното от 2015 г. в ОСП „екологизиране“ трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопанските дейности, извършвани от фермерите, без да се подкопава производствения потенциал на европейското селско стопанство.

Настоящите затруднения при прилагането на зелените мерки са свързани както със свръхадминистриране, така и с усложнено заявяване и изпълнение на изискванията от страна на земеделските стопани. В тази връзка следва да бъде предоставена възможност на държавите членки за гъвкав избор на „зелени инструменти“, съобразени и адекватни на регионалните особености и ограничения.

Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез „зелените мерки“), а от друга страна и както споменахме по-горе- това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти.

Позицията за бъдещето на общата селскостопанска политика е подписана от:
1. Асоциация на земеделските производители в България/АЗПБ
2. Национална асоциация на зърнопроизводителите/НАЗ
3. Българска асоциация биопродукти/БАБ – Веселина Зумпалова
4. Национален съюз на говедовъдите в България/НСГБ
5. Добруджански овощарски съюз/ДОС
6. Съюз на овощарите в България/СОБ
7. Съюз на оризопроизводителите в България/СОБ
8. Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010 г./ НАТ 2010
9. Национална асоциация на картофопроизводителите/НАК
10. Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция/БАПОП
11. Обединени Български животновъди/ОБЖ
12. Сдружението за биологично пчеларство/СБП
13. Национален съюз на земеделските кооперации в България/НСЗКБ
14. Асоциация на свиневъдите в България/АСБ КН
15. Съюз на птицевъдите в България/СПБ
16. Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите/НБСХС
17. Асоциация на Млекопреработвателите в България/АМБ
18. Съюз на българските мелничари/СБМ
19. Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България/СПРММ
20. Асоциация на месопреработвателите в България/АМБ
21. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци/СППЗ
22. Федерация на независимите синдикати от земеделието/ФНСЗ
23. Институт по аграрна икономика/ИАИ
24. Балкански Аграрен Институт/БАИ
25. Българска асоциация на търговците на агротехника/БАТА
26. Българска асоциация на собствениците на земеделски земи/БАСЗЗ
27. Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове
28. Асоциация на българските села
29. Асоциация за развъждане на месодайните породи говеда в България/АРМПГБ

Споделете.

Коментирайте

Close