BASF Caryx

Бюджетът на Общата селскостопанска политика ще намалее с 20%

0

Бюджетът на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. се очаква да намалее с около 20% заради излизането на Великобритания от Съюза. Това заяви Франс Фрухоп от Министерството на икономиката на Кралство Нидерландия по време на първия национален дебат „ОСП след 2020 – изборът на България“ в Пловдив. Организатори на серията дискусии, които ще продължат и догодина, са Институт за агростратегии и иновации и фондация „ИнтелиАгро“, с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС Copa-Cogeca.

Борбата и в новия период след 2020 г. ще бъде да се запази делът от около 40% на финансирането за земеделие от общия бюджет на ЕС. Като обща сума обаче, заради Brexit, средствата вероятно ще намалеят, посочи министърът на земеделието Румен Порожанов. Причината, според него, е, че досега Великобритания е внасяла в бюджета на ЕС около 60 млрд. евро. Brexit бави и първоначалния график на работата по новата Обща селскостопанска политика, защото още не е ясна многогодишната финансова рамка на Европейския съюз, допълни Порожанов. По думите му, тя е трябвало да бъде готова до края на годината.

Министърът на земеделието и министърът за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Лиляна Павлова откриха дебата „ОСП след 2020 – изборът на България“. Министър Павлова също подчерта, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до свиване на бюджета на европейските фондове и ОСП. Според нея най-важното в следващия програмен период е опростяването на ОСП и макар и по-малък, финансовият ресурс да стане по-лесно достъпен. „Не се мислят мерки, с които да свием бюджета, а по-скоро как да направим така, че да бъде правилно усвоен и да отиде на правилните места“, увери министър Порожанов.

„За реален икономически ефект от усвояването на европейските средства за земеделие у нас е много трудно да се говори. Основният измерител е брутната добавена стойност, създадена от сектора през годините. Българските фермери са сред най-малко инвестиращите в Общността – едва 12 евроцента на всяко евро добавена стойност, създадена в сектора или три пъти по-ниско от средното за ЕС. Това съотношение остава относително постоянно през годините, въпреки механизмите от ПРСР, целящи именно насърчаване на инвестициите“, каза в прегледа си за 10-годишния ефект от прилагането на ОСП в България Николай Вълканов, основател на „ИнтелиАгро“.

Четири страни членки на ЕС, които вече са изготвили своите официални позиции по новата ОСП, ги представиха пред участниците в дебата. Маркус Хопфнер от Федералното министерство на земеделието, горите, околната среда и управление на водите на Република Австрия изтъкна, че акцент трябва да падне върху инвестициите в иновации, тъй като от тях идва ръстът в аграрния сектор. Франс Фрухоп от Министерството на икономиката на Кралство Нидерландия подчерта, че директните плащания трябва да се насочат към стоки за обществото, а храната да играе по-важна роля в ОСП.

„ОСП трябва да доставя здравословна храна, която се произвежда по устойчив начин. Селското стопанство трябва да служи на обществото, а не обратното“, изтъкна Фрухоп. Позицията на Нидерландия по ОСП е, че добре работещите ферми трябва да реализират приходи без непрекъсната подкрепа отвън.
ОСП след 2020 - изборът на България
Нужно е да се отдалечаваме от историческия подход при разпределение на средствата между страните членки, правилата за тях трябва да са ясни, смята Олави Петрон от Министерството на селскостопанската политика на Република Естония. Той говори и за необходимостта от ограничаване на националното финансиране. В дискусията за ОСП Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България, призова да спре свръхподпомагането за някои страни членки.

Гечев предлага в следващия програмен период при директната подкрепа, агроекологичните плащания и националните доплащания, независимо дали са на килограм, декар или литър, нито една държава членка да не плаща повече от 30% разлика в ЕС и в национален мащаб. „Би трябвало да е нула, но знам, че това не е възможно“, каза Гечев. На същата позиция е и зам.-председателят на Националния съюз на говедовъдите Рангел Матански: „земеделското производство трябва да е на една база, за да може да сме конкурентни с останалите страни в ЕС“.

Чуждестранните и българските експерти се обединиха около тезата, че новата ОСП се нуждае от опростяване. „Нека се изхвърлят схемите, по които чрез сивата икономика се усвояват средства, да видим какво можем да произвеждаме, какви са възможностите на отделните региони“, предложи Ангел Вукодинов, председател на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той е на мнение, че трябва да има малко на брой, но работещи мерки. „Фермерите смятат, че механизмът на ОСП е изключително бюрократичен – може да опростим правилата и да намалим административната тежест върху фермерите“, подчерта Франс Фрухоп. Някои мерки са толкова сложни, че не постигат целите си – фермерите се отказват да кандидатстват, тъй като е твърде сложно за тях, каза София Бьорнсон, председател на работната група по развитие на селските райони в Copa-Cogeca. Тя подчерта, че фермерската организация подкрепя директните плащания по първи стълб.

По време на дебата някои от чуждестранните експерти анонсираха оформянето на трети стълб по ОСП, част от който е управлението на риска. Необходимо е да има фондове за реакция при кризи и да се въведат мерки за управление на риска, коментира Маркус Хопфнер. Тази тема се дискутира, но сме на мнение, че инструментите за управление на риска като осигурителни схеми трябва да бъдат доброволни, а не задължителни, подчерта София Бьорнсон. Тя обясни, че в Copa-Cogeca е разглеждан и американският модел за застраховане на доходите в аграрния сектор, но освен ползи, по думите й той носи и затруднения – по-скъп е от очакваното и носи по-висок административен товар.

В края на дебата председателят на Институт за агростратегии и иновации Светлана Боянова предложи да се създаде обединение на браншовите организации, което да функционира като съвет към МЗХ, като всяка организация запази своята идентичност и взима самостоятелни решения. Следващите дебати „ОСП след 2020 – изборът на България“ ще се проведат през септември и ноември тази година.

Споделете.

Коментирайте

Close