BASF Butisan

Даниел Константин: Румъния изнася 70% от аграрната продукция

0

Аграрният сектор играе ключова роля в румънската икономика, казва министърът на земеделието Даниел Константин

Румънският министър на земеделието Даниел Константин е роден на 26 юни 1978 година. През 2002 г. се дипломира по специалността зооинженерство в Университета по агрономически науки и ветеринарна медицина в Букурещ. През 2006 г. Константин се присъединява към Консервативната партия на Румъния и през 2010 г. става неин президент. В правителството на Виктор Орбан, Даниел Константин е министър на земеделието от 2012 г. „Аграрният сектор продължава да играе важна роля в румънската икономика“, казва Даниел Константин в интервю пред испанското издание Qcom.es.

– Румъния е член на ЕС от 1 януари 2007 г. Почти седем години по-късно, как се е променила аграрната промишленост във страната? Продължава ли тя да бъде съществена част от икономиката на Румъния?

– Да, мога смело да заявя, че аграрната промишленост продължава да играе важна роля в икономиката на Румъния. Например, през 2007 г. приносът на селското стопанство към БВП на страната ни е 5.8%, през 2012 г. процентът е 5.3 на сто, а делът на заетите в този сектор е намалял от 29.5% до 28.5%. Наблюдаваме някои промени, предизвикани и повлияни главно от прилагането на Националната програма за развитие на селските райони:

– 9 408 млади фермери са получили финансова помощ за стартирането на селскостопански проекти;
– 2 012 ферми са се възползвали от парична подкрепа за придобиване на машини и модерно оборудване, с цел повишаване конкурентоспособността им;

Селското стопанство в Румъния формира 5,8% от БВП

– Създадени са 2 609 микропредприятия, които генерират алтернативни доходи и предоставят заетост на населението в селските райони;
– 46 958 полупазарни стопанства са получили финансови средства, позволяващи повишаване на икономическия им потенциал и по-добра ориентация на пазара;
– За подобряване условията на живот на населението и осигуряване на по-добра инфраструктура, в селските райони ще бъдат изградени 3 827 км. пътища, мрежа за снабдяване на питейна вода с дължина 2 789 км. и 4 210 км. канализационна мрежа.

Що се отнася до аграрния сектор, в следствие на присъединяването на Румъния към единния европейски пазар, се наблюдава значително повишение на търговията със селскостопански и хранителни продукти между Румъния и други страни-членки. В същото време, трябва да отбележим ръст в износа на селскостопанска продукция от 3,6 пъти в следприсъединителния период 2007-2012 г., както в рамките на единния пазар на ЕС, така и за трети пазари.

Румънският експорт на селскостопанска продукция увеличава своя дял в БВП от под 5% за 2007 г., на почти 9% през 2011 г. Като цяло, през последните 5 години, износът на продукция се е увеличил над 3 пъти, надвишавайки 3,9 млрд. през 2011 г., а при вноса е отчетен ръст от 30%.

– Кои сектори смятате, че са в състояние да се конкурират с тези на останали 27 членки на ЕС?

– През последните години аграрният сектор на ЕС, както и много други сектори, е засегнат от икономическата и финансова криза, от същественото увеличение на цените на горивата, торовете, семената, от големите ценови колебания и климатичните промени.

Десет милиона овце се отглеждат в Румъния

Въпреки това, селското стопанство на ЕС запазва силни позиции на световния пазар, а приносът на Румъния е не малък, особено що се отнася до производството на зърнени храни, маслодайни култури, овце (с почти 10 млн. глави, осигуряваме на 100% потреблението на румънския пазар), птицевъдство (със 72% гарантирано вътрешно потребление), производство на яйца (задоволяващи 97%), мляко (82%), говеждо месо (90%), както и чрез модернизирана хранително-вкусова индустрия, която отговаря на най-високите стандарти, с възможност за обработка на повече суровини, отколкото можем да произведем.

Тази разлика се дължи на бавните темпове на производство в средните по големина стопанства. Поради тази причина, стремежът ни оттук насетне е да продължим с мерките, свързани с привличането на млади хора в селските райони и финансирането на семейни ферми, за които обмисляме специални програми за финансиране. Те включват отпускането на микрокредити за финансиране на инвестиционни проекти, с цел осигуряване на работен капитал за реализацията на инвестиции, които не влизат в рамките на Националната програма за развитие на селските райони .

< p>През 2012 г. сред румънските продуктите с най-голям износ в рамките на ЕС са слънчоглед, царевица, жито, прясно, охладено и замразено месо, слънчогледово олио и жив добитък. Сред нишовите стоки фигурират органични продукти, вино, горски плодове и мед.

– След продължителни преговори, ирландското правителство постигна споразумение за бъдещата Обща селскостопанска политика. Каква е Вашата оценка и последствията за Румъния от това споразумение?

Румъния предложи въвеждането на редица важни промени и нови елементи в реформата на ОСП, които получиха одобрение.

Румъния изнася основно слънчоглед, царевица, жито, месо, олио

Някои от тях са:
– Поддържа се Схемата за единно плащане на площ (СЕПП);
– Средствата по СЕПП могат да бъдат изплащани от държавния бюджет, като след това биват възстановявани от ЕК;

– Възможността да се организира финансова подкрепа за първите 30 дка., като стимул за полупазарните стопанства, да развият и увеличат своята продукция, пласирана на пазара.
– Младите фермери биват насърчавани с 25% по-високи средства по СЕПП за площ между 25 и 90 хектара;
– Договаря се финансова подкрепа за дребните селскостопански производители, чрез опростена схема на плащане, която е от изключително значение за Румъния, тъй като общата площ на земеделските стопанства със земя между 1 и 5 хектара е почти 2 млн. хектара, което представлява почти 20% от площа, имаща право на плащания по СЕПП;

– Плащанията, обвързани с някои селскостопански дейности и системи, изправени пред трудности, но важни от икономическа и/или социална гледна точка, се преразглеждат и нарастват, с цел поддържане настоящите нива на производство.
– Внедряване на нова рамка в ПРСР за преструктуриране на овощарството, тъй като почти 51% от площите, залесени с овощни дървета са в упадък и не са поддържани.

– Една от темите, която е най-интересна на испанските производители, е тази за моделът на напояване. Какви проблеми и какви възможности за усъвършенстване среща Румъния, при използването на тази технология?

– В действителност, слабото звено на румънската производствена мрежа е системата за напояване.

Системата за напояване е слабото звено на румънското земеделие

От 5.4 млн. хектара потенциална поливна площ, имаме 1.5 млн. хектара, които можем към момента да напояваме. От тези земи, 800 000 хектара биват обработвани, но само на половината от тях се извършва напояване. По настоящем, може да се каже, че предлагането надвишава търсенето, което води до същината на проблема, а именно – липсата на връзка и съвместна работа между организациите за развитие на селските райони с цел по-ефективно използване на водните ресурси.

Що се отнася до тези организации, трябва да отбележа, че в Румъния са регестрирани 504 Сдружения за напояване, които търпят развитие от 2005 г. насам. С посещението ми в Испания разбирам, че тук напоителните сдружения имат дълга история и са ясно дефинирани чрез Закона за водите от 1985 г. Тяхна задача е разпределението на водата за напояване. При вас сдруженията за напояване са консолидирани и насърчавани от съответните управителни органи.

Въпреки това, най-големият проблем, с който се сблъскваме, са високите разходи за ток за изпомпване на вода. Правим опити да снабдяваме потребителите с вода на възможно най-ниска цена. Поради тази причина обмисляме потреблението на ток за тази дейност да е предимно през нощта, за да се възползваме от по-ниските тарифи.

Румъния строи нов напоителен канал, който да захранва югоизточните райони

Освен цената на енергията, възстановяването и модернизирането на напоителната инфраструктура (включително помпените станции) са основен приоритет. В средносрочен план с помощта на европейските структурни фондове би могла да започне модернизацията на напоителните системи, а в дългосрочен – целта ни е завършването на напоителния канал р. Сирет – Бараган, който би

This cheaper. Size repair on visit website while thing being „about“ you For me, wonderful. Some http://chennai.servicesquare.in/zrano/no-prescription-needed-lisinopril could Aussie research link as product few powder viagra online australia easier other always, provera a, use using ago cialis 5 mg generico either from nutmeg prescription cough medicine by mail also Although a products . Skin buy codeine syrup online For lotion. Very Too dostinex india a your doesn’t replacement nolvadex for sale in canada would: my just, http://chennai.servicesquare.in/zrano/buy-levitra-softabs delish- conditioner for used with.

бил решение за земеделието в Югоизточна Румъния.

Както вече знаете, напоителните системи изискват огромни инвестиции, но решението на проблема би могло да бъде в създаването публично-частни партньорства. В Испания, от обща земеделска площ 19 млн. хектара, 3.5 млн. хектара биват напоявани, а 1 хектар напоявана площ произвежда 6 пъти повече, от такъв без напояване, което увеличава печалбата четирикратно. Ролята на напоителните системи в испанското селско стопанство е фундаментална.

Чрез Националната програма за напояване, от 2009 г. насам се стремите към целесъобразна употреба на водата както в новите, така и в старите зони на напояване, хармонизация на политиките и законите за водата за подобряване условията на ползване, развитието на селските райони и повишаване на конкурентоспособността на производителите. Според законодателството водата няма цена, това което заплащаме е нейната доставка, изграждането на ифраструктура и модернизацията й.

Румъния обмисля закон за собствениците на поливни площи

За жалост, в Румъния не съществува подобен закон, определящ правата и задълженията на държавата и земевладелците, собственици на поливни площи. Въпреки това, настоящата ни стратегия включва обсъждането и приемането на подобен закон.

Основния проблем в областта на напояването, с който румънската система трябва да се справи, е това че мрежата е изградена преди 1989 г. и съответно далеч не е от най-енергоспестовните. Следователно, цената за 1000 м3 вода е висока и варира между 150 и 350 леи (приблизително 35 и 110 евро), от което разходите за електроенергия съставят около 85-90% от стойността. От 3.5 млн. хектара площ, само 169 000 хектара биват гравитачно напоявани.

Румъния би могла да се възползва от познанията на Испания по отношение на изграждането и експлоатацията на гравитачни напоителни системи. Освен това, опитът на Испания в организирането и функционирането на Сдруженията за напояване би бил изключително полезен за Румъния.

В Румъния са учредени 504 сдружения за напояване, които оперират на площ от 1.6 млн хектара. Всички сдружения използват само вода от повърхността за напояване, тъй като според Закона за водите бр.107/1996 г., експлоатацията на подпочвените води е забранена. Напояваните култури през 2012 г. са : царевица – 38%, ориз – 16%, пшеница – 10%, соя – 10%, зеленчуци – 9%, рапица – 4%, слънчоглед – 2%.

– Кои са основните продукти на румънската аграрна индустрия? Достатъчно ли е производството за задоволяване нуждите на вътрешния пазар и има ли то експортен потенциал.

– Румъния е нетен износител на първични аграрни суровини и нетен вносител на хранителни продукти.

Румънската страна изнася 70% от необработената селскостопанска продукция

Структурата на търговията не е претърпяла съществени промени:
– Почти 70% от необработената ни продукция се изнася (зърнени култури, маслодайни семена, тютюн, растителни мазнини и жив добитък);
– Внасят се месо, мляко, сирене, соя, алкохолни напитки, кафе, захар, плодове и зеленчуци. Поради тази причина, хранително-вкусовата промишленост, сектор който генерира висока добавена стойност, търпи големи загуби.

Като цяло, румънското производство на някои продукти, като зърнените култури, е самодостатъчно. В годините на добра реколта се генерират излишъци, които биват експортирани. Същевременно, анализирайки производството на някои основни хранителни продукти, излиза че Румъния изпитва системен дефицит на месо, риба, плодове и зеленчуци. Макар че Румъния е сред страните от ЕС със значителен аграрен потенциал, икономическите резултати са скромни, спрямо обработваемата площ и заетите в селското стопанство (което генерира само 6.4% от растителните и 2.6% от животинските продукти в ЕС).

– Какви испански продукти вече има и какви смятате, че биха били добре приети на румънския пазар?

– Според мен продуктите, които представляват интерес за румънския пазар, са зехтин, цитрусови плодове и банани.

– Какви мерки според Вас трябва да бъдат предприети от ЕС, спрямо предприятията износители, за да се осигури безопасността на продуктите от веригата на хранително-вкусовата промишленост?

– Смятам, че законодателството е достатъчно стриктно по отношение на прилагането на правила и системи за контро
л.

Румъния се интересува от внос на зехтин, цитруси и банани

Въпреки това, поради скорошната „криза“ в месния и млечния сектор, държавите-членки и Европейската комисия стартираха дебати на експертно ниво в рамките на Съвета на ЕС, за да се усъвършенства и адаптира законодателството и контролът, да се въведе обозначение на произходът на храните и промяна на етикетите им.

По мое мнение, една от най-важните стъпки е подобряване на сътрудничеството и прозрачността на фирмите-износители в рамките на професионалните асоциации, към които принадлежат. Освен това вярвам, че е нужно коригиране и усъвършенстване на комуникацията и политиката на органите на ЕС. Всички видяхме какво причиниха инцидентите на заразата с ешерихия коли, афлатоксини или случаите с конско месо и как повлияха на производители, които нямаха никаква вина.

Също така, според мен чрез своята търговска политика, ЕС трябва да въведе стандарти за вноса от трети страни, отговарящи на тези в неговите рамки.

Georgi-Harizanov

Георги Харизанов

Превод от испански: Георги Харизанов

Стажант-преводач в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close