Retengo

Доц. д-р Геновева Стайкова: Овцете в Странджа е можело да бъдат спасени

8

– Доц. Стайкова, на 4 юли екип учени от Центъра за оценка на риска по хранителната верига към МЗХГ излязоха с официално научно становище, в което изказват тревожни съмнения, че избитите близо 1500 овце в България може да не са били болни от чума по дребните преживни животни. Каква е Вашата оценка като учен и експерт в сферата на овцевъдството?

Логично е да се предположи, че заразата в нашите погранични райони в Странджа е проникнала от Турция, но в европейската част на югоизточната ни съседка през 2018 г. няма нито едно обявено огнище на чума по дребните преживни животни (ДПЖ). Когато прочетох научното становище на колегите от ЦОРХВ на база достоверни литературни източници и описанието на клиничните картини, у мен се породиха съмнения дали действително засеченото у нас заболяване е чума.

Аргументите за тези съмнения се съдържат в самото научно становище – големите разлики в клиничната картина в овцефермата във с. Воден, Ямболско и в странджанското село Кости. Между двете стопанства няма никаква връзка, в същото време клиничната картина е различна – овцевъдът в Ямболско е забелязал изтичане на кръв от ануса при едно животно.

При други две овце от същото стадо по-късно е установено влошено общо състояние. Малко след това с бърза скорост се обявява чума в двете ферми в с. Кости в Странджа, а там липсват основни клинични симптоми, например типичната за чумата диария. Няма и смъртност, при аутопсията не са открити характерните промени.

В стадото има кози, които би трябвало да бъдат първите жертви, покосени от този вирус. В литературата е описано, че този вирус много по-бързо поразява козите, докато овцете успяват да реагират с изработване на антитела.

Заболяването при овцете отнема по-малко жертви, някои дори изработват имунитет и го преживяват. Козите са много по-възприемчиви и с много по-висока смъртност. А в това стадо е имало кози, които не са били засегнати.

И макар че фермите в село Кости да се намират на две отделни места в селото и да нямат допирни точки една с друга, на 28 юни 2018 г. всички животни са убити и загробени. При направената аутопсия на ветеринарния лекар му е направило впечатление, че не е имало характерните за това заболяване гастроинтестинални промени.

При убиването и загробването също не са установени характерните при чума изменения в илеоцекалната клапа и ивичести кръвоизливи в дебелите черва.

– Ако заболяването не е чума, какво е тогава?

В литературата е описано, че клиничната картина е много сходна с тази при шарката по овцете, шапа, ентеротоксемията и заразната ектима. Има и други отличителни белези на чумата, които в двете овцеферми в Странджа липсват, не е налице и характерният епизоотичен ход на заболяването.

Всичко това вече е проследено в Турция, Испания и други държави, където колегите научни работници описват как протича епизоотичната обановка в стадо с този вирус и как се развива картината. Вирусът на чумата по ДПЖ е много агресивен, супресира имунитета, води до вторични инфекции като пневмонии, дерматити и други, а тук това го нямаме. Колегите твърдят в становището, че не се установява серологичен отговор за специфичните антитела в пробите от контактните животни.

– Нима твърдите, доц. Стайкова, че ветеринарите на БАБХ са избили овцете във Воден и Странджа без това да е било необходимо?

Във Воден мерките са взети едва след като са излезли положителните за чума проби в Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) – София.

Бързите адекватни действия на колегите ветеринари не са безпочвени, след като имаме положителни проби. В с. Кости на 22 юни са взети кръвни проби от животните плюс секрети и тъканен материал от различни органи.

За да се изследват тези проби трябва да минат няколко дни. Във Воден резултатите са излезли след около десетина дни, такава е технологията. В село Кости животните са избити, без да се дочакат резултатите от кръвните проби.

В Кости оценявам действията на колегите ветеринари като прибързани, защото те не са дочакали да излязат вторите проби. При положителни проби от НДНИВМИ е трябвало да се приложи един от трите, известни в научната литература метода, от които се получават достоверни резултати. В конкретния случай методът не е посочен, но при цялото ми уважение към компетентността на ветеринарите, всеки метод дава процент грешка. Има значение и начинът, по който се вземат, съхраняват и транспортират пробите. Няма метод, който да ни гарантира 100% достоверност.

В научното становище на Националния център за оценка по хранителната верига е посочено, че в ненапълно изяснена ситуация са нужни детайлни молекулярно-генетични изследвания – геномен секвентен анализ и потвърждение на резултати в референтна лаборатория. Това не е направено, затова винаги ще остане съмнение дали наистина животните са били болни от чума.

– Какво, според Вас, е трябвало да направи БАБХ, за да не се стига до избиване на овцете в Странджа?

Би могло да се издаде заповед за пълна изолация и оборно отглеждане, без водопой в общи водни източници, за да се прекрати всякакъв контакт между животните с цел предотвратяване на разпространение на заболяването. След като имаме едни положителни проби в НДНИВМИ, е можело да се изпратят тъканни проби и секрети в референтна лаборатория било във Франция, било в Англия, да се сравнят изолатите в Кости и Воден, а защо не и с последните огнища през 2017 г. в Турция.

Това щеше да помогне за установяване на първоначалната причина и източник на заразата. По-добре би било и да се сравнят с изолатите на ваксиналните щамове, с които работят ветеринарите в Турция. Така щяхме да разберем дали можем да използваме тяхната ваксина за нашите нужди в бъдеще.

– Как смятате, защо от БАБХ са действали прибързано, без да са сигурни, че става дума наистина за чума?

Нашите ветеринарни лекари са били притиснати от Европейската комисия – ние сме входната врата за проникване на зарази в ЕС, а Европа иска бързи, твърди и рестриктивни мерки. Действително от нас зависи дали една зараза ще плъзне и към другите страни членки, но е спорно нашето безропотно съгласяване с твърдостта на тези мерки. Да, вероятно ще бъдем похвалени от Европа, но въпросът е цената, която ще платят нашите фермери.

– Как оценявате загубите на българските овцевъди от избитите стада?

Ако говорим за преките загуби от реално умъртвените близо 1500 животни, би следвало, след като сме изпълнили всички изисквания на Европа и сме били стриктни и изпълнителни, държавата да обезщети адекватно тези хора, може да се ползват и еврофондове. Въпросът е кога и с колко – тези процедури понякога продължават с месеци, а хората буквално останаха без препитание.

Това се отнася не само за трикилометровата зона, която е още под карантина, но и за 10-километровата зона, в която стопаните на над 14 000 животни търпят невероятни икономически загуби. Там животните не са избити, но не завиждам на хората – принудени са да изхвърлят млякото, да се чудят какво да правят агнетата за клане, защото няма оборудвани кланици за специалната термична обработка която се изисква. Отделно тези фермери имат предварително уговорени и капарирани ремонтни женски агнета за доотглеждане като майки.

Агнетата, непродадени за месо, и тези, които са отбити на 3 месеца и е трябвало да бъдат продадени за майки, стоят в кошарите и искат да ядат всеки Божи ден. Те всеки ден вкарват стопаните си в разходи. Оборното отглеждане е истински бич за фермерите – те са изразходвали всички резерви през зимата и вместо в този сезон да разчитат на паша, те трябва да хранят оборно и да не пускат животните извън кошарата. Разбирам хората, защото съм много близо до тях и често съм с ботушите вътре в кошарите.

– Какви са справедливите компенсации за българските овцевъди?

На срещите на МЗХГ с овцевъди се коментират суми, които са подигравка. Като гледам с каква скорост от 2015 г. пада цената на млякото, тези 5 лева са нищо. В районите, които са в карантина, се коментират компенсации от 25 лева на глава животно и по 10 лева за първоначалната карантина. Това не може да компенсира повишените разходи за изхранване и пропуснати ползи от нереализирана продукция. Много по-справедлива цена би била според пазара в момента – за млечна овца в репродуктивна възраст под селекционен контрол – по 250 до 300 лева за животно. А държавата без никакви проверки и изисквания трябва да изплати на животновъдите средствата по обвързаната подкрепа и директните плащания, с оглед форсмажорните обстоятелства, при които са поставени стопаните.

Споделете.

8 коментара

  1. дичко on

    некомпетентност- защо европа не изби прасетата си а докара чумата до нас ,а може вече и у нас
    ,подлоги и сребролюбци без загриженост за животновъдите- избиват животните след щателна и пълна дезинфекция доставят адекватен брои животни на животновъда засегнат от това,тогава ще видите цени на изкупуваните животни на извън земни цени за пострадалите животновъди

  2. Милчо Манев on

    Аз пък , като инженер, твърдя че потъването на Титаник е било малко прибързано и е можело да не се случи ако ме бяха попитали.Тъй като факта вече е на лице -както се казва-на следващите избори ще се предложа като експерт по борбата с потъването на титаниците.

  3. Несъм агроспециалист,но как преди 89 г се отглеждаха големи стада в ТКЗС?Правеха им се ваксини.С ЕС може да се иска споразумение местната продукция да се ваксинира и оставя за вътрешна консумация.Както е било преди 89 г.

    • Цанимир on

      Това е добра идея, но искам да подсетя, че и преди 89г. е имало масови изтребления по подобна процедура със същата цел.

  4. Деньо on

    До колкото разбирам, има два начина за спиране на заразата. Единия е, около огнището да се образува пояс от здрави ваксинирани животни, а другия е, пояс без животни. Втория начин вероятно е по- лесен за реализация.

Коментирайте

Close