BASF Butisan

Доц. Станислав Стаматов: Открихме технология за машинна жътва на сусама

0

ВИЗИТКА

Доц. д-р Станислав Стаматов е български учен, заместник-директор на Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово. Работи в сферата на селекцията и технологията на фъстъци и сусам. Агроинженер и специалист по растителна защита, дипломиран през 1999 г. в Аграрния университет в Пловдив. От 2001 г. е научен сътрудник в Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, а през 2008 г. защитава докторска дисертация.

През 2016 г. селекционерите от Института създадоха революционна технология за селектиране на сусам, която не позволява на семето да се рони при жътва. Тя позволява механизирано прибиране на сусама, а по цял свят културата се сее и жъне ръчно.

– Доц. Стаматов, в какво се състои откритието на селекционерите на сусам от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово?

Сусамът е интересна култура, мечта за селекционера. Има много възможности за работа с нея, но в същото време ограничава производството си в света. Причината е в това, че при узряване кутийките на сусама се разпукват и семената падат. Този проблем е световен от 1943 г. и са търсени много решения. През 1987 г. е получена първата форма с неразпукващи се кутийки като се е считало, че така ще се реши проблемът с механизираното производство.

Тя обаче е с нисък добив, много чувствителна към болести и кутийките не се отварят дори при голямо ударно натоварване. Семената се смачкват, но остават вътре. Дълги години е работено с този тип, като е подобряван чрез хибридизация. През 2004 г. аз получих 34 форми сусам, които бяха обект на моята докторска дисертация. Установих, че те не изсъхват на полето, трябва да се приложи дефолиант, вършитбата им е много трудна.

Най-добрата линия през 2008 г. бе призната като сорт „Виктория“. Имаше редица недостатъци и предприехме подобряване на селекцията. Някои от формите, които не можехме да оценим обективно, заложихме в производствен опит на 100 дка и жънахме с комбайн. Така открихме, че в три от тези форми има т. нар. прикачена плацента, която позволява семената да се задържат в кутийката. Така се улеснява вършитбата и те не падат на полето. Започнахме работа с тези сортове, предложихме ги за патент и бяха одобрени.

Сорт „Невена“ навлезе успешно в производството, площите, върху които се отглежда, се удвояват и вече са повече от 10 000 дка. Този сорт сусам се характеризира с архитектурата на своята кутийка – тя е устойчива на разцепване, отваря се, но задържа семената си. После при приложено ударно натоварване те лесно се освобождават и вършитбата става лесна.

– Има ли други научни центрове в света, открили сортове и технология за механизирано прибиране на сусама, или сте направили научна революция?

В Европа сме само ние, конкурентите ни от американската компания „Сезако“ („Sesaco“ – б. р.) също разработват подобни сортове. Ние и те сме водещите центрове в Европа и Америка. Турците се опитват да направят нещо подобно, но все още нямат успехи, разчитат на мутантни линии, които ние сме изхвърлили.

– На кои болести са най-устойчиви вашите сортове?

Бактериоза – най-силната икономическа болест, която е в състояние да опустоши напълно реколтата. Сортовете са 100% устойчиви на тази болест, може би отпадат само 1-2%, което е нищо от икономическа гледна точка.

– Добивите от тези сортове сусам какви са?

В практиката се получават 100-120 кг на декар, на опитни площи достигаме и до 200 килограма. Конкурентите ни в САЩ казват, че произвеждат същото количество като нас, но те не изнасят семена от своя сусам, държат го в Америка.

– А към нашия сусам има ли интерес от други страни?

Да, има интерес от Гърция, Италия, Израел и други. От Португалия също имаме запитване, тъй като искат да отглеждат индустриално сусам. Когато са развивали тази култура, са получавали добри добиви, но не можеха да механизират жътвата. Искат да ги научим как да произведат такъв сусам и можем да направим това като им дадем лиценз да произвеждат и продават. Това е обект на авторско право и искаме да си защитим продукта. Никъде другаде ги няма тези сортове, редно е да имат защита.

– Какви са българските традиции в производството на сусам?

До 70-те години сусамът е бил основна маслодайна култура в България и е бил приоритетен в производството. Слънчогледовите хибриди са били с ниско маслено съдържание до революцията на академик Передовик от Русия, който създава високомаслени сортове. Така слънчогледът започва да се отглежда механизирано и сусамът отстъпва. Постепенно остава като традиционна култура само в районите на Свиленград, Харманли и Хасково.

– Колко хиляди декара са се отглеждали преди у нас и колко са сега?

Преди в топлите райони на Южна България сме имали 300 хиляди декара. После, преди да навлязат сортовете, с които се занимавахме, насажденията бяха свити до около 10 хиляди декара. След това ги увеличихме с още над 10 хил. дка.

– Какво се случва с българския сусам – произвежда се само като суровина ли, или се преработва в краен продукт?

В България основно се преработва в сусамов тахан, който със своите амнокиселини, силиций, фосфор, мед, калий и магнезий и витамините Е, РР, В1, В2 и В6 се приема за супер храна. Той е незаменимо средство за подсилване на организма и лечение на много заболявания, а тъй като калцият в него е пет пъти повече, отколкото в кравето мляко, се дава за подсилване на деца, както и при жени, застрашени от остеопороза.

Сусамовият тахан съдържа и много повече белтъчини, отколкото сиренето, соята и дори някои меса. В азиатската кухня сусамовото масло е основното. То е здравословна алтернатива на олиото, тъй като не променя структурата си при нагряване и не гранясва, а се усвоява напълно от организма. В цял свят сусамовото масло се използва в козметиката. На Запад се поръсват хлебни изделия със сусам.

– Изнасяме ли сусам и сусамов тахан?

Да, изнасяме тахан, но в малки количества, предимно за съседните ни страни. Продаваме на Гърция, която го препакетира и продава като гръцки.

– Като институт в структурата на Селскостопанска академия правите ли опити за срещи на държавно ниво, така че политиките по отглеждане и субсидиране на този сектор да се по-активни, за да се засили производството на сусам у нас?

Участвах в един експертен съвет, в който поискаха помощ от институтите да определим три категории култури, сред които и протеинови, с високо белтъчно съдържание. В новите форми на сусама протеинът е над 30%. Предложих го, но беше отхвърлен, останаха само фъстъците. Това щеше да е огромна помощ за хората, които искат да се занимават с това.

– Какви са субсидиите по ПРСР за сусама и протеиновите продукти?

В България беше прието протеинови, азотфиксиращи и бобови култури да се третират еднакво. А биха могли да се разграничат. Освен 50% мазнини, сусамът съдържа и 25-30% протеин. При това много висококачествен протеин.

Споделете.

Коментирайте

Close