BASF Caryx

Две жени завладяха пазара с месо за вегетарианци от овес, боб и грах

0

Случвало ли ви се е да си мислите, че ядете вкусен телешки стек, който да се окаже „направен“ от овес, боб и грах? Преживях това във Финландия и мога да ви уверя, че нямаше никаква разлика с вкуса, вида, текстурата и аромата на истинското месо. Растителното месо се нарича „Gold&Green“ и е революционна новост на пазара в Северна Европа, още повече че не е направено от пшеница или соя, която може да е генномодифицирана. Не съдържа глутен, нито алергени и има много по-добър вкус от всички познати досега растителни протеини. Нещо повече – само за няколко месеца капацитетът на бизнеса на създателките му – финландките Мая Иктон и Реета Кивера, нараства три пъти и миналото лято те привличат инвестиция от над 1 милион евро за производството на овесеното месо.

Всичко започва през 2014 г., когато Мая Итконен лети със самолет. Под нея е Атлантическият океан, а далеч пред нея се простират полета с овес, които ще доведат до революция в храната и ще накарат хората да са не толкова недоверчиви към месните храни, произведени от растения. Разбира се, в този момент Мая още не знае това. Тя е дизайнер и чете новия брой на „Ню Йорк Таймс“, когато попада на статия, която ще направи всички тези неща възможни. Статията е със заглавие „Фалшивите меса най-накрая имат вкус на пиле.“

В главата на Мая се появява лека турбулентност. Като заклет вегетарианец тя никога не е разбрала идеята за фалшифициране на месото. И откога „вкусът на пиле“ е нещо добро? Разбира се, похвални са усилията на хранителните компании, които се стремят да създадат по-добър растителен протеин. Планетата е на колене, до голяма степен поради емисиите от месопроизводството и безразсъдната обработка на земеделските земи. Хранителните заболявания стават епидемични и животните също са поразени от тях.

Но качеството на соевите, пшеничните и гъбните протеини, които Мая и децата й са опитвали е доста слабо. И тогава идеята се появява в главата й: овесено месо. Веднага след това се появява и едно име: Реета Кивела. Реета е сред най-добрите приятелки на Мая от гимназията, която прави кариера на учен със специален фокус върху конкретно растение с превъзходни хранителни качества: овесът.

Веднага след кацането си Мая телефонира на Реета и й разказва за новата си идея, но приятелката й ни най-малко не споделя искрящия й ентусиазъм. Като учен Реета не вярва, че това е възможно, докато не бъде тествано. Освен това до момента никой никога не е правил месна алтернатива на базата на овес. Защото просто няма смисъл – въпреки че овесът е богат на влакна, минерали, антиоксиданти и има повече протеини, отколкото други видове зърно, изглежда невъзможно да му се придаде добра структура и вкус.

Но заради старото приятелство и може би малко любопитство, Реета обещава да опита. Защото освен скептицизъм, в нейното научно сърце тупти и сърцето на новатора, който оспорва невъзможната и предефинирана действителност. Освен това, тя също вижда необходимост от нова месна алтернатива, за да изхранва своите тийнейджъри вегетарианци с нещо по-вълнуващо от лещата.

Реета Кивела

Реета Кивела

След часовете и дните, прекарани в лабораторията, скептицизмът избледнява и най-сетне изследванията дават обнадеждаващи резултати. Не минава много време и Реета е убедена в идеята на Мая. Чрез своите контакти в университета Реета Кивела се свързва с професор в Китай, който пък отвежда двете жени в една фабрика в средата на нищото, която може да се окаже точно това, което търсят. Двете решават да опитат и заминават за Китай с няколко торби овес. Там, заедно с Жонгкинг Джиянг зареждат машините със своята суровина пред изумените погледи на работниците, които със сигурност ги смятали за луди.

Но резултатът, който се получава, е ако не перфектното „овесено месо“, то поне многообещаващ. Заминават с овес, а се връщат с машини, които карат митническите служители да задават десетки странни въпроси. Двете жени се прибират в Хелзинки и изграждат прототип на производствена мощност в университетската лаборатория. Не след дълго двете наемат стара пекарна за кейкове. Тя се превръща в нещо като детска площадка, където идеите, овесът и технологията са комбинирани, подхранвани от безкрайната амбиция да се изхвърлят всички други протеини веднъж завинаги.

Мая Итконен

Мая Итконен

След шест месеца на проби и грешки, най-накрая получават дългоочаквания продукт. Чрез смесването на овеса с жълт грах и специален сорт боб, те получават продукт с много по-добър вкус от пилето. Нещо повече – той съдържа много повече протеин от пилето, всички основни аминокиселини. И не само това. Чрез изтегляне на фибрите на овеса в механичния процес, те получават идеалната за дъвчене текстура, както и хрупкавост при обработка. И всичко това без никакви добавки или химикали.

Мая и Реета разбират, че изобщо не са открили перфектния растителен протеин. Те откриват идеалния протеин. Планът им е да започнат малко производство и да тестват пазара в няколко финландски супермаркета, за да видят какво мислят хората за растителното месо. Резултатът е зашеметяващ – дори магьосник не би могъл да изчезне от рафтовете по-бързо. Хората го харесват, следователно и супермаркетите го харесват. За Мая и Реета обаче това е неочаквано и притеснително – тяхната пекарна е далеч от необходимия капацитет.

Овесен протеин

Месото за вегетарианци се прави от овес, грах и боб

„Мозъците ни бяха разтърсени едновременно от гордост и паника. Намерихме изоставена фабрика близо до Хелзинки и в рамките на два месеца превърнахме празното пространство в пълнофункционално предприятие с машина за преработка на овес“. Двете дами започват да доставят овесеното месо на пазара и скоро след това към тях започват да се сипят награди – продукт на годината, продуктов феномен на годината, най-добър нов протеин, качествена иновация, най-добра компания в региона на Хелзинки, главен технически директор на годината и предприемач на годината. Само за няколко месеца капацитетът на фабриката се увеличава три пъти.

Създателките на овесеното месо го защитават с патенти и търговски марки. През 2016 г. хранителната компания „Paulig“ придобива мажоритарния дял от собствеността (51%) на производителя „Gold&Green Foods“. Партньорите имат амбициозни цели: да посрещнат голямото търсене във Финландия и да наложат овесеното месо като успешен международен продукт. А качествата му са безспорни – овесеният продукт е чудесна алтернатива на месото, като му съперничи както по отношение на хранителната стойност, така и по текстура, аромат и вкус. Овесеното месо съдържа до 30% протеин и има превъзходен аминокиселинен състав. Богато е на бета-глюкан, а овесените фибри имат много доказани ефекти върху здравето на сърцето и храносмилането.

Инвестицията на „Paulig“ в иновативното предприятие е съвсем логична – в последните години семейната компания влага средства в производства на здравословни и екологични храни. „Paulig“, която има 1900 служители в 13 държави и нетните продажби са 905 млн. евро през 2015 г., влага в „Gold&Green Foods“ капитал от 1 милион евро.

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване за журналисти от ЕС, организирано от ENAJ – Финландия

Споделете.

Коментирайте

Close