Retengo

Фермерът Румен Цалов: В животните се влюбваш. Като в жената

0

Когато фермерът Румен Цалов от с. Камено поле, община Роман, вижда стадо дъбенски овце в Карлово, решава още тази есен да вземе 50 от тях, за да ги отглежда. „Видях, че са издържливи – в Карлово надморската височина е подобна на нашата, имат здрави копита, нямаше овце, които да куцат, дават един литър мляко на доене, едри са, смятам, че ще се приспособят към нашите условия. Харесаха ми веднага – или се влюбваш в животните, или не. Като в жената“, разказва той.

Откакто се помни, 47-годишният животновъд отглежда крави и овце. Завършва с много добър успех Техникума по механизация на селското стопанство и животновъдството в гр. Бяла Слатина, а през летните ваканции работи по полето и помага на баща си, който е тракторист. Тези „летни практики“ завинаги го привързват към земята и животните. А след време детското му хоби се превръща в професия. Първата си крава купува в началото на 90-те при разпродажбата на активите на местното ТКЗС.

Всяка година увеличава по малко животните и в момента гледа 12 млечни крави и 5 юници от Черношарената порода и 70 овце местна порода. Баща му вече е покойник и Цалов управлява фермата сам, като лятото му помагат двама сезонни работници. Децата му – Гергана и Илия, са още в тийнейджърска възраст, но помагат много за отглеждането на животните. „Още се колебаят с какво да се заемат, но не се срамуват да работят във фермата, не се притесняват от миризми, от това, че ще облекат стари дрехи, не се стесняват да отидат да пасат животните“.

Овце

С отглеждането на овцете от дъбенската порода Румен Цалов ще си осигури двойна субсидия

В с. Камено поле има още 15-20 животновъди. За всички голям проблем са пасищата за животните, макар че в община Роман общинските пасища са 11 000 декара, заедно земите по чл. 19 от остатъчния поземлен фонд. „В последните години не сме очертавали общински пасища, но го правеха хора, приближени до властта, които нямаха животни. Направиха го и тази година срещу символичния наем от 1,50 лв. на декар. Срещу това получават субсидия от около 30 лева. Очертават ги като пасища за косене, и ако изобщо косят, продават сеното. Тази година имаме уверенията, че това ще е за последно“, разказва фермерът Румен Цалов и добавя, че храненето на животните с фуражи, а не с трева, увеличава себестойността на продукцията 4-5 пъти.

Много пъти е разговарял с останалите животновъди в Камено поле да се кооперират и да обединят усилията си, но всеки се опитвал да оцелява поединично. „Техниката им си стои в двора, а земята е дадена под аренда, но колегите не са склонни да се кооперират. Повечето от тях живеят в старото време, когато са били на заплата и сега залагат на сигурното – едни 25 лева от рентата“, казва Цалов. Надеждата му е в младите фермери, които започват животновъден бизнес в селото. Най-младият от тях се е заел с отглеждането на кози.

Друг проблем за местните животновъди е изкупуването на млякото. В момента овчето се изкупува по 1,20 лв. за литър, а кравето – по 35 стотинки. Освен това местните мандри бавят плащането с по три месеца,че и повече, разказва Цалов. Той се отказал от услугите на мандрата и продава млякото си по 50 ст. за литър на частници в селото. „А може държавата да вземе мерки и на пазара млякото да се продава по 50-60 стотинки – нека посредникът да вземе своя дял, но не и да получава повече от производителя“, смята фермерът.

Мечтата му е да си направи мини мандра, в която да преработва продукцията на фермата си и да превръща в сирене, масло и кашкавал на ишлеме млякото на други производители. Идеята е сирената и кашкавалите в мини мандрата да се произвеждат по старата технология – не с мая, а със сирище от агнета, телета и ярета. Техните стомахчета съдържат ензими, които коагулират млякото. После, когато то се подсири, се оставя на слънце, покрива се с черен найлон, за да може да се подгрява до определена температура. Меси се на ръка и вкусът е отличен,казва Цалов. Той вече има уговорка с крайни клиенти и малки магазинчета, които търсят чиста, натурална храна. „Защото в момента в сирената и кашкавалите се слага какво ли не, за да може час по-скоро да се предложат на пазара и производителят да си прибере парите“, казва фермерът.

Намеренията му са да произвежда и натурално кисело мляко, като на изложение в Пловдивския панаир вече е оглеждал инсталация за 10 000 лева. Тя преработва и пастьоризира млякото, пакетира го в кофички. Предстои му регистрация по Наредба 26 и вярва, че нещата с мини мандрата ще потръгнат.

Юлия Григорова

Юлия Григорова, ръководител на проекта на WWF за екосистемни плащания в басейна на р. Дунав

Помощ да вземе 50 овце от дъбенската порода му оказва WWF Дунавско-Карпатска програма България. От срещи на неправителствената организация животновъдът научава за т. нар. схеми за плащания за екосистемни услуги (ПЕС) на местно и национално ниво.

Сред успешните примери за прилагане на тези схеми е тази в местността Локвите на територията на Природен парк „Врачански Балкан“, където се извършват консервационни дейности, разказва Юлия Григорова, ръководител на проекта на WWF за екосистемни плащания в басейна на р. Дунав.

Дейностите се извършват заедно със земеделски производители, на които WWF помага, а те се включват в ПЕС схемата за „Опазване на водните екосистеми в местността Локвите“. После животновъдите веднъж годишно даряват средства към фонда по проекта, а размерът на вноските се определя на доброволен принцип, обяснява Григорова. Парите отиват за опазване на ценни видове растения в природното им местообитание, което в местността Локвите е в лошо природозащитно състояние.

Румен Цалов, Лора Жебрил

Фермерите Румен Цалов и Иван Вангелов с експерта от WWF Лора Жебрил

Румен Цалов е един от тези фермери, на които WWF помага. Организацията го насочва към Дарина Шишкова в Карлово, чието стадо не е боледувало от болестта син език. От нея наесен Цалов ще вземе 50 овце от дъбенската порода. „Целта е догодина да кандидатства по мярка „Агроекология и климат“ в подмярката за опазване на защитена местна порода.

През новия програмен период дъбенската порода е включена като защитен вид и фермерът ще може да получава специална субсидия. Така, заедно с подпомагането по СЕПП за глава добитък, той ще получава двойна субсидия, с която да си помогне в стопанството“, пояснява Лора Жебрил, експерт проекти „Финансови инструменти за околната среда“ в WWF Дунавско-Карпатска програма България. В момента животновъдът от с. Камено поле получава подпомагане от около 7 лв. на овца.

Споделете.

Коментирайте

Close