BASF Caryx

Производители на орехи искат запазване на субсидиите

1

Група земеделци, които отглеждат орехи, протестират срещу отмяната на схемите за обвързана подкрепа на ореховите насаждения. Те са изпратили писмо до земеделския министър Десислава Танева, в което настояват да се запази субсидирането за този вид черупкови плодове. „Предполага се, че схемата за субсидии за периода 2014-2020 г. е разработена на основа на икономически анализ и отразява действителните нужди и приоритети на българското земеделие. Доводите, които се излагат от МЗХ в подкрепа на промените в програмата изглеждат нелогични“, посочват орехопроизводителите.

Спирането на обвързаното подпомагане за черупкови, по-конкретно орехи, бе обявено през август, заедно тикви, грах и зелен фасул. „Това са култури, при които се отчита много висок дял на подпомагането за разходите за производството им и се наблюдава значително увеличение на площите, засети с тях. В следствие на това, те вече не отговарят на критериите за подпомагане“, бе заявено на срещите на МЗХ с представители на секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, на които бяха разяснени готвените промени при директните плащания по схемите за обвързаната подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци за периода 2017-2020 г. Промяна на Наредба 3, която регламентира този вид плащания обаче, все още не е обнародвана в Държавен вестник.

В писмото си до министър Танева земеделските производители изтъкват разминаванията, които се набиват на очи – увеличените площи и регистрирането на млади градини за субсидии. Авторите на писмото все още нямат отговор от МЗХ. Публикуваме текста на обръщението им без редакторска намеса:

На всички е известно, че субсидиите в земеделието се явяват значителен фактор както в България, държавите от ЕC, така и извън него. Субсидиите правят възможно дългосрочното планиране и управление на земеделските стопанства. Oбявените и заплануваните във форма субсидийни средства са изключително важен фактор за всеки земеделски производител.

Поради този факт радикалните изменения в схемата за помощи по-средата на програмния период, когато е планиран бюджета, а по-точно заетите работни места, взетите кредити за покупка на земеделска техника удрят не само по производителите на орехи, но и цялото българско земеделие. Поставя се в невъзможност дългосрочното планиране и по този начин съществуването на предприятия и производство в целия земеделски сектор.

Предполага се, че схемата за субсидии за периода 2014-2020 год. е разработена на основа на проучване в дълбочина на икономическия анализ и отразява действителните нужди и приоритети на българското земеделие. Въз основа на това убеждение още повече доводите които се излагат от МЗХ в подкрепа на промените в програмата изглеждат нелогични.

Съгласно наличната информация за премахване на субсидиите има следната мотивация:

  1. Основна причина за орязването на субсидиите за орехи e увеличението на площите на ореховите насаждения. От файл 12 Презентация „Обвързана подкрепа на плодове и зеленчуци-анализ и предложения“ публикувана на сайта на МЗХ е видно, че общата площ на ореховите насаждения се е увеличила от 2015 до 2016 година до 8 528 Xa а именно по схемата за обвързана подкрепа през 2016 година  са регистрирани 5 193 Xa повече от 2015 год.Ние искаме да привлечем Вашето внимание към това, че този факт не може да има никакво отношение към намалените субсидии т.е. oчевидно е , че ореховите насаждения не се появяват от никъде, такива  нови насаждения трябва да бъдат новосъздадени.  Cъщо те не могат да израснат за 1 година до плодовит стадии, на новопосадените орехови насаждения са необходими минимум 7 години, за да започнат да плододават, новосъздадените орехови насаждения изначално не мога да бъдат предмет на тази субсидия.

    Тук идва въпросът, защо МЗХ не изключи възможността за участие в схемата за това подпомагане точно тези млади насаждения, а изключва всички орехови насаждения?
    Таблица черупковиАко внимателно се огледа представената таблица е невъзможно да се разбере логиката на изменение като цяло. Тук идва въпросът какво иска да постигне МЗХ с тези промени? Очевидно е, че критерия за избор на култури в последствие изключени от схемата ще служи само колона №4 Тренд 2016/2015 (%)   Изглежда, че според данните са избрани само 3 култури, чиято площ е нараснала през последната година, а другите колони не са взети под внимание.

    Така например от схемата са изключени орехите – увеличение с 169% през 2015 година, сливи с 55,02% и десертно грозде с 81,07%.Ако обърнем внимание на другите колони е видно, че при черешите има 34,02% увеличение, в       ха това е същото количество както при сливите: 2049(ха)   срещу 2054(ха)   като по този начин площа засадена със сливи c 22,88%  не е достигнала количественото ограничение докладвано нa ЕС, a Черешите са го надвишили  с 5,19%.

    Малините същото са увеличили значително  площта през 2015 година-42,95%, надвишили количественото ограничение докладвано нa ЕС c 6.36 %. Въпреки това насажденията на малини и череши не са изключени от подпомагането.

    1. Следваща причина за отрязване на субсидиите за орехи е високия процент помощи по отношение на променливите разходи. Bъв  файл 2 на презентацията качена на сайта на МЗХ “Измененията на схемите  за обвързана подкрепа в сектора на плодовете и зеленчуците за 2015 година” представляват разчети на икономическите резултати в сектора плодове и зеленчуци за 2015 год.  В съответствие с тези резултати, променливите разходи за отглеждане на орехи е 280 лева на дка, а бруто продукция  981,90 лева на дка. В този случай нето става 701,90 лева на дка.

    Изчисленията на МЗХ показват, че производител отглеждащ 700 дка орехови насаждения получава 500 000 лева нетен доход всяка година, но статистиката и нашите банкови сметки показва нещо съвсем различно.

    В сайта на МЗХ в програма Родопи приложение 4 е публикувана технологична карта за икономическа ефективност на производството от орех датиращо от 2001 година.

    Икономическа ефективност на производството от орех

    Добив – 150 kg/da

    Показатели Стойност
    1
    Среден добив, кг/дка
    150,00
    2 Обща продукция, лв/дка 375,00
    3 Производствени разходи, лв/дка 278,37
    4     в т.ч. материални, лв/дка 176,04
    5     в т.ч. общостопански, лв/дка 25,31
    6     в т.ч. трудови, лв/дка 77,02
    7 Чист доход, лв/дка 96,63
    8 Себестойност, лв/кг 1,86

    По този разчет разходите за поддръжка на градина е 280 лв. на дка както и в презентация на МЗХ, но нетната печалба е 96,63 лева на дка.

    Възможно ли е служителите от МЗХ изготвили и одобрили промяната в плащанията да са намерили магическа формула по която може да се запази нивото на разходите като преди 15 години, а прихода да нарастне 10 пъти???

    По данни от статистическия институт е видно, че средния добив от 1 дка в България е от 50-140 кг. на дка. Максималната цена на която може да се реализира продукцията за тримесечие / ако добавиш разходи  за сушене и съхраняване/ е 2.90 лв. на килограм.

    ЦЕНИ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПРОДУКЦИЯ ЗА 2014-2016 Г.Г.          
                (лева)    
          Измер. Тримесечие  
    Показатели Код Връзки единица I II III IV 2014
               
         Обикновени орехи с черупки 67 т 2576,67 1900,00 2866,67 2447,78
          Измер. Тримесечие  
    Показатели Код Връзки единица I II III IV 2015
               
         Обикновени орехи с черупки 67 т 1410,00 2315,97 1862,99
          Измер. Тримесечие  
    Показатели Код Връзки единица I II III IV 2016
               
         Обикновени орехи с черупки 67 т 2400,00 2100,00 1925,00

    Източник: www.nsi.bg

    Таблица 2. Площи, производство и средни добиви на овощни култури – реколти 2013 и 2014

    Овощни култури Реколтирани площи (ха) Среден добив (кг/ха) Производство (тона)
    2013 2014 Изм. 2014/2013 2013 2014 Изм. 2014/2013 2013 2014 Изм. 2014/2013
    Орехи 3 689 2 249 -39,0% 1 382 541 -60,9% 5 099 1 216 -76,2%

    Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика”, предварителни данни за 2014 г.

    По отношение на променливите разходи, тъй като не съществува възможност при това писмо да се представи технологическа карта, то нека се придържаме към изказването от интервю на директора на института по овощарство от 2012 год. професор д-р Стефана Гандева:

    “Както и при другите овошки, в ореховите градини трябва да се поддържа високо ниво на агротехника, което включва всяка година резитби, торене, напояване и растителнозащитни мероприятия. Те са на стойност около 400 лв. на декар на година, твърди Гандев.

    За българските условия може да се наложи и наемане на охрана, за да не се окажат дърветата обрулени не от собственика им. Колко е реколтата от декар, зависи най-вече от използваните сортове и доброто отглеждане на насажденията. Затова и средният добив от декар в САЩ е 421 кг, в ЕС – около 200 кг, а в България през 2012 г. е бил едва 111 кг.”

    Към тези думи на проф. Стефана Гандева е нужно да се добави, че при изчисляване на разходите трябва да се има в предвид, че производствените разходи при отглеждането на орехи пряко зависи от добива, тъй като се извършва ръчно и се заплаща на килограм. Също така е много важен факта, че плодните дръвчета които не са изключени от схемата също получават помощ за закупуване на продукти за растителна защита, но по някаква причина орехите са лишени от тази възможност.

    Факт е че по-голямата част от продукцията от орехи идва от стари насаждения, които изискват огромни инвестиции, за да плододават. Земеделските производители постепенно и въз основа на внимателно планиране трябва да извършват процедури по подмладяване на ореховите масиви /резитба и други мероприятия/ така че това да е съпроводено с минимални загуби на добив. По прости изчисления представени по-горе и на база официалната статистика показва, че печалбата от производството на орехи клони към нула, а разходите надвишават многократно тези представени от МЗХ и без субсидии този бизнес не може да оцелее.

    Това прави странно решението да се изключат орехите от схемата за обвързано подпомагане, предвид схемата за подпомагане на сектори които са особено важни по икономически, социални или екологични причини  и претърпяват определени трудности.

    Има редица други проблеми пред производителите на орехи, като липса на достатъчна механизация, липса на квалифицирана механизация, липса на квалифицирана работна ръка, нужда от по-голям персонал по време на кампания.

    Ние считаме, че с отрязването на гореспоменатите субсидии ще стане изключително трудна поддръжката на старите орехови насаждения в добро състояние в по-дългосрочен план.

    В България при сегашната политика спрямо земеделските производители занимаващи се с отглеждане на орехи ще се наблюдава изоставяне на насажденията и постепенното им отмиране.

    Унищожаването на орехопроизводителите би довело до социални проблеми, тъй като работниците в ореховите градини са преди всичко нискообразовани и социално слаби граждани  на държавата. Чрез работата в ореховите градини те биват осигурени, чрез въведените дневни трудови договори и имат препитание. Ако болшинството от ореховите градини бъдат изоставени това ще доведе до невъзможност на хиляди български граждани да имат алтернатива за прехрана.

    В заключение бихме искали да добавим, че приоритетите на стратегия „Европа 2020″, приета през юни 2010 година от ЕС, са устойчив растеж, насърчаване на по-екологична, по-конкурентноспособна икономика с по ефективно използване на ресурсите. Насажденията с орехи се явяват икономически важен и уникален ресурс на България, тъй като ореха може да расте в малко региони, а в дадения момент орехите са дискриминирани изцяло в подпомагането не в една, а в няколко схеми с висок интензитет на подпомагане.

    И също, че лошите практики за усвояване на евросредства не са проблем на орехопроизводителите, а на липсата на качествен конторол. Стотици съвестни орехопроизводители са ощететени заради неколцина недобросъвестни „земеделски производители“ чиято основна цел е получването на субсидии. Ние сме съгласни да помогнем в изработването на процедури и методики, чрез които да могат да се разграничат недобросъвестните реципиенти на финансирането от нас, които съвестно отглеждаме градините и прехранваме семействата си с тази дейност.

    Поради всички гореизброени причини и икономически факти изложени в писмото смятаме че:

    1. Увеличението на засадените площи с орехи не може да бъде причина за отрязване на субсидиите по схемата за обвързано подпомагане, защото този факт няма отношение към начина на подпомагания по дадената схема
    2. Икономическите разчети които показват ниските променливи разходите за отглеждане на орехи и по-високите доходи на дка, не мога да бъдат причина за отрязване на субсидиите по схемата за обвързана подкрепа, тъй като не се основани на реални икономически данни потвърдени статистически

    За това имаме молба:

    1. Да не се изключват орехите от Схемата за обвързана подкрепа 2017-2020 година.
    2. Да се разгледат възможностите да се включат ореховите насаждения в Схема за държавна помощ за компенсиране разходите на земеделските стопани, свързани с изпълнение по мярка Национална програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период.

    С уважение:

    1. „Орекадо“ ЕООД
    2. „Орханза“ ЕООД
    3. „Боневи перфект“ ЕООД
    4. „ЕМ-74“  ЕООД
    5. „Биоплантс“ ООД
    6. „Биотер“ ЕООД
    7. „Интермедияконсулт“ ЕООД
    8. „Екоферм“ ЕООД
    9. „Евробиоленд“ ЕООД
    10. „Фермер Бг“ ЕООД
    11. „Биомер“  ЕООД
    12. ЗП Янко Вангелов Николов
    13. ЗП Мария Антонова Николова
    14. ЗП Велина Василева Коджабашева
    15. ЗП Пенка Янева Атанасова
    16.  ЕТ „Мюжи-Шен“ Нюлгюн Зейнел
    17.  Уолнътс ООД 
Споделете.

1 коментар

Коментирайте

Close