Spectrum

Инж. Илия Цонев: Новият Закон за храните ще убие малките стопани

0

– Инж. Цонев, какво е становището на Конфедерацията на българските пчелари по проектозакона за храните?

Основните неща, които най-много ни притесняват са, че този закон връзва ръцете и краката на малките, средните и микро производителите. Държавата трябва да създаде условия, за да могат те да работят и да си продават продукцията. Всички знаем, че селата се обезлюдяват, но въпреки това новият закон пречи точно на малките производители по всевъзможни начини.

– Как пречи, според Вас, на малкия бизнес законопроектът за храните?

Още с началото си, с чл. 1, който е основен за хигиена и безопасност на храните в ЕС. В регламент 852 е посочено, че той не се отнася за малки количества първични продукти. Това засяга хората, които гледат пчели, овце, кози, жито, плодове и зеленчуци в малки количества. Регламентът не изисква спазване на тези строги изисквания. Според текста производителят на първичния продукт може да продава малки количества директно на краен потребител или в местните търговски обекти за търговия на дребно.

Това нещо е задраскано и новият Закон за храните заставя тези дребни производители да спазват повечето от изискванията за големите производители, приложение 1А. Там са разписани изискванията към производителите на първични продукти, които трябва да спазват добри хигиенни и производствени практики. Господата от Министерството на земеделието казват, тези дребни производители трябва да спазват всички тези изисквания, които са непосилни за тях. Това е единият от начините, по който се ограничава способността им да продават. Много от тях не могат да ги изпълнят тия неща. Освен това се получават противоречия с текста на регламент 852, който касае животинската продукция.

Вторият най-голям удар е, че се изисква всеки, който произвежда такава продукция,  да се регистрира като земеделски стопанин. Това означава ежегодно да прави осигурителна вноска от 1745 лв. На много от тези хора целият годишен доход ще бъде под 1000 лв. Продали са малко яйца, мляко, някое теленце или овца, коза и зайци, кокошки, но тази вноска е непосилна за тях.

В България са десетки хиляди тези дребни производители, какво правим, как им помагаме? Министерството от земеделието се интересува само от това как да им вземе парите, които повечето от тях не могат да изкарат изобщо от дейността си.

Трето, крайно неудачно и несправедливо изискване има за продажбите в местен обект за търговия на дребно. Говорим за малък квартален магазин или бакалия. В текста се казва, че производителят на първични продукти може да продава в местни търговски обекти на дребно, ако е потребител, наемател или собственик на магазина.

Откъде-накъде аз трябва да съм собственик на магазина, за да си продавам продукцията? В европейския регламент няма такова изискване. Значи веднъж карат малкия производител да спазва високи изисквания, втори път – да плаща непосилни осигуровки, трети път да е собственик или наемател на магазина, в който продава. Какъв е проблемът? Отивам в кварталния магазин, казвам си името, давам си стоката, вижда се, че съм регистриран и ми се продават продуктите, защо е това ограничение? За по-големите производители пише, че е задължително да прилагат добри производствени хигиенни практики, а в регламента пише, че те са препоръчителни, излиза, че сме по-католици от папата.

– Как ще рефлектират тези законови текстове върху пчеларите?

Тези, които имат до 50 кошера, няма да могат да продават мед, ако не се регистрират като земеделски стопани? Те досега и 1000 лв. осигуровка не можеха да плащат, а 1745 лева – съвсем. 66% от пчеларите имат до 50 кошера, тоест огромното мнозинство са дребни пчелари.

– Конфедерацията на българските пчелари внесе ли официално предложенията си за поправки в проектозакона за храните?

От дълго време се мисли да се направят нужните промени, за да се уеднакви Законът за храните с европейското законодателство. През 2016 г. се направи един проект на закон за храните, по който от Конфедерация на българските пчелари имахме сериозни възражения. Внесохме ги в Министерството на земеделието и храните и не получихме никакъв отговор, макар да бяхме констатирали, че има текстове, които противоречат на европейското законодателство.

Същото нещо се повтори и през 2017 г.. През май отново имаше нов проект на Министерство на земеделието, който беше леко модифициран спрямо този от 2016 г. Отново внесохме предложение за изменение и допълнение в този закон и отново Министерството ги пренебрегна. Така законопроектът влезе в Народното събрание и мина на първо четене. Между първо и второ гласуване ние отново внесохме предложенията си, този път адресирани до три комисии, които трябва да разглеждат закона. Много сме притеснени какво ще излезе.

– Как ще защитите интересите, какво сте предприели?

Настояваме да отпаднат тези изисквания. За стопаните, които са освободени от спазване на регламента, съответната държава трябва да подготви наредба, която да регламентира по-гъвкави  и облекчени изисквания. Отделно в тази наредба трябва да бъдат упоменати правилата за всеки бранш – за пчеларите са едни изискванията, за кози и кокошки – други. Но понеже на чиновниците не им се занимава, вместо да пишат наредба те убиват дребния бизнес.

Споделете.

Коментирайте

Close