BASF Caryx

Инж. Илия Цонев: Услугата „опрашване“ трябва да се заплаща

0

ВИЗИТКА

Инж. Цонев е заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерация на българските пчелари със седалище в Габрово. Организацията съществува от 2 години и в нея членуват около 500 от общо около 18 000 пчелари в България.
По професия е електроинженер, завършил Техническия университет. Пчелар е от 25 години, има 10 пчелни семейства.
Инж. Цонев бе сред основните лектори на кръгла маса на тема „Плащане за екосистемни услуги и основните опрашители в природата – пчелите“, организирана от екоорганизацията „WWF България“ в София.

– Инж. Цонев, реална ли е възможността пчеларите да получават финансово подпомагане за опрашването?

Трябва да се борим за това, защото пчелите имат огромен принос, а никой не обръща внимание на това. Шокиращо ново проучване на ООН, публикувано през март 2016 г., открива, че пчелите, пеперудите и други опрашители са в по-голяма опасност, отколкото досега се е смятало и дори може да са застрашени от изчезване. Проучването на ООН, проведено от 70 учени, е първото глобално проучване за здравето на пчелите и другите опрашители. Резултатите са много, много по-лоши, отколкото повечето
хора са очаквали.

Без пчелите и другите опрашители светът ще се изправи пред глобална хранителна криза. Почти 90% от всички цъфтящи растения разчитат на опрашители, включително 75% от световните хранителни култури. С други думи, когато пчелите умрат, хората ще гладуват. От дълго време се знае, че пчелните популации намаляват, но това проучване показва, че заплахата от глобалното им изчезване се е увеличила до съвсем ново тревожно ниво.

В закона пише, че ако закарате пчели на някое поле на фермер, то може да се договорите да ви плати. В едно село няма къща без растения, без зеленчуци, без плодове. Пчелите опрашват всичко това. Изчезнат ли те, трапезата ни ще стане бедна и еднообразна.

– Тогава какво да стимулира пчеларите да отглеждат пчели?

Единственият изход е да се осигури справедливо заплащане на екосистемната услуга „опрашване”, извършвана от пчелите. Всеки пчелар има разходи за транспорт, лекарства през зимата, отводки и много други, той трябва да учи постоянно, а всичко това изобщо не е безплатно. Искам да науча хората, че пчелите не просто произвеждат меда. Основната роля на пчелите в природата е опрашване на ентомофилните (опрашвани от насекоми – б. р.) растения, а не добивът на мед и други пчелни продукти.

Глобалният принос на пчелите към земеделското производство е около 153 милиарда щатски долара. В САЩ този дял се изчислява на 15-18 милиарда долара, а в Европа – на 14.5 млрд. евро. В същото време приходите от селскостопански продукти, получени в резултата на опрашването, са 15-25 пъти по-големи от стойността на произведените пчелни продукти. Но когато и да повдигна въпроса за плащане на екосистемната услуга опрашване, той се замазва и след това веднага се заговаря за субсидии. Трябва политиците да се поинтересуват, да разберат за какво иде реч.

– Имате ли данни какъв е икономическият принос на пчелите в българското селско стопанство?

По предварителни разчети е около 1 милиард лева. При това не е отчетена и остойностена
ползата от опрашването за поддържане на биоразнообразието и екологичното равновесие. Ако се отчете и тази стойност, ползата от пчелите ще се окаже много по-голяма. Крайно време е това да се осъзнае и осмисли от политиците, от държавната администрация, от земеделските стопани, от обществото и екосистемната услуга „опрашване”, извършвана от пчелите, да започне да се заплаща на пчеларите!

– Имаме ли закони и нормативна база, които да регламентират това?

Законите ни са стотици страници и в тях няма нищо по този въпрос. Имаме 250 вида застрашени растения, а за това няма нито една дума. Уж пишат биоразнообразие, но никъде не се говори за опрашването. Има много растения, които са застрашени, някои от тях трябва да се опрашват, какво правим в такъв случай?

– Излязоха данни, че броят на българските пчелари намалява, така ли е?

Категорично да – опрашителите се задържат горе-долу на нивото от 2007 г., но застрашително намаляват тези, които се грижат за опрашителите – пчеларите. Това е сигнал, че трябва да се вземат сериозни мерки за укрепване на сектор пчеларство. За периода 2007 – 2015 г. пчелните семейства са се увеличили с 4% (от 719 хил. на 747 хил.), а пчеларите са намалели с 45% (от 33 хил. на 18 хил.).

Брой пчелни семейства и пчелари в България

*По данни на Конфедерацията на българските пчелари

Поради изключителната важност на пчелите като опрашители за хранителната независимост и за
националната сигурност на страната, предлагаме, под егидата на МЗХ, да се разработи „Стратегия за
опазване на основните опрашители в природата – пчелите и за устойчиво развитие на пчеларството” и тя да бъде утвърдена от министъра на земеделието и храните.

– Какво предвижда тази стратегия?

Ясно и категорично предефиниране на ролята и значението на пчелите като опрашители на растенията, което е тяхната естествена и основна функция в природата, опрашващи около 80% от растенията и осигуряващи 1/3 от храната ни.

Със съдействието на държавата, основната функция на пчелите като опрашители, трябва да се утвърди и наложи в държавната администрация, в обществото, сред земеделските стопани, в пчеларската общност. Добивът на мед и други пчелни продукти е второстепенна функция на пчелите и тя не следва да е водеща (както е в момента) при решаване на проблемите, свързани с пчеларството.

Като част от хранителната независимост и националната сигурност на страната, заради пчелоопрашването, пчеларството трябва да се утвърди като приоритетен подотрасъл в селското стопанство, да се разработи система за заплащане на екосистемната услуга „опрашване”, извършвана от пчелите, на всяко регистрирано пчелно семейство. Истината е, че пчеларите отглеждат основните опрашители в природата – пчелите, приносът на които по стойност е десетки пъти по-голям от стойността на пчелните продукти. Справедливостта изисква обществото да заплаща на пчеларите за това, че те отглеждат опрашителите, благодарение на което трапезата ни е богата и разнообразна.

България трябва да предприеме действия пред Европейския съюз за предефиниране на европейско ниво ролята и значението на пчелите като основни опрашители на растенията, в т.ч. за участие на ЕС в заплащане на екосистемната услуга „опрашване”, извършване от пчелите във всички страни членки на съюза.

Не на последно място МЗХ и просветното министерство трябва да вземат мерки за подобряване на образованието по биология и болести на пчелите във ветеринарните и селскостопански техникуми и висши учебни заведения, както и като цяло за подобряване на общата квалификация и информираност на пчеларите.

– Инж. Цонев, българските пчелари често се оплакват от отравяне на пчелите с пестициди. Как може да се реши този проблем?

Отравянето на пчели трябва да се криминализира. Ако през 2007 г. от отравяне са загинали 7000 пчелни семейства, то през 2015 г. вследствие на пръскане с пестициди са загинали 12 000 пчелни семейства.

Целият процес по вземането на проби от отровени пчели и изпращането им в акредитирана лаборатория трябва да се организира така, че взетите проби да пристигат в лабораториите преди да са настъпили каквито и да било промени в тях. Сегашната тромава, бавна и бюрократизирана система трябва категорично да се изостави.

За рязко намаляване на загубите от отравяне с пестициди, предлагаме да се актуализира Наредба №
15/8.4.2004 г. за опазване на пчелите от отравяне с пестициди или да се разработи нова, като БАБХ осигури реално спазване на Наредбата за опазване на пчелите от отравяне и стриктен контрол на действията на фермерите при третиране на растенията с продукти за растителна защита.

Предлагаме санкциите за отравяне на пчели с пестициди да се увеличат и да станат „разубеждаващи”, както е прието да се наричат санкциите в ЕС. Считаме за целесъобразно санкциите да се обвържат с обема на производството на земеделските стопани. Например санкциите може да бъдат процент от получаваните субсидии. Разбира се, това не може да стане с Наредбата, а трябва да се отрази в Закона за пчеларството или в някой друг закон. При съмнение за криминално пръскане и при отровени пчели, трябва да се осигури възможност пчеларите да звънят за съдействие на единния телефонен номер № 112.

Помага ли на пчеларите финансирането по Националната пчеларска програма, трябва ли пчеларите да плащат данък и как да получат пряк достъп до пазара на мед, четете във втората част на интервюто с инж. Илия Цонев в Агроновините.

Споделете.

Коментирайте

Close