BASF Caryx

Имаме потенциал за етерични масла от лайка, кориандър и резене

0

България има дълги традиции в отглеждането на медицински и ароматни култури и производството на етерични масла. Експортната ориентация на сектора го е направила емблематичен за страната. Нарастващото приложение на етеричните масла в леката промишленост (козметична, медицинска, хранително-вкусова и др.) и бързото развитие на ароматерапията ускориха търсенето на масла в света в годините след световната икономическа криза от 2007-2011 г. Глобалният пазар на етерични масла се очаква да расте със средногодишен темп на натрупване от 8-11% в периода до 2025 г., се посочва в анализ на ИнтелиАгро.

Маслата от роза, лавандула, маточина, лайка, равнец и др., специфични за България, представляват само малка част от глобалния пазар на етерични масла, доминиран от цитрусовите масла, евкалиптовото, кедровото, цитронелово и др.

Все повече земеделци отглеждат медицински и ароматни култури

Водени от обещания за бърза доходност и огромни печалби, все повече земеделци и инвеститори се насочват към отглеждането на медицински и ароматни култури. Площите с лавандула, маточина, лайка растат с пъти в рамките на сравнително кратък период от три-четири години. Насажденията от маслодайна роза също се увеличават трайно. Характерни черти на голяма част от тези нови инвестиции са тяхната стихийност, липсата на подбор при посадъчния материал, слабото познаване на спецификите за отглеждане на различните растения, несъобразяване с фактори като работна ръка и особености на преработката. Това са основните причини производителите да търпят разочарования, а преработената продукция да изостава значително спрямо суровинния потенциал.

Преработвателният капацитет в страната към момента е по-скоро достатъчен и сравнително добре разпределен географски в основните производствени райони. Въпреки това, поради спецификата на някои култури, краткия прозорец за преработка и слабости в планирането, остава непреработена продукция. Тези причини ще продължат да играят лимитираща роля в бъдеще и вероятно ще накарат някои земеделски производители да намалят площите или да се откажат напълно от отрасъла, а други да инвестират в собствена преработка. Последното не е панацея при липсата на технолози и нуждата от пълноценно натоварване на мощностите.

Търговията и износа също се изправят пред някои предизвикателства. Пазарът на етерични масла е консервативен, със сравнително малък брой крайни клиенти, където доверието, дългосрочните отношения, постоянното качество и предвидимостта на доставките се ценят особено много. Появата на случайни играчи в търговията през годините на бума на производство често е съпроводено от неизпълнени ангажименти и разочарования за производителите. Освен това, дългосрочните фиксирани ангажименти, които имат повечето търговци, също създават предпоставка за реализиране на увеличаващите се обеми продукция на цени, които са под очакванията на стопаните.

Кои са перспективните ниши за производство на етерични масла?

Перспективите пред производството на традиционното за България розово масло изглеждат добри – това е най-добре организираният пазар по веригата производител-преработвател-търговец-краен клиент. Възможностите за растеж обаче са сравнително ограничени, поради няколко ключови фактора: относително малката площ с благоприятни условия за отглеждане на маслодайна роза, недостатъчната работна ръка, краткият прозорец за преработка и нишовото търсене за маслото.

Сериозен е потенциалът пред производството на лавандулово масло, което вероятно ще се удвои към 2019 г., спрямо 2016 година. Трудно е обаче да си представим, че това ще бъде при настоящите ценови нива, имайки предвид растящия интерес към културата от съседни държави като Турция, Румъния, Гърция, Молдова.

Поради възможностите за мащабно индустриално производство, България има потенциал за развитие в отглеждането и преработката на масла от лайка, кориандър и сладко резене.

Други по-специфични култури, като маточина, бял риган, бял равнец, мащерка, хвойна и пр., също отварят определени възможности пред стопаните, но ръстът преминава през по-добра организация на пазара между търговци, преработватели и малки производители.
Розово масло

Маслодайна роза

Площите с маслодайна роза в България нарастват през последните 10 години. Спадове се наблюдават в години, когато се подновява по-голяма площ стари насаждения. Общата площ през 2017 г. е близо 4070 ха – с 14% повече на годишна база и с 20% спрямо 2009 г. Реколтата през тази година достига около 13 т. цвят. Нарастващият инвеститорски интерес е продиктуван от устойчивия ръст в цените на розовото масло, респективно в цената на розовия цвят. В стремежа към бързо създаване на насаждения, не винаги за тях се използва сертифициран посадъчен материал. В някои случаи се засажда Rosa centifolia, която има по-големи цветове, но по-малко съдържание на масло.

Проблемът пред големите розови стопанства е работната ръка. Недостатъчността, ненадеждността и покачващите се разходи на сезонните работници правят прибирането на цвета все по-трудно и скъпо.

Над 30 са компаниите и над 50 са дестилериите, които произвеждат и търгуват с розово масло. Очакванията са общото производство през 2017 г. да надхвърли 3 тона. Теоретично, производственият потенциал е два пъти по-голям, имайки предвид наличните площи, възможен (реалистично, не оптимално) добив от 5 т./ха цвят и средно съотношение масло : цвят = 1:3300.
Масло от лавандула

Лавандула

На фона на продължителните трудности във Франция, свързани с разпространение на заболявания и вредители, и добрата възвращаемост, българските фермери бързо заеха лидерска позиция сред глобалните доставчици на лавандулово масло. Площите с лавандула се утроиха за девет години, достигайки 9600 ха през 2017 г. Само през тази година те нарастват с над 40%. Значителният ръст се дължи основно на разширяването на ареала за отглеждане на културата в Североизточна България.

Областите Добрич и Варна отчитат двуцифрен среден годишен растеж след 2010 г. (в Добрич площите се удвояват през 2017 г.). Добруджа постепенно стана най-големият производствен регион в страната, задминавайки традиционните южни централни области. Перспективите за висока доходност привличат мнозина зърнопроизводители да включат отглеждането на лавандула в дейността си.

Броят на стопанствата в бранша достига 1600 – четири пъти повече от 2009 г. Само за година – между 2016 и 2017 г., броят на производителите в област Добрич се удвоява, надминавайки 640. Преди две години те са били едва около една дузина. С навлизането на повече играчи в бизнеса, тенденцията е средният размер на стопанствата да намалява, доближавайки 6 ха през 2017 г.

Бумът при лавандулата идва ръка за ръка с различни рискове. Бързото покачване на производството може да подкопае цените, докато навлизането на много нови играчи поражда проблеми, свързани с качеството и разпространението на болести и вредители. Основен риск е евентуално развитие на „френски сценарий“ в България и масови щети по насажденията. Първите чувствителни загуби на насаждения станаха факт през 2016/17 г. Основната причина за загубите бяха неблагоприятните климатични условия след август 2016 и суровата зима (много сухо, последвано от много студено време, което силно затрудни презимуването на растенията). Появиха се и съмнения за гъбично заболяване преди жътвата тази година, които не получиха категорично потвърждение.

По данни на бранша, производството на лавандулово масло през 2016 г. е било в порядъка на 280-300 т. ИнтелиАгро оценява производствения капацитет през 2016 г. на около 317 тона, от които повече от половината се падат на област Добрич. Заради загубите на стари насаждения и понижените добиви през тази година се налага корекция надолу на прогнозата ни за производството през 2017 г. до около ~285 тона. Това, както и нарасналият спекулативен интерес от прекупвачи, доведе до бързо покачване изкупните цени на маслото през тазгодишната кампания.

Ако няма значимо разпространение на заболявания, очаква се производственият капацитет да достигне приблизително 600 тона (три четвърти в Добричко) през 2019 г., което е близо два пъти над количествата от 2016 г. Безпрецедентните изкупни цени през 2017 г., които стартираха от 80 лв./кг. масло, но в разгара на кампанията скочиха над два пъти – до 180 лв. вероятно ще доведат до допълнително увеличение на новосъздадените площи през 2017/18 г. На този етап не откриваме доказателства, че световното търсене ще нарасне със същите темпове.
Масло от маточина

Маточина

Популярността на маточината нарасна значително през последните 2-3 години. Площите ѝ растат 2,5 пъти само между 2015 и 2016 г. и се удвояват отново през 2017 г., надхвърляйки 2000 ха. Бумът е следствие от продължителния спад в цените на зърното, който принуди някои земеделци да диверсифицират културите си в търсене на по-добра доходност, както и от твърденията, че маточината може да донесе „бързи пари“.

Ръстът в площите е почти изцяло съсредоточен в област Добрич, където се отглежда около 30 на сто от маточината у нас. Останалите 70% от площите са сравнително равномерно разпределени в Южен централен регион и Източна България – Пловдив, Стара Загора, Шумен, Ямбол, Сливен и др. Цените за износ на масло от маточина са стабилни през последните три години – 2000 евро/кг. (+/-10%). На вътрешния пазар търговците са изкупували маслото на ниво около 3000 лв. през 2015 г. и между 3300-3900 лв./кг. през 2016 г.

През 2017 г. изкупните цени стартираха в диапазона 3200-3800 лв./кг., но с развитието на кампанията и запълването на няколко големи поръчки за износ спаднаха значително. Потенциалът за производство в страната през 2017 г. е за приблизително 9 т. масло.
Масло от лайка

Лайка

Лайката е друга етерично-маслена култура, чието производство е в период на бурен ръст. Тя се използва масово и като билка в сухо състояние. През 2016 г., след няколко години на относително стабилни площи, насажденията от лайка растат близо три пъти. Интересът към културата продължава и площите се увеличават с нови 80% през 2017 г., надминавайки 1100 ха, обработвани в около 120 стопанства.

Бумът през 2016 г. се дължи на област Пловдив, където броят на производителите се учетвори, а насажденията нараснаха три пъти. След известен спад през 2017, в областта се намират 20% от площите и 11% от стопанствата. Междувременно насажденията в Добричко се увеличават седем пъти през 2017 г., превръщайки района във втория най-голям производител. Стара Загора и Варна също се присъединяват към тази тенденция. Географията на лайката също се разширява и през 2017 г. в област Ловеч има близо 90 ха нови площи (там няма индустриално производство през предходните години).

Част от големите нови инвеститори са вече разочаровани от резултатите от културата през 2016 г. Оценките за 2017 г. също не са положителни – според бранша, възможно е половината от площите да не са реколтирани или преработени. Причините са различни – от неправилно засяване (по време и техника) до неохотата, с която някои дестилерии примат лайка за изваряване (тя оцветява съдовете, изисква повече време за изваряване и почистване и косенето ѝ е точно преди това на маточината). Цената на маслото от лайка варира между 800 и 1000 евро/кг. (износ) и около 1500 евро за биологично сертифицирана продукция, която се използва в медицината. На база площите и добив 10 кг. от ха, оценката за производствения потенциал през 2017 г. е за около 7 тона масло.
Масло от бял риган

Бял риган

Площите с бял риган в България достигат своя връх през 2010 г. и оттогава постепенно намаляват, доближавайки 38 ха през 2017 г. Негативната тенденция се дължи на спада в област Стара Загора, където през тази година едва двама производители са декларирали отглеждането му, при седем през 2011 г. Площите в областта намаляват за същия период от 100 до 7 ха. През 2017 г. най-големият производствен регион е Добрич – близо 36% от площите. Стара Загора, Шумен, Благоевград и Хасково общо добавят още 44%.

Въпреки намаляващите площи, белият риган става по-популярен сред фермерите и броят на тези, които го отглеждат расте след 2014 г., достигайки 40 през 2017 г. Това е най-забележимо в Кърджали, Хасково и Добрич – с по осем стопанства. В следствие на това, средният размер на стопанството е близо четири пъти по-малък от 2010 г. Най-мащабно е производството в Стара Загора и Добрич- съответно 4,6 и 2,4 ха среден размер.
Масло от мащерка

Мащерка

Мащерката е сред по-слабо разпространените етерично-маслени култури в България. Площите ѝ намаляват от 20 до под 10 ха през последните девет години. Отглежда се предимно за суха маса. Продажбите на масло са предимно по предварителна заявка и в малки количества. Поради това и площите, предназначени за изваряване варират силно през в различните години.

Културата традиционно се отглежда в Южна България – водещи доскоро бяха областите Пловдив и Стара Загора. Бумът в етерично-маслените култури в Североизточна България не подмина мащерката и в Добричко и Русенско се намират повече от половината площи през 2017 г. Област Ямбол пък е третият най-голям производител. Производителите на мащерка са около една дузина и този брой е постоянен от 2009 г. насам. Намаляващите площи означават и по-малък среден размер на стопанствата – едва 0,7 ха.
Масло от кориандър

Кориандър

Кориандърът е добре позната култура в страната и индустриалното му производство се развива от близо 40 години. След присъединяването на България към ЕС площите намаляват от около 60 хил. ха до 16 хил. ха. Размерът им се стабилизира между 2014 и 2016 г. около 30-35 хил. ха, за да спадне отново рязко до 22 хил. ха през 2017 г. Средните добиви са около 1 т/ха (+/- 20% в зависимост от метеорологичните условия. Производството достига 40 хил. т. през 2015 и 2016 г.

Сред най-разпространените сортове в страната са руските Алексеевский 247 и Луч, както и българският Лозен-1. Поради липсата на сортоподдържане, обаче, всички посеви се класифицират като местна популация. Единственият начин за използване на сертифицирани семена е с внос. Руските сортове Алексеевский 190 и Янтар са особено подходящи за производство на етерично масло (2,6-2,7% етерично масло при 1,5-1,7 т/ха). Те изискват добре структурирани, богати почви (чернозем) с pH 6,5-7,7.

Кориандър се отглежда практически в цялата страна, но производството му е концентрирано основно в Югоизточна България – Ямбол (38% от всички площи), Бургас (30%), Сливен (8%). През 2017 г. броят
на стопанствата с кориандър намалява с близо една трета до 1230. Средният им размер е 18 ха и варира значително – под 10 ха в някои региони до 48 ха в Пловдивско и 36 ха в Бургас. Средният размер на стопанствата намалява през последните години.

Едно от възможните обяснения е, че начинът на мислене на фермерите постепенно узрява – те започват да виждат културата повече като средство за диверсифициране, отколкото за бърза печалба.Това може да се обясни със сериозните колебания в цената на международните пазари. Кориандърът е едногодишно растение със сравнително ниски производствени разходи, чиято продукция масово се изнася под формата на семена (необработени или почистени и сортирани). Основни дестинации са страни от Близкия и Далечен изток, където суровината се използва предимно за подправка.

Цените на производител варират значително през годините – от 680 лв./тон през 2013 г. до 1560 лв./т. през 2014, за да се върнат на 630 лв./т. през 2017 г. Екстракцията на масло от кориандър в България е ограничена. Едва напоследък няколко инвестиционни проекта включват преработката му.
Масло от резене

Резене

Резенето е сред индустриално отглежданите етерично-маслени култури с интензивен ръст в площите. Те достигат 3400 ха през 2016 г. – близо три пъти повече от 2013 г. (тогава за първи път ДФЗ съобщава отделни данни за културата). Тенденцията продължава и през 2017 г., когато резене се отглежда на още 1570 ха (46% ръст на годишна база). Производството е концентрирано почти изцяло в Североизточна България – 77% от всички площи, включително 24% в Русенско, 20% в Силистренско, 18% в Разград, 8% във Варна и т.н. Всички основни производствени райони отчитат двуцифрен или трицифрен ръст през последните години.

Броят на стопанствата с резене също постоянно се увеличава, надминавайки 150 през 2017 г. В областите Русе (29), Разград (25) и Шумен (20) се намират половината от тях. Средният им размер варира между 25 и 35 ха, което говори за сравнително едромащабно производство. Варна, Русе и Силистра са също и районите с най-големи стопанства. Трябва да се отбележи, че основната част от площите са заети с многогодишно резене, като продукцията се реализира под формата на семена (особено биологични) или подправка. Интересът към извличането на етерично масло от горчиво резене спада значително преди няколко години с увеличаване производство на синтетично масло в Германия. Няма налични данни каква част от площите в страната са с горчиво и каква със сладко резене. Цената за износ на българско масло от сладко резене е около $150/кг.

Споделете.

Коментирайте

Close