BASF Caryx

Инж. Илия Цонев: Субсидиите не са за пчелари, а за мафиоти

1

ВИЗИТКА

Инж. Цонев е заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерация на българските пчелари със седалище в Габрово. Организацията съществува от 2 години и в нея членуват около 500 от общо около 18 000 пчелари в България.
По професия е електроинженер, завършил Техническия университет. Пчелар е от 25 години, има 10 пчелни семейства.
В първата част на интервюто си за Агроновините инж. Цонев говори за опрашването и заплащането му като услуга. Днес обсъждаме имат ли пчеларите достъп до субсидии и директни продажби.

– Инж. Цонев, доколко помагат на пчеларите финансирането по Националната пчеларска програма и субсидиите по ПРСР?

Част от парите по пчеларските програми не са за пчеларите, а за да бъдат източени от една мафиотска група, подкрепена от чиновници. До преди две години, когато бе създадена новата пчеларска развъдна асоциация, пчелата майка струваше 10 лв, те я продаваха за 20 лв., цените на отводките също бяха увеличени. Къде отиваха тези средства?

На теория има различни механизми за финансиране на пчеларите – по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ за стартиране с 32 кошера, по Националната програма за пчеларство и в зона Натура 2000 зона – за регистрация на регионален продукт, сертифициран от ЕС. На практика обаче всичко е направено, за да бъдат усвоени едни пари, а не да се помогне на хората.

Освен това тези, които не са регистрирани като земеделски производители, нямат право да кандидатстват за подпомагане. Това автоматично значи, че субсидиите са само за хора със сериозни финансови възможности. Таксата да се регистрираш е близо 1000 лв. Примерно аз си работя нещо и имам 40-50 кошера, с които се занимавам през уикенда, защо ми е да се регистрирам като производител, на мен това не ми трябва. Да, обаче по този начин не мога и да получа никакво подпомагане.

– Споменахте, че дълги години е нямало данък за пчеларите, защо той бе въведен?

В периода след Освобождението до 2010 г. пчеларите никога не са били таксувани с данъци. През войните народът е гладувал и на пчеларите са давали мед, за да си хранят пчелите,  защото те произвеждат храна. А сега ни изстискват, направо ни убиват, не ни оставят да дишаме. Имам таблица какво получава един пчелар с 5, 10, 20, 50 и 150 пчелни семейства. Със 150 пчелни семейства eдин пчелар пенсионер, регистриран като земеделски стопанин, печели 545 лева на месец.

Пчеларите, отглеждащите под 150 пчелни семейства, не могат да заработят дори минималната работна заплата. А доходите на пчеларите, получени от продажбата на пчелни продукти, са повече от скромни. Пчеларите, регистрирани като земеделски стопани, дори със 150 пчелни семейства заработват заплати, близки до минималната работна заплата. Чудно ли е тогава, че за последните няколко години пчеларите у нас са намалели с над 45%?

В същото време разходите са огромни – за пчелар със 150 пчелни семейства те са 7413 лева годишно без труда. В сумата влизат третиране срещу вароатоза, пролетно, есенно и зимно подхранване, рамки, восъчни основи, амбалаж, транспорт, електроенергия и други. В същото време ни облагат и с данъци. От името на научна организация, в която членувам, изпратих писмо на Министерството на земеделието и храните за освобождаване на пчеларите от данък. Ако се събере целият възможен данък от пчеларството, той би бил около 2 млн. лева. За държавата това е нищожна сума, докато за пчеларите и за техния тежък труд е утежняващ дейността им разход.

– Как е уреден въпросът с директните доставки? Има ли всеки пчелар достъп до пазара?

За пчеларството имам разработена система за добри хигиенни практики, която никой не иска да използва. Не ми е ясно защо, но ако хората я използват, могат да продават меда си в България и чужбина от свое име, просто се изисква малко повече труд. Става дума за Кодекс елементариус – документ на ООН, в който е описано какви са основните хигиенни изисквания към персонал, място, облекло и т.н. за всички, които работят с храни по целия свят.

В регламент 882 са заложени принципи за по-добра хигиена за конкретните браншове. За пчеларството мястото, в което се работи, трябва да е със стени, които могат да се забърсват,. Подът също трябва да може да се мие. Толкова ли е скъпо или сложно?

– Защо не се прилага и у нас?

Първо практиките трябва да ги одобри министърът, за да станат нормативен документ, обаче пчеларите се запънаха, че било много скъпо и сложно.

– Тогава отиваме към Наредба 26, която е още по-сложна.

Наредба 26 е неграмотно направен документ, който е опорочен.  Трябва да се напише една нормална наредба на 1-2 страници, а не този фарс. В нея трябва да е посочено какво да правя, когато си вадя меда. Има един принцип на Парето, според който няколко са най-важните фактори за замърсяването на меда. Най-важните са да не се подхранват със захар пчелите, да не се дават антибиотици. Елементарно е. Самата наредба е в противоречие сама със себе си.

Същият фарс е и със Закона за храните. С такова невежество беше написан, че чак ми се изправи косата – противоречията са навсякъде. Пише че мога да продавам малки количества мед в малки търговски обекти. Долу е дадена дефиниция какво е малък търговски обект. Посочено е, че мога да продавам меда си на собственика на магазина, ако аз съм съсобственик на магазина. Представете си какъв фарс, колко са дебелокожи, какви престъпници са. И сами преценете какви са условията за един обикновен малък пчелар с малко производство.

Споделете.

1 коментар

  1. Васил on

    Даването на субсидии противоречи на принципите на пазарната икономика. То създава неравнопоставеност между икономически субекти, ползващи субсидии и такива, които не ползват субсидии. Създава предпоставки за корупция и неефективно използване на предоставени средства. Създава допълнителен административен апарат, който се занимава с раздаването на тези субсидии и трябва да контролира начина на тяхното използване. В масовия случай, субсидиите са пари, хвърлени на вятъра.

Коментирайте

Close