BASF Butisan

Как българинът Стамен Григоров откри бактерията за киселото мляко

0

Българският учен д-р Стамен Григоров  открива в началото на ХХ век бактерията Lactobacillus bulgaricus, благодарение на която българското кисело мляко се слави по света. Тя, заедно със Streptococcus thermophilus, участва в процеса на ферментация на млякото. Стамен Григоров я открива след дълги проучвания едва 27-годишен. И точно когато е на върха на славата си, а името му вдъхва респект сред международната научна общност, българският изследовател отказва да застане начело на едни от най-престижните научни институти в света и избира да се върне в Родината, за да практикува лекарската си професия в родния Трънски край.

Проф. Стамен Григоров

Д-р Стамен Григоров, откривател на бактерията Lactobacillus bulgaricus

Стамен Григоров е роден на 27 октомври 1878 г. в село Студен извор, Трънско, и след като завършва гимназия в София заминава да учи в чужбина. Завършва естествени науки в Монпелие, Франция, а после и медицина в Женева. По това време в швейцарския град лекции чете световноизвестният Леон Масол, професор по бактериология. Той забелязва капацитета на младия българин още в първата година от следването му. Благодарение на неприсъщата за възрастта си ерудиция и изобретателност, Григоров печели личните симпатии на Леон Масол. Той става ментор в научните занимания на българина, а по-късно го прави свой асистент.

По това време, през 1903 г., руският учен и бъдещ Нобелов лауреат Илия Мечников публикува своите трудове с дългогодишни проучвания върху биологията на човека, смъртта и застаряването. Изследователят третира застаряването като болест и твърди, че тя трябва да се лекува като всяка друга. Според Мечников всичко идва от чревната гнилост – състояние, на което може да се противопостави микрофлората на българското кисело мляко. Тя регулира и неутрализира токсините и свободните радикали, които водят до преждевременно остаряване и смърт, смята руснакът.

Проф. Стамен Григоров

Д-р Григоров с колеги

Масол е запознат с търсенията на своя руски колега и сам подсказва на Григоров да започне да прави проучвания в тази посока. Българинът получава достъп до невероятно богатата университетска библиотека и до най-модерните за времето си медицински лаборатории, където изследва качествата на българското кисело мляко. Закваска и кисело мляко му изпраща от България неговата съпруга Даринка. След денонощия, прекарани над микроскопа, Григоров открива пръчковиден бацил, който всъщност е причината за заквасването на млякото.

Още същия ден Масол пише на Мечников, че един славянин го е изненадал с упоритостта си и целеустремеността в проучванията си. „Ти работиш сега, вдъхновен от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот /…/ Помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил“, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа“, пише Масол на руския учен и го приканва да обърне сериозно внимание на младия български учен Стамен Григоров. Мечников остава силно впечатлен и настоява да се запознае лично с Григоров като го кани да изнесе доклад за откритието си пред научния състав в института „Пастьор“ в Париж.

През 1905 г. в брой 10 на авторитетното френско научно списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ българинът публикува статия, в която дава научни разяснения за Lactobacillus bulgaricus – бацилът, който по-късно ще бъде наречен от учените Коенди, Льорсен, Кюн и Микелсон „българска млечна бактерия“ в чест на родината на нейния откривател.

По предложение на своя ментор, Стамен Григоров получава специална грамота и парична награда, а в докладите си Масол казва, че новооткритият му асистент тепърва ще изумява начуния свят. Мечников и Григоров се срещат в края на същата година в парижкия институт „Пастьор“, където българският учен изнася лекция. Всички присъстващи са представители от най-високите етажи на научния свят. В разясненията си Григоров обяснява различни неща, свързани с киселото мляко и българската нация. Той твърди, че именно млякото е една от причините за дълголетието ни. Лекцията му има невероятен успех, а в изблик на емоция и благодарност, Григоров подарява на Илия Мечников т.нар. трънска „рукатка“ с кисело мляко. Аудиторията е изумена от необичайния вид на керамичния съд, а българинът обяснява на чист френски, че в този съд се подквасва млякото в неговия роден край.

Института "Пастьор" в Париж

Парижкият институт „Пастьор“ днес

След събитията в института „Пастьор“ много световноизвестни учени споменават Стамен Григоров в научните си трудове. Учени от ранга на Беленовски, Лафар, Льорсен и Кюн обръщат специално внимание на откритията на нашия професор. Иля Мечников, получава Нобелова награда за постиженията си и лично препотвърждава откритието на българина. Руският учен публикува становището си в годишното издание на Френската академия на науките от 1908 г. Междувременно Стамен Григоров защитава дисертация и става доктор на медицинските науки – бактериолог, вътрешни и гръдни болести.

Българинът получава покана от Масол да оглави катедрата му в Женева, канят го и да застане начело на Пастьоровия институт в Сао Паоло, Бразилия. Д-р Григоров отказва и става околийски лекар и управител на болницата в село Трън, която днес носи неговото име. В България започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина и публикува статия по темата в парижкото списание „La presse medicale“. През Балканската и Първата световна война е на фронта като военен лекар. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

Музей на киселото мляко

Музеят на киселото мляко в трънското село Студен извор

Изпробва противотуберкулозната си ваксина в днешната Александровска болница в София, а след 1935 г. продължава изследванията си върху туберкулозата в Италия. Връща се в Отечеството през 1944 г., а година по-късно внезапно умира.

Днес в близост до родната къща на българския учен в село Студен извор, община Трън, има Музей на киселото мляко. Открит е на 29 юни 2007 г. и разказва историята на българското кисело мляко. Специално място в експозицията на музея е отделено на д-р Стамен Григоров – откривателят на бактерията Lactobacillus bulgaricus. В библиотеката се съхраняват много информационни материали за българското кисело мляко – от първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus, направени от проф. Акийоши Хосоно в университета Шиншу, Япония. В Трън традиционно се провежда и Фестивал на българското кисело мляко.

Споделете.

Коментирайте

Close