BASF Butisan

Как да предпазим лозите от сиво гниене

0

През август лозарите започват резитбата на корените на лозите

Първият етап от почистването на новозасадените лози започва след като филизите пуснат мустачки с дължина около 20 см. След резитбата, лозите отново се заравят, а купчинките се възстановяват. През август започва втория етап от резитбата. През този месец лозарите трябва да изрежат „росните корени” на новозасадените лозя или на тези, които са достигнали до тригодишна възраст. За манипулацията се използва остро ножче или ножица.

Разкриват се купчинките и лозите до две-трети от дължината им. Всички корени, които се виждат се изрязват. През август купчинките не се възстановяват до есента, по този начин се закаляват основите на младите леторасти, под въздействието на слънчевите лъчи.
Тази резитбена практика рядко се извършва от стопаните на малки лозя или отделни дворни лозички. Голяма част от тях я пренебрегват, понеже практиката е непозната, трудоемка или може да повредят лозята.

Размножаването на лозата се извършва от стопаните с помощта на вкоренени части (предимно облагородени резници). Подземното стъбло на лозата се образува от лозов резник. По цялата дължина на резника и предимно в областта на възлите се развиват корени. Основни или стъпални корени се наричат най-ниските части на растението. Междинните части са по средата, а най–плитко разположените носят наименованието – повърхностни.

Стъпалните корени играят изключително важна роля в развитието на растението. Корените им са най – дебели и дълги и са заровени дълбоко в почвата. Разположението на основната им маса варира от 60-80 см до 100 см, взема се предвид при торенето и обработките. Някои стъпални корени проникват на дълбочина от 3-4 метра, в зависимост от почвата. В песъчливите и в по-леките почви до 15-20 метра, като изпълняват водоснабдителна функция.

Корените се отстраняват, за да не потискат развитието на лозата

В млада възраст междинните и повърхностните корени подтискат до известна степен развитието на стъпалните корени на лозата. Затова се отстраняват, като се изрязват периодично. Преди да се засадят облагородените лозички, отново се изрязват.

Лозарите наричат порасналите на тяхно място „росни”. При подходяща температура и влага, росните корени могат да се развият толкова добре, че силно да подтиснат стъпалните. В такива случаи лозата става силно уязвима, дори при обичайно лятно засушаване, понеже корените и не са проникнали на необходимата дълбочина. В други случаи присадените калеми, също развиват корени, има вероятност те да останат единствени, а самата подложка да загине. Старателно трябва да се избягва този случай, понеже корените на присаденото растение са податливи на филоксерата.

Резитбата на междинните и повърхностните корени през август е важна мярка, но не предотвратява напълно опасността от проблема. Продължава образуването на нови корени. Премахването им се повтаря по същия метод, през идните две години. Постепенно резитбата се намалява до един път на 5-6 години. Променя се и времето на действие, за подходящ период се определя момента преди разпукването на пъпките.

Как да избегнем болестта сиво гниене ?

През втората половина на август, листата около гроздовете или в основата на леторастите се прореждат. Тази практика е предпочитана при десертните сортове и предпазва лозите от сиво гниене. Болестта Botrytis cinerea засяга гроздовите зърна по лозата, но продължава да е опасно и при транспортирането и съхранението му.

През изминалите години разпространението на гъбата причинител на сиво гниене – Sclerotinia fukeliana, е унищожило до 60-70% от добива на десертни сортове грозде. Болестта се познава по светлокафявия цвят, който придобива ципата на засегнатите зърна. Лесно се напуква и бели. Постепенно се появяват дребни кафяви петна и се увеличават, докато обхванат целите зърна. Причина за заразяване на гроздето с болестта са наранявания причинени от оси, гроздови молци, оидиум, напукване след дъжд, градушка или други механични повреди. Мокрото грозде е еднакво уязвимо, както нараненото.

Специалистите ни съветват да вземем превантивни мерки, за да предотвратим болестта. Добрият лозар трябва да почиства редовно от плевели, да води борба с оидиума, с градинския молец и да избягва прекаленото азотно торене. Целогодишните грижи за лозето са от голямо значение. Не трябва, да се пропуска филизенето, колтученето, правилното привързване и резитбата на зелено. Основна роля за благоприятното развитие на гроздовете има прореждането на зърната и на корените, както и отстраняването на засегнатите гроздове. Важно правило е беритбата на гроздето да се извършва, след като се вдигне на росата.

Болестта сиво гниене се предотвратява с пръскане

Предотвратяването на болестта с помощта на химични средства се извършва с четири пръскания в различни периоди. Първото – веднага след цъфтежа, второто – през юли, третото – около 10-15 август, когато гроздето се прошарва и четвъртото в края на същия месец.

За химичната борба се използват определени препарати, чиито карантинен срок се спазва много строго, поради настъпващата скоро беритба.

Лозарите съветват задължително да се спазват указанията за употреба. В много от случаите се препоръчват препарати, чиито срок на разрешаване е прекратен. Справка за забранените препарати включва едни от най – често препоръчваните фунгициди: „Роврал 25 ФЛО” , „Роми 25 СК” и „Сумилекс 50 ВП”, затова избирайте внимателно препаратите.

Опитните лозари препоръчват следните препарати против сиво гниене:

„Еклер 49 ВГ” – този широкоспектърен фунгицид, във вид на водоразтворими гранули, има способността да предпазва и лекува лозята, не само от сиво гниене, но и от оидиум и мана. След напръскване с препарата се образува трайно покритие, което е устойчиво на валежи. Дозата на приложение е – 50 г/дка, при концентрация 0,05%. Изключително важно е препоръките за употреба и карантинния период от 35 дни се спазват, понеже препаратът е опасен за водните организми.

„Суич 62,5 ВГ” – е препарат, който предпазва гроздето и е разрешен за употреба през целия сезон. Позволени са до четири пръскания. Първите 1 или 2 третирания са по време на цъфтежа. След това при затваряне на грозда. Третото пръскане настъпва, след като гроздето започне да се прошарва, а последното е 35 дни преди прибирането на реколтата. Концентрация: 0,08%, в доза 80г/дка, при 35 дни карантинен период.

„Топ плюс 70 ВП” – е системен препарат, който освен при сиво гниене се употребява при брашнестата мана по лозите. И при двете болести се използва в концентрация 0.1%, а карантинния срок е с продължителност 14 дни. Може да се смесва с други препарати за растителна защита, които нямат алкална реакция, но се препоръчва задължително направата на предварителен тест за съвместимост.

„Шавит Ф 72 ВДГ” – фунгицидна комбинация, която има лечебно и предпазно действие върху лозата. Продължителността на действие е около 10-14 дни и зависи от климатичните условия. Карантинния срок продължава 20 дни. Концентрацията на препарата е 0,2%. Първите 1 или 2 третирания се извършват по време на цъфтежа. Второто при затваряне на грозда. Третото пръскане – при прошарване на гроздето, а четвъртото 20 дни преди да настъпи зрялост или в края на месец август.

Elena Lazarova

Елена Лазарова

Автор: Елена Лазарова

Споделете.

Коментирайте

Close