BASF Caryx

Как фермерите Кати и Марко отглеждат щастливи крави и телета

0

Повечето дейности в кравефермата на съпрузите Кати Сааринен (41) и Марко Расанен (40) се основават на хуманното отношение към животните. Те не използват технологии за контрол на здравето на кравите и телетата, а разчитат най-вече на усета и собствената си преценка. Допълнителна информация получават от доилните роботи.

„Човешкото око е най-точното и то не може да бъде заменено от нито една машина или устройство. Прекарваме много време с нашите животни и ги познаваме добре“, казва младата двойка, която от 10 години управлява фермата Kyla-Sipila във Финландия.

Кати отговаря за млечното стадо, което наброява 190 крави от породите Холщайн и Айрширско говедо. Марко Расанен се занимава с работата на полето.

Семейството отдавна работи успешно с местен частен ветеринар, а резултатите са повече от добри. Ветеринарният лекар д-р Джени Хатака посещава фермата веднъж в месеца, но се отзовава винаги, когато има спешен случай.

При редовните месечни посещения фокусът пада върху анализа на факторите на успеха, както и върху различни предизвикателства. За обичайните третирания на животните ветеринарят оставя лекарства, които фермерите сами дават на животните.

Хуманното отношение към млечните крави започва от телетата

Във фермата Kyla-Sipila повечето решения са базирани на здравето на животните. Към помещението за преработка на млякото и обора с юниците тази година е изградено и чисто ново хале за 80 телета. „Там можем да контролираме здравето на телетата по-добре, отколкото преди“, казва Кати Сааринен.

Новият телчарник работи на партиди. Телетата са в една и съща група за период от три месеца, докато се хранят с мляко. В обора, който е 510 кв. м, има достатъчно пространство за всяко теле.

Млечните крави разполагат с много свободно пространство

Благосъстоянието на кравите се осигурява  с достатъчно пространство в обора. Всички крави могат свободно да се разхождат, имат и достатъчно пространство в местата за хранене, разположени по външните стени на помещението. Младите говеда са настанени в сламени легла в близкия обор.

„Ние успяхме да изберем правилните размери на помещенията за нашите крави. Те остават чисти и има предостатъчно свободно пространство, за да могат лесно да се изправят и да се движат. Изглеждат много спокойни“, казва Кати Сааринен. Всеки бокс е широк 125 см и висок 270 см. Оборудвани са с каучукови матраци, тапицирани с много торфен мъх. Използването му като легло предотвратява мастита при женските животни и държи копитата сухи. Поилките се изпразват и почистват ежедневно. Същото се отнася за останалото оборудване като стъргалка и робот за почистване на тор, роботите за доене. Два от тях са купени през 2010 г., а третият е доставен през 2013 г.

На 200 метра от оборите има 150 дка пасище за около 80-100 животни. Юниците и кравите, които не са млечни, прекарват цялото лято на това пасище. Земеделската земя на фермата е 5000 дка, от които половината се сеят с култури за фуражи на животните. Продукцията от 1100 дка е предназначена за силаж, 1000 дка се сеят с ечемик и пшеница, 800 дка – с овес. Семейството отглежда боб и градински грах. Отскоро във фермата се използва нов комбайн за фураж NH fr550. Суровината се консервира с млечнокисели бактерии и се съхранява в силози. Сааринен използват комбайна съвместно с друга млечна ферма.

Специални грижи за подрязване на копитата

Сааринен полагат много усилия за здравето на краката на животните. Веднъж месечно във фермата се използва специална машина, наречена тример за копита. Тя обслужва наведнъж повече от 30 крави. Това означава, че копитата на всяка крава минават през поддръжка два пъти годишно.

„Дори и най-лекото накуцване трябва да се третира веднага, в противен случай това ще доведе до други, по-тежки проблеми“, казва Кати Сааринен, която също е обучена да подрязва копита.

Посещението на селекционера е друга задължителна дейност във фермата. Ветеринарният лекар извършва тестове за бременност и в сътрудничество със Сааринен подготвя и актуализира развъдната програма. Сааринен сами се занимават с осеменяването.

„Научихме се да управляваме добре фермата си. Това от своя страна донесе благополучие и в живота ни,“ казва Марко Расанен. Семейната им къща е на половин километър от фермата. „Ние сме семейно ориентирани хора и се отпускаме най-добре у дома. Не е нужно да пътуваме или да организираме специална дейност, за да се дистанцираме от стопанството си. Нашите шестгодишни близнаци Лаури и Вилхо могат да ловуват и да се занимават с градинарство, изпълват всяка една наша свободна откъм труд във фермата минута“, разказва Кати.

Средното производство на мляко е 11 500 кг годишно. Маслеността му е 4,0%,  а съдържанието на протеин – 3,3%. Голяма част от суровината се транспортира всеки ден с цистерни до компанията за производство на млечни продукти „Valio“, която има база в Рихимаки на 25 км от фермата. Средната изкупна цена на млякото е 37,45 евроцента (73,36 стотинки – б. р.). Във фермата работят двама души на пълен работен ден, а през лятото стопаните наемат двама сезонни работници.

Публикацията е осъществена в рамките на пътуване за журналисти от ЕС, организирано от ENAJ – Финландия

Споделете.

Коментирайте

Close