Retengo

Как продадохме ноу-хау за българско кисело мляко в 21 държави

0

България подписва договори за лиценз и ноу-хау за производство на кисело мляко с 21 страни от в Азия, Европа и Африка. Това става през 70-те и 80-те години на ХХ век, няколко десетилетия след като българският учен д-р Стамен Григоров открива Lactobacillus bulgaricus – една от бактериите за производство на българското кисело мляко. Страната ни бързо успява да осребри откритието на учения като договаря солидни постъпления от продажба на ноу-хау за производството на кисело мляко.

Стамен Григоров

Д-р Стамен Григоров

През 1959 г. млекопреработването се превръща в държавна политика. Всички мандри и млекосъбирателни пунктове са обединени по области и така се откриват 27 окръжни предприятия. В средата на 60-те години на ХХ век са направени първите опити за износ на кисело овче мляко.

В онзи период то се преработва в малки мандри в цялата страна. През 1963-1964 г. започва експорт на малки партиди кисело мляко „Родопа“ за френската фирма „Данон“ и Италия.

Отзивите за качеството на млякото и опаковката му са повече от ласкави. Франция и Италия искат да изнасяме по-големи партиди, но за да стане това се налага в производството да се въведе технология, наречена задръжка при производството.

Това е процес за подобряване на коагулацията, при който млякото стои при температура 93 градуса около 20 минути след пастьоризацията. Новата технология за производство на кисело мляко с непрекъснат процес на заквасване подобрява качеството на родния продукт, но тогава влизат в сила забраните на Европейската общност за внос на млечни продукти от страни извън обединението и експортната дейност на „Сердика“ е прекратена.

Властта намира решение като създава кантората „Кисело мляко“ към външнотърговската организация „Родопа импекс“. Със съдействието на наши емигранти в Германия трима български учени са поканени в мюнхенския кооператив „Милхов“. Там с таен и явен конкурс те защитават предимствата на българското кисело мляко, създадено по новата технология.

Появява се нов проблем – оказва се, че българското кисело мляко ­ като технология и щамове на бактерията Lactobacillus bulgaricus не е патентовано според международните правни норми. Управата на „Сердика“ се заема с това и след година патентована технологията за добиване на кисело мляко на проф. Тоню Гиргинов.

Така през 1967 г. е продаден първият лиценз и ноу-хау за производство на българско кисело мляко в някогашната Западна Германия. Договорът е за срок от 5 години, като федералната република получава право да използва името „българско кисело мляко“ като се задължава да ни заплаща закваската и процент от стойността на произведената продукция.

България мисли как да завоюва престиж на международните пазари и организира през 1975 г. среща на европейските учени в млечния бранш. На нея идват изследователи от Швейцария, ГФР, Франция, Англия, Италия, СССР и други страни. В резултат страната ни е приета като водеща държава в производството на кисело мляко.

По искане на Световната млечна организация (FIL) на България е възложено да защити собствена търговска марка. Така се появява знакът, който и до днес символизира двата микроорганизма – Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които в симбиоза характеризират закваската на българското кисело мляко. Под знака е добавен и надписът Bulgaricum, с което запазената марка добива окончателния си вид.

Графичният знак получава отличие от Специализираната световна организация за регистрация на запазени марки – второ място в целия свят за най-сполучлив знак.
Българско кисело мляко
Веднага след продажбата на ноу-хау на западногерманския пазар, е направен опит да се пробие и на пазара във Франция. Установени са контакти с френските фирми „Данон“, „Бение“, „Юпле“, Шамброси“. Продаден е лиценз на „Бение“ като договорът за производството е по двете технологии – класическата и тази със задръжка при приготвянето.

Междувременно млекокомбинат „Сердика“ разширява производството си и подобрява качеството на млякото. Технологиите се усъвършенстват, внесени са нови машини и дневният капацитет за производство достига 270 тона. Водят се преговори с фирми в Лос Анджелис, с гигантите „Кока-Кола“ и „Пепси-Кола“. „Кока-Кола“ започва да произвежда българско кисело мляко за нуждите за своите работници и служители.

Големият пробив на българската млечна промишленост идва през 1972 г. в Япония. Съпругата на тогавашния японски министър на здравеопазването е силно впечатлена от качеството на българското кисело мляко и публикува възторжена статия за здравословния продукт в престижното седмично списание „Шукан Гендай“, печатано в милионен тираж.

Статията буди интереса на деловите среди в Страната на изгряващото слънце и лично на принцеса Мичико и обкръжението й. Японците канят български специалисти да посетят страната им и да помогнат за организиране на производство на българско кисело мляко. Фирмата „Мейджи милк“ купува лиценза и ноу-хау за производство на българско кисело мляко, а медиите в Япония започват мощна рекламна кампания със слоган „24 милиона японци консумират българско кисело мляко, за да живеят 100 години.
Българско мляко
Пет години по-късно договорът е подписан, а директорът на „Млечна промишленост“ Тодор Минков посещава Токио, за да се увери, че „Мейджи милк“ предлага на пазара истинско българско мляко и технологията по производството му е спазена. Лицензът се поддържа и до днес, а България всяка година получава от Япония 3 милиона долара. 30-годишнината от подписването на първия договор е отбелязана през 2002 г.

През 80-те години производството на млекокомбинат „Сердика“ достига 350 тона дневно и се превръща в най-големия и модерен комбинат в света. По същото време е подписан договорът с финландския кооператив „Валио“, който купува от България лиценз и ноу-хау. Това е сред най-продължителните договори, наред с японския, и е за най-големи количества предоставяна закваска.

Най-големият успех на българската млечна промишленост е подписването на договор със световния лидер в производството на мляко – Швейцария. През 1981 г. наша делегация посещава швейцарски млечен завод в Берн и българските и местните специалисти започват надпревара като показват свои технологии и закваски при изготвяне на пробите. Накрая ги представят на анонимен конкурс и при дегустациите пробите от България печелят. Така се стига и до подписване на договора с Швейцария, на която също продаваме технология и ноу-хау за производство на българско кисело мляко.
Българско кисело мляко
Следват договори и с други чужди страни – Кипър, Сенегал. По време на световната петролна криза в средата на 80-те години страната ни сключва споразумение с Иран за износ на млечна закваска срещу петрол. Арабската страна държи продукцията да бъде произвеждана само от мюсюлмани. Иранците дори изпращат у нас трима свои представители, които да следят за изпълнението на това условие.

Най-големи количества закваска за кисело мляко страната ни продава в началото на 80-те години. Изнасят се още сирене и кашкавал – 9000 т за Европа годишно и 3000 т за САЩ. За Австралия се продават по 3 800 тона овче сирене и кашкавал за година. Големи количества се изнасят и за Близкия Изток. На чуждите пазари родните млечни продукти имат славата на изключително доброкачествени, затова и държат високи цени.

През 80-те страната ни е на първо място в света по консумация на кисело мляко и на второ след Франция по потребление на сирене. Сега България е изправена пред риска да загуби правото да произвежда кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал. Защо се стигна дотук и ще има ли наказателна процедура от Европейската комисия срещу страната ни, четете в понеделник, 12 март 2018 г., в Agronovinite.com !

*В статията са използвани материали от книгата „Българското име на дълголетието“, София, 2005 г.

 

Споделете.

Коментирайте

Close