BASF Caryx

Какво се случи с българското земеделие след приемането ни в ЕС

0

До началото на новото хилядолетие земеделието формира над 10% от брутната добавена стойност (БДС) и от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. БВП расте в реално изражение, като през 2015 година е около 88 млрд. лв., а през 2016 г. е над 3%. Ръстът на БВП след 2009 г. се колебае в рамките на 2%, като причините са както във вътрешната икономическа обстановка, така и в трудно възстановяващата се европейска икономика, се посочва в доклада „10 Години ОСП в България“, изготвен от учени от Институт по аграрна икономика и Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – CAPA. Въпреки затруднената световна икономическа обстановка останалите отрасли на икономиката показват по-бързи темпове на растеж отколкото земеделието, се посочва още в доклада, който има за цел да направи синтезиран прочит на развитието и на ефектите, протичащи в българското земеделие, в периода 2007 – 2016 година.

Земеделието започва постепенно да губи позиции в общата добавена стойност след 2000 година. Делът на аграрния отрасъл след 2007 г. спада в рамките на около 5%. Този спад се дължи не на абсолютното намаление на производството и на добавената стойност на отрасъла, а на по-бързото и възходящо общо развитие, най-вече в сферата на услугите, които формират около 65% от БДС на страната. Тези тенденции в България са в синхрон с протичащите процеси в почти всички развити страни (от ЕС, САЩ), но в същото време са доста по-ниски в сравнение с много водещи развиващи се страни, които бележат осезаем икономически растеж. За 2014 г., аграрният отрасъл в Китай формира 9,2% от БДС, а в Индия 17,4%, но това не пречи тези страни да развиват успешно останалите икономически сектори.
Обща селскостопанска политика в България
Проблемът с ниската добавена стойност от земеделие се корени в ниските стойности на добавената стойност на единица земеделска и обработваема земя. През 2014 г., брутната продукция от земеделие в България се изчислява на около 830 евро на ха, докато средните стойности в ЕС-27 са над 2 200 евро/ха. Именно тези ниски стойности разкриват големия проблем в българското земеделие и обясняват защо ниските нива на добавена стойност се дължат на слабости на отрасъла повече, отколкото на по-бързото и изпреварващо развитие на услугите и индустрията.

Наблюдаваното състояние е незадоволително на фона на потенциала, който има земеделието у нас, независимо от това, че в сравнение с останалите страни от ЕС, нещата тук не изглеждат много незадоволителни. Например за периода 2007–2015 г., добавената стойност в българското земеделие се покачва с почти 33%, докато в Унгария този ръст е 41%, а в Полша се наблюдава дори намаление с 6,5%.

Състоянието на брутната продукция и на БДС в земеделието са пряка функция на производствената структура, която в разглеждания период значително се променя като осезаемо расте делът на растениевъдството за сметка на животновъдството. През 2016 г. растениевъдството формира почти 70% от БДС в земеделието, а животновъдството около 25%, останалите 5% се създават от услугите в земеделието. За сравнение в началото на века, животновъдството е давало около 50%, а растениевъдството около 45% от БДС. Нещата бързо се променят като роля изиграва и приемането на Общата селскостопанска политика, при която подпомагането е базирано на площ. Така сектори, при които земята е пряка производствена сила получават по-голям стимул за развитие.

Най-сериозен спад в БДС на аграрния отрасъл се наблюдава при зеленчуците, чийто дял намалява от почти 12% през 2007 г. до 4% през 2016 г., като това производство се явява най-губещото от промените в политиката. Независимо че зеленчукопроизводството използва земята като непосредствен фактор на производство заради производствени специфики, пазарни неизвестности, организационни проблеми и не на последно място силното търсене на земя за изграждане на консолидирано зърнопроизводство, този сектор се свива непрекъснато, което до голяма степен обяснява ниската добавена стойност на площ, която се получава в българското земеделие.

Селскостопанско производство

Използваемата земеделска площ (ИЗП) в страната показва движение в устойчиви граници, заключаващи се между 5–5,2 млн. ха. Макар между 2007 и 2015 г. да се отчита леко намаление на ИЗП с около 4% (заради нарасналия интерес към земеделието стопанисването на земеделски земи) не може да се говори за риск от изчезване на земеделски земи заради урбанизацията или самозалесяването.

Трябва да се отчете, че по отношение структурата на ИЗП се наблюдава значително подобрение, като чувствително намаляват изоставените (необработваеми) земи, които за периода между 2007-2015 г. са се редуцирали с повече от 3 пъти и в момента са под 150 хил.ха. Това е един от най-важните ефекти от членството на страната в ЕС. Ако през 90-те години над 1 млн.ха земеделска земя бе изоставена и не се стопанисваше, в момента процентът на тези земи е намалял значително и такива площи могат да се открият преобладаващо в планинските и други необлагодетелствани райони.

Намалението на изоставените земи доведе до увеличение на обработваемите земи, които отбелязват най-сериозен ръст от почти 500 хил.ха между 2007-2015 г. Това увеличение идва основно за сметка на пустеещите земи и в много по-малка степен на земи, заети с трайни насаждения, зеленчуци и постоянно затревени площи.
Обща селскостопанска политика в България
Понастоящем обработваемите земи формират около 70% от ИЗП, докато постоянно затревените площи са около 26%, което свидетелства за добър екологичен баланс. За сравнение в ЕС, делът на постоянно затревените площи в ИЗП е около 33%. В България това изоставане се компенсира до голяма степен от по-високия процент на залесените територии, които заедно с постоянно затревените площи превишават значително площта на обработваемите земи.

При зърно-маслодайните култури се наблюдава осезаем ръст на производството и задържане на ниски нива при зеленчуците и трайните насаждения. Производството на зърнено-маслодайни култури расте не само на площ, с почти 38% от 2007 до 2016 г., но физическото производство също се увеличава от 7 млн.т на 9 млн.т през този период. Причина за положителните тенденции и устойчивия ръст в производството на зърнено-маслодайни култури е както добрата пазарна конюнктура, предлагаща значително увеличение на цените през целия период (след 2007 г.), така и прилаганата политика на подпомагане на единица площ – СЕПП.

Зърното е борсова стока, търсенето е силно, цената се реферира от световните пазари, разходите за производството на единица площ са по-ниски в сравнение с други отрасли, както и възможностите за изчакване и складиране дават време за вземане на по-добри решения. Общата селскостопанска политика на ЕС също спомага за намаляване на рисковете, като по линия на І-ви и ІІ-ри стълб се разпределят значителни публични средства. Директните плащания създават по-добро положение за зърнопроизводителите, като субсидиите покриват около 20-30% от производствените разходи и минимизират евентуалните загуби при неблагоприятни обстоятелства – ниски средни добиви (производствен риск), ниски цени (ценови риск), трудности при реализацията (пазарен риск).
ОСП в България
Стагнацията при трайните насаждения и зеленчуците продължава и това е пряко свързано с намаляването на площите, както и с факта, че средните добиви се колебаят и зависят силно от климатичните условия. Сред основните проблеми на тези производители са малките размери на площите и съответно сравнително малките произвеждани количества, което затруднява пазарната реализация. До голяма степен това не важи за гроздепроизводството, където силната въпреки голямата концентрация общото производство е намаляло с 200 хил.т.

Причините са комплексни: намаляване броя на стопанствата; намаляване размера на площите; разрушена хидромелиоративна мрежа; силна зависимост от метеорологичните условия; силна конкуренция от вносни зеленчуци; ниско подпомагане от страна на държавата. Сред другите фактори за ниските нива на продукцията и изоставането на сектор зеленчукопроизводство са: липсата на достатъчен брой квалифицирани служители, изоставане в технологиите спрямо конкурентите и т.н.

Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в животновъдството. Броят на говедата след 2007 г. е относително неизменен. Драстичен е спадът на броя на свинете. Намалението е устойчиво, като за 10 години надминава 43%. Броят на овцете и козите също намалява – с 26%, като все пак броят им се стабилизира и темповете на намаление се забавят.

Продължилият спад при броя на животните след 2007 г., до голяма степен се дължи на ниската конкурентоспособност на нашето животновъдство, което засегна основно малките и средни фамилни стопанства. Животновъдството в България, като цяло, трудно се приспособява към новите предизвикателства, а в някои от подотраслите (например млекопроизводство) негативните тенденции вероятно ще продължат. За тези 10 години на членство се вижда и безспорна положителна промяна.

Върви окрупняване на стопанствата, изграждат се нови модерни стопанства, породният състав на животните се подобрява, има значителен напредък и по отношение на качеството на произвежданото мляко и месо. Значителна е промяната и в структурата на стопанствата. Така например, ако през 2003 г. 194,7 хил. стопанства са отглеждали 377,6 хил. крави и е имало 237,7 хил. ферми с 1,635 млн. овце, което прави средно по 1,9 крави и 6,9 овце на стопански двор, то през 2015 година средният брой на млечни крави в стопанствата вече е 8,4 глави, а средният брой млечни овце е почти 30.

Макар производството от животновъдство за тези години да намалява, в последните 1-2 години се наблюдават признаци на оттласкване от дъното. За това може да се говори основно при птицевъдството и свиневъдството, където се наблюдават положителни сигнали. Сравнително по-краткият производствен цикъл и способността за бързо възпроизводство при птицевъдството позволява на предприятията да реагират по-бързо на пазарните сигнали.

Това е и единственият сектор на месодайното животновъдство, който успява, освен да задоволи вътрешното потребление почти напълно, да реализира и износ. Сравнително ниските цени на птичето месо го правят и сред най-търсеното на българския пазар, като потребителските предпочитания към него, в известна степен, са свързани и със засилващата се тенденция към здравословно хранене.
ОСП в България
До 2014 г. в България се наблюдава трайна тенденция на намаляване броя на отглежданите свине-майки. Това предопределя и цялостното състояние и развитие на сектора и в резултат на преструктурирането му се обособяват, както сравнително големи (над 1000 свине-майки), така и по-малки (под 1000 свине майки) свинекомплекси. Тези процеси довеждат до намаляване броя на стопанствата и излизането от сектора на нерентабилните такива. Повратната 2014 г. слага началото на постепенно увеличаване броя на свинете-майки. Наблюдава се и ръст в продуктивността и плодовитостта. Въз основа на развитието на пазара и стабилното търсене на свинско месо у нас се предвижда растеж, който обаче няма да е достатъчен за да задоволи изцяло вътрешното търсене.

Доходи в земеделието

Отличителен момент и едно от най-големите постижения, произтекло от присъединяването на страната ни в ЕС и прилагането на ОСП, е повишаването на доходността и намаляване на заетите, в резултат от модернизацията и стопанското преструктуриране. Стойността на факторния доход показва непрекъснат ръст след 2007 г., като през 2016 г. достига 7 хил.евро на 1 ГРЕ. Земеделието има сериозно място при заетостта в селските райони, като около 1/3 от заетите са именно в този отрасъл. В селските райони, създаваната добавена стойност на 1 зает в земеделието се равнява на около 3,3 хил.евро, докато общо добавената стойност на зает в тези райони е 8,6 хил.евро.

За сравнение през 2007 г., добавената стойност на зает в земеделието е 2,6 хил. евро, а средно за селските райони формираната добавена стойност на зает е 6,2 хил. евро. По темп на изменение, производителността на труда в земеделието в селските райони изостава от средните стойности за тези региони, съответно 27% срещу 39% ръст. Спецификата на българското земеделие е, че броят на заетите, превърнати в годишна работна единица (ГРЕ) в отрасъла непрекъснато намалява след 2007 г. и през 2016 г. е под 250 хил., или 50% по-малко отколкото през 2007 г., но като номинален брой заетите са паднали само от 724 хил. души (2007 г.) до 667 хил., или само с 8%.

Това означава, че земеделието продължава да изпълнява не просто икономическа роля в стопанството на страната и домакинствата, но има и социално и културно въздействие. Преобладаваща част от тези заети са неплатен, семеен труд, ангажирани са сезонно във фамилните стопанства и броят им, макар и да намалява, като заетост не се променя кардинално.

Макар доходността и производителността на труда да се увеличават значително след 2007 г., като основен принос за това има субсидирането в земеделието, все още по показателя производителност на труда ние изоставаме над 2,5 пъти от средните показатели за ЕС. Производителността на труда от земеделие в ЕС е 17,2 хил.евро на ГРЕ, което показва съществуващото значително изоставане у нас. Все още ниските нива на производителността на труда и доходността в европейски мащаб, в България могат да се припишат на слабо растящата добавена стойност в отрасъла и изоставащата модернизация и технологичен прогрес в интензивните отрасли, заедно със значителния броя малки стопанства, където продължава да се разчита повече на ръчен труд, отколкото на машини.

Стопанска структура и инвестиции

Структурните промени по отношение на броя и площта на земеделските стопанства са особено динамични. Броят на стопанствата бързо намалява – само за 10 години с 400 хил., което представлява съкращение с 60% от броя им през 2003 г. Това изцяло е за сметка на малките стопанства с площ до 2 ха, които са намалели от 591 хил. на 193 хил. Тенденцията е за намаляване броя на стопанствата с площ до 5 ха, а увеличаване броя на тези над 5 ха, което свидетелства за повишаване на пазарната ориентираност.

По отношение на използваната селскостопанска земя може да се отбележи бързото намаляване (повече от 67%) на площта в стопанствата с размер до 2 ха, както и намаляване с 32% в стопанствата с размер от 2 до 5 ха за този периода. Площта на използваната селскостопанска земя в стопанствата над 100 ха нараства значително и през 2013 г. в тях се концентрира около 79% от цялата земя. На практика след присъединяването към ЕС увеличението на земеделска земя е в стопанствата с площ над 100 ха. Нараства и средният размер на използваната земя в едно стопанство, която през 2013 г. достига 14,9 ха, като увеличението между 2003-2013 г е 3 пъти.

Увеличаване концентрацията на земя в стопанствата ни доближава до средните европейски равнища (16,1 ха за ЕС през 2013 г.) и се дължи на производствената структура и растящия дял на сектора зърно-маслодайни култури, чиято конкурентоспособност зависи от постигане икономии от мащаба, които да компенсират високите постоянни разходи и ниската възвращаемост на площ. Трябва да се отбележи, че добавената стойност на хектар в България през последните 3 години е около 550 евро, докато средно за ЕС е 1 450 евро/ха, което потвърждава занижената възвращаемост и изоставането от европейските нива.

Брутообразуването на основен капитал в селското стопанство нараства и това е тенденция не само през периода на членство в ЕС, но и през предприсъединителния период. Вероятната причина за това е както финансовата помощ по отделните мерки за подкрепа на модернизацията по време на прилагане на САПАРД и на ПРСР, но и на повишения интерес към сектора. Повишеният интерес към земеделието и значителните фондове за инвестиционна подкрепа в периода 2007 – 2015 г. се изразяват в създаването на основен капитал, възлизащ на над 3,2 млрд.лв. През целия период (между 2008-2015 г.) на прилагане на Мярка 121 за инвестиции в земеделските стопанства са платени публични разходи в размер на над 1 млрд лв., което показва, че 1/3 от направените инвестиции в земеделието за този период са с публични средства.

По показателя факторен доход към използване на постоянен капитал в земеделието българското е в по-добро положение отколкото е средното равнище на този показател в ЕС. През последните 3 години (2013-2015 г.) факторната доходност към постоянния капитал в България е 4,9%, докато в ЕС е 2,4%, което свидетелства за по-високата ефективност на използването на тези активи. Негативните процеси, които се наблюдават през разглеждания период, при основния капитал са свързани с намаляване на инвестициите в преки производствени активи (живи животни и насаждения) и увеличаване на инвестициите в непроизводствени активи. Това е неблагоприятно и вероятно е една от причините да отчитаме подобрение на ефективността и производителността в земеделието, но в същото време изоставане при добавената стойност и общата възвращаемост от производството.

Външнотърговски стокооборот със селскостопански продукти

С присъединяването към ЕС, през периода 2007 – 2016 г., обемът на аграрната търговия нараства чувствително, като износът изпреварва вноса на земеделски продукти. Това развитие демонстрира ефектите от интегрирането на българското селско стопанство в световната и европейска икономика. Либерализацията на икономиката и търговията от членството на страната в СТО през 1996 г. и пълноправното членство на страната в ЕС от 2007 г. са политическите събития, които създават рамката за развитие на износа и вноса на селскостопански стоки.

Балансът от търговията със селскостопански стоки през всичките години на периода е положителен, с изключение на 2007 г., когато реколтата е рекордно ниска. Превишението на износа над вноса на селскостопански стоки в стойностно изражение през годините расте, като се движи средно около 1 млрд. евро. В структурата на аграрния износ преобладават непреработените продукти и земеделски суровини, които през последните години съставляват около 60% от експорта на селскостопанска продукция и храни. В същото време вносът на непреработени продукти е около 45% от целия аграрен внос.

В структурата на вноса водещи са месото, млечните продукти, яйцата и напитките, докато при износа се открояват зърното, маслодайните семена и тютюн. Оказва се, че преобладаващата част от брутната продукция от земеделие е предназначена за износ (около 65% от общата продукция), което се обяснява с дисбаланса в производството, заради свръхизлишъка в определени производства и осезаемия дефицит в други. Темпът на растящ селскостопански износ (с членството в ЕС) показва, че разрастване дела на зърнено-маслодайните култури води до стимулиране на износа повече, отколкото до развитие на вътрешната преработка и потребление.

Търговията със селскостопански стоки е от голямо значение за икономиката на страната, поради високия й дял във външнотърговския оборот и при формирането на търговския баланс. Делът на аграрния внос и износ до 2007 г. е относително постоянен, но в годините на членство в ЕС нараства и през 2016 г. износът достига 17% от целия стоков износ на страната, а аграрният внос възлиза на около 11%. При тези нива на износ, българското земеделие се нарежда сред най-важните отрасли на икономиката и допринася за намаляване на отрицателния търговски баланс на страната. То се отличава с висока експортна ориентираност, което показва сравнителната конкурентоспособност на отрасъла при търговията и е единственият път за постигане на производствен ръст, с оглед на ограниченото вътрешно потребление.

Споделете.

Коментирайте

Close