BASF Caryx

Конната езда събуди за живот разложкото село Бачево

0

Като дете Филип Попов от разложкото село Бачево опитвал да накара дядо си и баба си да продадат кравата и магарето и да си купят кон. Филип, чието име от гръцки означава конелюбец, не успял да ги убеди, но години по-късно, сбъдва детската си мечта и си купува кон. После още няколко, после ги кръстосва и след години създава цяла конна база с хотелска част, малък зоопарк и атракции, които привличат в разложкото селце туристи от цяла България и чужбина. Ездата е емблематичен спорт за селото и благодарение на трите конни бази, създадени през последните години, то привлича интереса на любителите на селския туризъм.

Бачево е било населено още от праисторическите хора в каменната епоха. Край селото са намерени най-старите останки на човешки живот в района от шестото и петото хилядолетие преди Христа. Смята се, че тук са живели хора от славянското племе смолени, които заедно с местното тракийско население са прародителите на днешните бачевци. В района на селото е имало тракийско, римско и средновековно селище, а местната черква не е била разрушена дори при турското робство.

Конна езда Русалиите

Нужни са поне две седмици, за да се научиш да яздиш, казва Надя Попова от конна база „Русалиите“

Ако вземете няколко урока по езда, с кон може да стигнете до най-невероятни места в района на селото. Северно, на 6 км, е местността Перивол, чието името идва от персийски и означава „красива гледка”. На 2 км от селото е природният феномен „Гергьова скала”, откъдето се открива панорама към цялата Разложка котловина. Наречена е на името на свети Георги, за когото местните вярват, че е живял някога по тези места и е закрилял християните. Заради това е бил подложен на гонения. Яхнал коня си, препуснал през гората и когато стигнал „Гергьова скала“ пред него се открила пропастта. Тогава Бог дал крила на коня му и го спасил, а до ден-днешен върху скалата личат отпечатъци от конски копита.

На кон можете да стигнете и до двата параклиса край селото – „Свети Георги“ и „Света Богородица“, единият от които е построен с доброволен труд от местните хора върху разрушен параклис от 900-та година. По черен път от селото се стига и до минерален извор с лековита вода, която помага при екземи, рани, нервни и стомашно-чревни заболявания.

„Ездата до Рилския манастир изисква малко повече опит, защото преходът трае 7-8 часа. Можем да отидем на коне нагоре в Рила, в Пирин, има маршрути с езда по 3-4 дни, нощуваме в хижи, в палатков лагер, в Рилския манастир. Някои маршрути са по 45-50 км, други са по-кратки.

Филип Попов

Филип Попов, конна база „Русалиите“

Качваме се до връх Русалиите, слизаме до някоя река, после пак се качваме, маршрутът е разнороден и човек трябва да може да владее коня си – да може сам да се качи, да слезе, вечерта да го разседлае, да го нахрани, да се грижи за него – като цяло да го владее, защото говорим за 700 кг мускули“, казва Филип Попов пред журналисти в рамките на обучение по проекта на „Икономедиа“ „CAP for CAP“ (Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”), съфинансиран от Европейската комисия. Това е един от общо 15-те медийни проекта, който ЕК одобри за популяризиране на Общата селскостопанска политика и е единственият, спечелен от България.

Пътят към сбъдването на детската му мечта е доста дълъг. Завършва инженерство и дълги години работи в агенция „Ройтерс“, после поддържа компютърните системи на друга компания, работи и във фирма за проектиране и монтаж на фотоволтаици. Първите си два коня купува през 1997 г. за лично ползване. Първият е Маломир, от англоарабската порода. „Започнаха да идват приятели на езда. Първоначално конете нямаха за цел да правя бизнес с тях, но после реших, че може да опитам. През 2003-2004 г. купих 6 дка земя в района на Бачево – тогава Банско не съществуваше в днешния си вид и земята беше по 3-4 лева на квадратен метър. Година-две по-късно поскъпна рязко.

Направих първата къщичка с алпийския покрив, а след това и конюшнята. Започнаха да идват доста групи – от фирми за тиймбилдинг, до туристи, които трябваше да се настанят някъде, но не искаха да се връщат в хотелите в Банско или Разлог. Лятото сме се събирали край барбекюто, напалим отвън голям огън, като дойде време за сън, разхвърляме слама и спални чували и сме спали под звездите. Това ме подтикна да направя нещо“, разказва Филип за началото. „Нямах големи финансови възможности и започнах да проучвам европейските програми. Исках да се занимавам със селски туризъм – да направя тук не само хотелска част, но и да има възможност за каране велосипеди, стена за катерене, езда, място, където хората да се обучават. Подадохме проект по Програма за развитие на селските райони и през 2012 г. започна изграждането“.

Конна база "Русалиите"

Конна база „Русалиите“ е създадена с проект по ПРСР

Проектът е на стойност 750 000 лв. без ДДС, голяма част покрива се поема по ПРСР. Средствата са за изграждането на хотелската част, строително-монтажните работи, част от обзавеждането в стаите. Филип обаче тегли и десетгодишен банков кредит от 400 000 лева, а като обезпечение залата конюшнята, земята, целия проект. Обслужва заема вече втора година. Филип работи във фирма за изглаждане на фотоволтаични централи у нас, в Македония и Румъния. Благодарение на заплатата си там успява да изплаща кредита. В конната база идват хора от страната и различни страни – Великобритания, Холандия, САЩ, Русия, Германия, дори от Австралия. „Вярвам, че един ден тази база ще я издържам изцяло от селски туризъм“, казва той.

Така с помощта на голям кредит и финансиране по европейска програма Филип създава конна база „Русалиите“ и се хваща сериозно със селски туризъм. Купува англоарабски и източнобългарски кон, после и жребец от породата „Пинто“, няколко кобили и сам се заема със селекцията. Развъжда коне – спокойни и красиви, подходящи за езда. „Вече имаме 20 кончета, две малки и чакаме още няколко да се родят“, разказва Попов. В „Русалиите“ спазват стара традиция при даването имена на конете – първата буква в името на кончето е от името на бащата, а някъде по средата се слага и първата буква от името на майката. Навсякъде, и в конезаводите, спазват тази традиция, но не е задължително, всеки може да си нарече коня, както желае, казва Филип.

Необходими са поне десетина урока в рамките на две седмици, за да се научиш да яздиш и да изпитваш удоволствие от това, казва Надя, дъщеря на Филип и инструктор по езда. „Колко лесно ще се научи човек, зависи от него – ако го е страх, става най-трудно, колкото и да е кадърен. Няма агресивни животни – те се отнасят с хората по същия начин, по който и хората с тях. Един добре обучен кон буквално може да чете мисли. Добре е да се държим с него така, както искаме той да се държи с нас“, разказва младата жена.

Надя, макар да е завършила компютърна анимация, е изоставила софийския живот и живее в ранчото в Бачево. Образованието й помага много, тъй като се занимава изцяло със сайта и рекламата. Но основно се грижи за животните, обучава хората да яздят и обяздва младите коне. През лятото, когато сестра й близначка Ваня се завръща от САЩ в Бачево, тя също помага в семейния бизнес. Ваня и съпругът и Джеси живеят в Аляска, но американецът се чувства в свои води в ранчото и с желание сервира на гостите и работи зад бара.

Конна езда Бачево

Ваня, съпругът й Джеси и близначката й Надя в конната база

В трите конни бази в Бачево ще ви предложат обучение по езда, разходки с кон, терапия с коне. Може да се учат да яздят и съвсем малки деца, дори непроходили още. „Ездата е полезна за двигателните функции, тъй като човек се учи да пази равновесие по-добре, дори ходи по-изправен. Помага много и при проблеми с психиката – когато преодолееш страха към голямото животно, ставаш по-сигурен в себе си. Когато конят е спокоен и кротък, вярва на хората и не се страхува, той те заразява с това настроение – ставаш спокоен, учиш се на търпение, енергията се предава.“ Но едно от тайнствата на конната езда е, че помага на деца с церебрална парализа.

„Веднъж дойдоха родители с дете на 5 години, което тепърва се учеше да ходи. При първия урок го държаха от двете страни, споделиха, че се буди нощем като малките бебета. Пояздиха половин час, а на другата сутрин казаха, че за пръв път е спало непробудно. На втория урок детето стоеше само на коня, спокойно, весело размахваше ръчички“, разказва Надя за чудодейните свойства на конната езда. Баща й учи туристите да стрелят с истински старинен лък. „Ездата се комбинира със стрелба – старите българи са били отлични стрелци и ездачи. Много е забавно, защото в движение няма как да се прицелваш“, казва Филип. В базата има и малък зоопарк с различни животни, а ако не ви се язди, просто може да се поразходите по дъхавите поляни с билки и гъби.

Една от другите конни бази през лятото организира лагер за деца. С това доказваме успешната практика на ученето сред животните и природата, казва Ива Попова, секретар на местното читалище и председател на сдружението за култура и изкуство „Ортосия“.

Ива Попова

Ива Попова, секретар на местното читалище

Тя е млад човек, завършил журналистика и специализирал в Полша, но избрал да се върне в родното село и да работи за неговото възраждане. В селото има детска ясла, градини, основно училище. „При нас работят стопанства за пъдпъдъчи яйца, ферми за зайци, калифорнийски червеи, стопанства за краставици, домати и картофи. Това е начинът един млад човек хем да се върне към земеделието и към нещо което е дълбоко свързано с природата, хем и успешно да се развива в тази насока благодарение на ПРСР“, казва Ива. Тя и съмишлениците й в сдружението се занимават с театър, възстановки на фолклорни ритуали и обичаи, тяхна е и идеята за фестивал на водата в с. Бачево с различни ателиета за малки творци.

Eдин от обичаите, който ентусиастите възраждат, е традиционният за селото ритуал по топене на китки за Гергьовден. Всяка мома носи китка цвете, на която с червен конец завързва някакъв предмет: пръстен, гривна, обица, мънисто.Това са знаците за разпознаване чия е китката. После цветята се топят във вода в два кюпа, завързани с червен пояс. Кюповете стоят вързани до сутринта и символизират бъдешите новобрачни двойки. А фолклорът е белязал Бачево – официалният му празник е Тодоровден. Конският Великден за селото с конете.

Споделете.

Коментирайте

Close