BASF Caryx

Липсата на работна ръка ще промени земеделието

0

Недостигът на работна ръка в земеделието е огромен проблем, който засяга десетки страни в света, а държавните администрации никак не помагат за решаването му. В Англия се справят с полската работа като използват поляци, румънци и българи. Сънародници работят в селското стопанство в Испания, Франция, Холандия, Гърция. В Полша по полетата работят украинци, в Румъния – молдовци. В САЩ наемат мексиканци в земеделието, а в Канада – китайски работници. Но на кого да разчитат българските производители?

Липсата на работници в земеделието

Във всички споменати държави местните хора просто не желаят да се заловят със земеделска работа. Социалните системи в развитите страни, а и в България, осигуряват жизнен стандарт, който демотивира хората да се трудят на полето, особено ако подобна работа би могла да застраши получаването на помощи. Урегулирането на сезонната работа или станалите популярни у нас еднодневни трудови договори, няма как да реши проблема изцяло. Те решават въпроса с легитимирането на трудовите отношения и събирането на повече приходи от осигуровки в държавната хазна, но не разширяват достъпа до работна ръка.

За десет години в ЕС вече има достатъчно добре утъпкани пътеки за постоянна работа, за сезонна заетост и дори за живот на социални помощи на Запад. Днес скоростта, с която работоспособното население се изнася от селските райони за сезон или за постоянно, не може да бъде отчетена от никаква статистика. Тя обаче се усеща от производителите, чийто набор от потенциални работници постоянно се стеснява. Достъпът до работна ръка е оценен като втората най-голяма трудност пред земеделския бизнес (посочен от две трети от анкетираните) след работата с държавните органи, в допитване сред земеделски производители, проведено от Института за пазарна икономика през 2014 година.

Осигуряването на работници е втората най-голяма трудност пред земеделския бизнес

Проблемът е комплексен и далеч не опира само до пари. Възнагражденията в селското стопанство винаги са били сред най-ниските в икономиката, но през последното десетилетие нарастваха с близо 11% на година и от 72% от средните за страната към 2008 г. достигнаха 83% (777 лв. брутна заплата при 936 лв. за икономиката като цяло) към 2016 година, по данни на НСИ. Към това в различни случаи могат да се прибавят и други придобивки, като настаняване, транспорт и храна.

Тези условия със сигурност могат да бъдат подобрени още, но истината е, че перспективата за работа в селскостопанското производство като нает работник е все по-непривлекателна. Това заключение се потвърждава и от друго проучване, проведено от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент през 2015 г. Според него почти две трети (63%) от населението извън градовете е на възраст над 55 години и само 7% е под 35.

Държавата трябва да либерализира трудовия пазар и да реформира социалната система

Ако държавата може да има някаква роля в решаването на този проблем, тя е в либерализирането на трудовия пазар. И то не само в посока улесняване гъвкавото наемане на почасова ставка, но и по отношение наемането на чужденци. За масата от населението в селските райони работата в стопанствата може да не е привлекателна, но за други това може да бъде шанс за по-добър живот и нови възможности. Друга възможност за увеличаване на работната сила е реформиране на социалната система в страната, която е твърде щедра към определени слоеве от обществото. От политическа гледна точка обаче, и двете мерки не са популярни и съответно са слабо вероятни.

Как роботите изместват работниците в земеделието

Земеделското производство с или без помощта на държавата търси изход от затрудненията. Пълната дигитализация на физическите блокове, почвените характеристики и нуждите на растенията от подхранване, защита или напояване, в съчетание с възможността за автоматизация на обработките без необходимост дори от водач на машината, вече могат да сведат човешкия фактор в зърнопроизводството до минимум.

Подобна е ситуацията и в производството на ядки – орехи, бадеми, лешници. Модерните технологии позволяват пълна компютризация и автоматизация на поливките и подхранването на растенията, а прибирането на реколтата може да се механизира почти на 100%. Това прави възможно обгрижването на 500 и повече дка от двама души.

Липсата на работници и възможностите за механизация на производството ще накарат все повече производители да се обръщат към някои етерично-маслени и медицински култури (лавандула, маточина, шипка и др.).

Ще растат секторите, които могат да се механизират напълно

За сметка на това производителите на плодове и зеленчуци за прясна консумация ще бъдат изправени пред сериозна дилема, фермерите вече активно търсят решения за механизираното прибиране на сливи и череши, дори това да означава 100% от продукцията им да отива за преработка. Зеленчукопроизводството вероятно ще се ориентира повече към култури, които могат да се индустриализират – зеле, лук, моркови, картофи.

С индустриализирането на млечното говедовъдство става възможно отглеждането на все по-голям брой животни без нает труд. Автоматизираното хранене и чистене отдавна не са новост, а нуждата от доячи също е на път да отпадне. Роботизирането на доенето не просто спестява труд, но дава възможност за увеличаване на млеконадоя, подобряване здравния статус на животните и цялостното управление на стадото.

* Материалът е част от публикацията „Как липсата на работна ръка ще промени земеделието“ в първото издание на Inteli Agrobook. В пълния текст можете да откриете подробна информация за пазара на гъбите, тенденции, прогнози и атрактивно поднесени данни.
За заявки: office@inteliagro.bg
За повече информация: inteliagro.bg/article/183/Inteli-AgroBook-2017-e-tuk

Споделете.

Коментирайте

Close