Retengo

Мария Габриел: Нови инструменти ще подпомогнат цифровизацията на земеделието ни

0

ВИЗИТКА

Мария Габриел е българският еврокомисар по цифрова икономика и общество в Европейската комисия. Родена е на 20 май в Гоце Делчев. През 2001 г. завършва „Българска и френска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и магистратура по „Сравнителна политика и международни отношения“ в Докторската академия по политически науки в Бордо през 2003 г. До 2008 г. е асистент научен изследовател в академията. Преподавателската ѝ дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения.

През 2009 г. Мария Габриел става евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. От началото на първия си мандат работи по въпросите на Общата селскостопанска политика на ЕС. Работата ѝ е свързана с принципите за по-справедлива, гъвкава и опростена селскостопанска политика, подкрепа за животновъдите и пчеларите, подкрепа за малките и средни селскостопански производители. От 2012 г. е зам.-председател на ЕНП Жени, а от 2014 г. е заместник-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент по въпросите на Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка и ръководител на българската делегация в групата.

През 2015 г. Европейската асоциация на агенциите по комуникации ѝ връчва отличието „Евродепутат, защитник на социална кауза“ за приноса ѝ за равенството между половете и правата на жените. През 2016 г. получава награда „Евродепутат на годината“ в категория „Развитие“ и орден „Сан Карлос“ на правителството на Колумбия за заслуги към страната в областта на международните отношения и дипломацията.

– Комисар Габриел, как може да се случи електронният преход между поколенията, с оглед на застаряващото население, заето в сектора на земеделието?

При електронният преход между поколенията става дума преди всичко за знание и по-добро използване на новите технологии. Всяка обществена подкрепа за прехвърлянето на знания потенциално би могла да бъде полезна, като например съществуващите мерки за обучение и консултантските услуги в Програмата за развитие на селските райони на България.

Мерките за млади фермери в ПРСР са с примерен бюджет от почти 69 милиона

Мерките за млади фермери в програмата са с примерен бюджет от почти 69 милиона и е възможно част от средствата да се ползват за преминаване към интелигентно земеделие и приложение на цифрови технологии.

– Доколко секторът в България е подготвен за събиране и управление на голямо количество данни?

Европейската комисия подкрепя цифровата трансформация във всеки сектор в Европа и работи отблизо с държавите членки за изпълнението на тази стратегия. От България ще зависи да развие своя план за цифровизация като цяло и в сектора на земеделието в частност. Комисията сме готови да помогнем в това и вече сме в контакт с българските власти.

Съществуващите мерки за инвестиране в българската Програма за развитие на селските региони имат за цел да се подпомогне усвояването на технологиите, които могат потенциално да използват голямо количество данни.

Отворени са няколко покани по програма Хоризонт 2020 за подкрепа усвояването и прилагането на цифрови решения в земеделието

Освен това, в момента са отворени няколко покани по Работната програма Хоризонт 2020 за периода 2018 – 2020 г. за подкрепа усвояването и прилагането на цифрови решения в земеделието, което включва събирането и управлението на данни за подобряване на системите за управление на ферми.

– Какви са плановете за цифровизиране на българското земеделие?

В България европейските структурни и инвестиционни фондове ще се включат през Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за да подкрепят инвестициите, насочени към осигуряване на следващо поколение широколентов достъп в обществени места в земеделските райони и подобряване на съществуващите широколентови мрежи към стандарти за достъп от следващо поколение (NGA – Next Generation Internet).

Грантовите инвестиции са осигурени, за да създадат широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, както и за оборудване за активно електронно управление, основано на принципа на „облака“.

Схемата „Безжичен интернет за ЕС“ и Фондът за широколентово свързване на Европа може да се използват от тази година

В допълнение на това, схемата „Безжичен интернет за ЕС“ (WiFi4EU), която ще улесни осигуряването на безплатна безжична връзка на обществени места, както и Фондът за широколентово свързване на Европа (Connecting Europe Broadband Fund), са два нови инструмента, които може да бъдат използвани от втората половина на 2018 г. за подкрепа създаването на повече свързаност и повече инвестиции в селските райони. Това ще допринесе за подпомагане на цифровизацията на българското земеделие.

– Комисар Габриел, доколко цифровизацията е важна за българското земеделие?

За съжаление, когато говорим за широколентов достъп, земеделските райони в Европа са по-малко обслужвани от градските.

Само 40% от земеделските домакинства имат достъп до интернет от следващо поколение

Само 40% от земеделските домакинства имат достъп до интернет от следващо поколение, в сравнение с общо 76% от домакинствата в ЕС. Съюзът си е поставил за цел всички негови граждани да имат достъп до високоскоростен интернет до 2020, а ние вече знаем, че това няма да е така с днешното ниво на интернет точки.

Що се отнася до общото покритие на достъп от следващо поколение (74%), България е по-близко до средното за ЕС. Въпреки това, покритието на достъп от следващото поколение в селските райони е само около 17% – сред най-ниските в ЕС. Не е приемливо хората в селските региони да се чувстват друга категория граждани в цифровото общество. И селските и градските райони трябва да бъдат третирани еднакво и да имат еднакъв широколентов достъп до интернет.

Селските и градските райони трябва да имат еднакъв широколентов достъп до интернет

Това е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени днес земеделието и селските райони. Затова Комисията пусна в ход набор от инструменти за широколентов достъп в селските райони.

Той се състои от пет целеви действия, включително откриването на офиси за широколентови компетенции, които да осигуряват консултантски услуги и „широколентови мисии“, където експерти ще осигуряват техническа подкрепа за премахване на административните и финансови затруднения за разгръщане на широколентовия достъп.

Ние трябва да направим повече, при това по-бързо, ако искаме да запазим нашите селски общности силни и устойчиви, като в същото време с това допринесем за намаляване на тежестта върху нашите градове.

– Какви са основните предпоставки за постигане на успешна цифрова трансформация в българското земеделие?

Цифровите технологии и приложения постоянно се развиват, както и нуждите от свързаност. Съществува риск цифровото разделение между градски и селски райони само да нараства, ако не обърнем достатъчно внимание на по-зле обслужваните територии.

Има риск цифровото разделение между градски и селски райони да нараства

Новите приложения, свързани например с електронното здравеопазване, изкуствения интелект или интелигентното фермерство ще изискват скоростта, качеството и адекватността, каквато само широколентовия достъп с много висок капацитет може да предложи.

Новите цели за гигабит свързаност до 2025 г., предложени от Комисията през септември 2016 г. като част от реформата в правилата на ЕС за телекомите, имат за цел да посрещнат именно тези бъдещи нужди, включително в селските райони и да допринесат за растежа и създаването на работни места, конкурентноспобността и социалното сближаване в целия Европейски съюз.

– Може ли да си позволи българският фермер цената на техническото оборудване?

На този въпрос не може да се отговори просто, тъй като ситуацията се различава сред българските стопанства.

Инвестициите в техническо оборудване могат да бъдат подкрепени чрез някои от ключовите мерки в ПРСР

Въпреки това, инвестициите в техническо оборудване могат да бъдат подкрепени чрез някои от ключовите мерки в българската Програма за развитие на селските региони, като например „Инвестиции в земеделски стопанства“ и „Инвестиции в обработка/маркетинг и/или развитие на земеделски продукти“.

– Имаме ли адекватна структура за широколентов интернет в селските райони?

Както вече казах, що се отнася до общото покритие на широколентов достъп от ново поколение, България се нарежда близо до средното за ЕС. Бих насърчила България да се възползва напълно без излишно забавяне от ресурсите на ЕС, които са достъпни за развитие разгръщането на широколентов достъп.

През 2018 г. ще бъде отворена мярка за проекти, осигуряващи широколентов достъп от следващо поколение

Такива са 25,5 милиона евро по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, отделени за проекти, осигуряващи широколентов достъп от следващо поколение в обществени центрове в селските райони. Първата покана за подаване на заявления по тази мярка се очаква да бъде обявена през 2018 г. Цифровите технологии и приложения постоянно се развиват, както и нуждите от свързаност. Съществува риск цифровото разделение между градски и селски райони само да нараства, ако не обърнем достатъчно внимание на по-зле обслужваните територии.

Споделете.

Коментирайте

Close