Рекорд Нов

Мая Манолова: Всеки четвърти първокласник е с наднормено тегло

0

– Госпожо Манолова, каква е реалната картина при българските деца по отношение на здравословното хранене и затлъстяването?

Всеки четвърти първокласник е с наднормено тегло, а всяко шесто дете има форма на затлъстяване. Близо 70 на сто от парите за здравеопазване отиват за лечение на хронични заболявания, в основата на които стои нездравословното хранене.

Един от проблемите е, че при храненето в училище основен критерий е най-ниската цена. Наскоро попаднах на примерно детско меню, което включваше корнфлейкс, корейска, забележете! – мусака и сладък пастет. Тревожна е ситуацията и при т. нар. безплатни закуски – какво може да се предложи на едно дете за 42 стотинки?! Трябва да се вземат незабавни мерки за промяна на нормативната уредба, финансирането и контрола.

– Какъв е проблемът с нормативната уредба за детското и ученическото хранене?

В момента има две действащи наредби, които се отнасят до ученическото хранене, наредба 9 и наредба 37 на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието, храните и горите. Има противоречия в тези два нормативни документа, а това всъщност са критериите за храните, които се предлагат в училищните столове, лавки и безплатни закуски.

Проблемът е, че изборът на доставчици и храни при условията на законите за обществени поръчки, се прави от училищните директори, без участието на здравни инспектори и експерти по хранене, които най-често на първа позиция поставят критерия най-ниска цена. Тоест така се стига до ситуация, в която храните, които се предлагат в училищата, не са съобразени с критериите на двете наредби.

Моето предложение е да бъдат отстранени несъответствията между тях, тъй като наредбата на Министерството на здравеопазването има изисквания към различните видове храни и възрасти на децата, а тази на земеделското министерство залага на стандартите, БДС и други браншови стандарти. Истината е, че трябва да има ангажимент който и от тези критерии да бъде избран, да стане задължително изискване в техническите документации при провеждането на обществени поръчки, така че да се допускат само и единствено храни, които са здравословни.

Проблемът също така е и с това какво се консумира в училищните лавки, защото там е по-трудно да се контролират храни като чипсове, безалкохолни напитки, различни продукти, които съдържат трансмазнини, повече сол, захар, подсладители и оцветители.

– Възможно ли е храните, от които децата затлъстяват и съставки като мазнини, сол, захар да се третират, както се третират алкохолните и тютюневите изделия?

Когато става дума за храни и хранене трябва да се търси баланс между здравословни храни и икономически интерес на производителите на храни. В условията на европейски пазар ние не можем да наложим по-високи забрани от тези на европейските производители, защото пазарът е общ и би следвало правилата да бъдат единни, така че решенията трябва да се търсят на европейско ниво. По-скоро трябва да се набляга на това каква е рекламата. Храни, които не са здравословни, да не се рекламират не просто с деца или анимационни герои, а изобщо да не се рекламират.

Трябва да се стимулират производствата на здравословни храни, които съдържат необходимите съставки за правилното формиране на детския организъм. Има много какво да се направи, но за целта са нужни обединени усилия на законодателите, на изпълнителната власт, контролните органи, на семейството, медиите и изобщо да се фокусираме върху това какво ядат нашите деца, защото това е тема, която е важна за всеки български гражданин. В крайна сметка това е бъдещето на нацията.

– Кога можем да очакваме законово да се регламентира участието на деца в реклами на храни, както това е направено в други европейски държави?

В момента Парламентът обсъжда между първо и второ четене Закона за храните и там има включена забрана да бъдат използвани деца за реклама на ГМО храни и храни, които са нормативно признати, че са вредни за деца. Проблемът е в това, че няма нормативна база, която да посочва кои храни са нездравословни за консумация от деца, така че тези забрани ще бъдат удар в празното пространство, образно казано.

Наистина трябва да има ясни критерии за това какво е нужно за израстването и развитието на детския организъм и да се види какви количества захари, сол, мазнини и оцветители са допустими и здравословни за употреба. Предизвикателството е и пред Министерството на здравеопазването, и към бизнеса, който може и чрез саморегулация да стимулира тези, които произвеждат по-здравословни храни.

Освен чрез забрани би могло да се действа и по пътя на стимулите. Храни, които са доказано здравословни за децата, които са били контролирани през целия производствен процес, да бъдат отличени по някакъв начин, че са храни, подходящи и здравословни за консумация от деца.

– Вие като национален омбудсман как ще работите в тази посока?

Участвах активно във форума по здравословното детско хранене, който се състоя на 6 февруари, включително и с темата за добавките в храните, техните концентрации, консервантите или т. нар. Е-та, които изобилстват в детските храни, защото децата, разбира се, обичат шарени бонбони, цветни торти, сладки, сладкиши и т.н. Така че трябва да се направят повече изследвания в какви концентрации тези добавки са безобидни за детския организъм, но очевидно е невъзможно по силите на България да отдели толкова средства за изследвания.

Би следвало да има повече финансиране на европейски изследвания, не всяка страна сама да стига до крайния резултат, а правилата на общия европейски стандарт да бъдат еднакви. Те трябва да са достатъчно високи, така че да изискват безопасни здравословни храни за българските деца. Това е призива, който отправих.

На 30-ти април ще има друг голям форум под наслов „Двойните стандарти в храните – да сложим проблема на масата“, защото двойните стандарти за храните в Западна и Източна Европа, влагането на различни съставки на храни под една и съща марка също е практика, която е унизителна за българските граждани, която е нечестна за нашите деца, тъй като тя се среща и при детските храни.

– Очевидно все още няма ясно разработени правила кои храни са подходящи за деца и кои не. Правят ли се стъпки в тази насока?

Да, Министерството на здравеопазването работи по този въпрос – какви количества от кои храни са подходящи за прием от децата в различните възрастови групи. Тук би следвало съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да се въведат конкретни изисквания и към различните видове храни, които се произвеждат. Но най-добре е това да бъде на европейско ниво, за да не бъдат поставени българските производители в неконкурентна ситуация спрямо останалите. Пазарът е отворен – ако забраним на българските производители, трудно можем да забраним и на европейските.

– Преди няколко дни представители на парламентарните комисии по земеделие на страните от Вишеградската четворка гласуваха за въвеждане на един стандарт за храните. Можем ли да очакваме и България да се присъедини към решението на Полша, Чехия, Унгария и Словакия?

Определено страните от Вишеградската четворка лидират кампанията срещу двойните стандарти в храните, но проблемът е също толкова актуален и унизителен и за българските граждани, колкото и спрямо и гражданите на страните от Вишеградската четворка. От началото на 2017 г. институцията на омбудсмана се занимава с тази тема.

Направихме собствени проучвания, форуми, декларации, подадохме петиция в Европарламента, сега сме организатори на форум срещу двойните стандарти при храните. Нашето настояване е не просто за стандарти в някои части от Европа, а за общоевропейски стандарти и единно европейско законодателство, което да изключва възможността да се предлагат продукти от един и същ бранд с различни съставки.

Трябва да има и общ европейски орган за контрол, тъй като това не е във възможностите на националните органи за контрол на храните да се борят с мултинационалните компании. Нужни са и повече пари за изследвания, за да може проблемът емпирично да бъде изследван и да бъде поставен на масата. България ще поеме лидерството в рамките на Председателството по темата срещу двойните стандарти чрез организацията на този форум, чийто патрон ще бъде премиерът Бойко Борисов.

Споделете.

Коментирайте

Close