BASF_Cleranda

Мелнишкото вино било на почит в избата на Уинстън Чърчил

0

От какво се прави гъсто вино с тънък аромат и тъмночервен рубинен блясък, което е леко тръпчиво, с привкус на череша, черен пипер, кожа, тютюн и черни горски плодове? Такова е било някогашното вино на майсторите от Мелник, прготвяно по стара технология от стария български сорт широка мелнишка лоза и отлежавало от 4 до 10 години. Мелнишките винари били в постоянна конкуренция помежду си и не издавали своите тайни. Всеки добавял по нещо свое в технологията, за да произведе по-хубаво и по-ароматно вино.

Освен огромните грижи, които местните майстори полагали за лозята си,те използвали и някои тънкости при обрабоката на съдовете. За дезинфекция на бъчвите, линовете, буретата и чебурите, те използвали отвара от цветовете на хмел, която действа дезинфекционно и съдовете не хващат „кисел фитил“, който разваля аромата на виното. Освен в дървени линове, сокът от гроздето се извличал и в зидани от камък линове, които отвътре били измазвани с непропускаща течности мазилка от трас и зехтин. Гроздето се е мачкало с крака от мъже, наричани линаджии. Работата им била толкова тежка, че я сравнявали с библейската притча за деветия кръг на ада, където дяволите с вили натискали грешниците в гъстия врящ катран. Недалеч от Мелник, в град Сандански, на входа на параклис е изрисувана сцена, в която грешниците, вместо в катранен казан, са потопени в лин с ферментиращо вино.

Претакането на виното, което се съхранявало в съдове от дъб, акация или чам, ставало след успокояването на виното. От най-горната канелка се източвало най-първокачественото вино, което се продавало на чуждите пазари. От най-долната канелка се източвал т. нар. диплък, който се предлагал на по-ниска цена.
Някои мелнишки винари обработвали виното по метода метафразимено, пише изследователят на мелнишкия край Атанас Кременлиев. Старите майстори изварявали ширата, докато водата се изпари, а течността се сгъсти. След охлаждането на получената гъста и сладка като петмез отвара, тя се изливала в прекипяло вино и му придавала сладък вкус. Така мелнишките винари си съперничели с асеновградските майстори на станимъшка малага и на прочутата по света испанска малага.

В продължение на столетия лозарството и винарството били основно препитание за Мелник и региона. Според стари турски архиви, хората тук произвеждали годишно около два милиона оки, а една ока се равнява на 1280 милилитра. Най-голяма заслуга мелнишкото вино да се прочуе по света имат дубровнишките търговци, тъй като древният град Рагуза на Адриатика (днес Дубровник) навремето бил сред най-силните пазари на Балканите. Лично цар Иван Асен II през 13 век дал право на тамошните търговци свободно да въртят алъш-вериш с България, а по-късно правата им били скрепени с договор от цар Михаил Асен. Така дубровнишките търговци открили свои представителства в Мелник и оттук извозвали цели кервани с вино.

Търговията процъфтявала дори по време на Османската империя, тъй като при завладяването на Балканите турците оставили Дубровник свободен. С доставки на мелнишко вино се занимавали и търговци от Венеция, Солун и Банско. Керваните с вино тръгвали от Мелник два пъти в седмицата, а меховете били натоварвани на камили, мулета, катъри и коне. Това било своеобразен празник за града и събитието се ознаменувало със свирня на гайди и кавали, тамбури и тарамбуки. Момите закичвали калпаците на керванджиите със здравец, индрише, зокуми.

Фестивал на виното в Мелник

Фестивал на мелнишкото вино

Основният съд за транспортиране на виното били кожените мехове, наричани още толуми или мишини. Правели се от кожите на едри кози и овце, като кожата се обработвала с осолени царевични трици. Така с този патент на мелнишките толумджии тя оставала мека и еластична, а от нея се извличала мазнината и мириса. По това време в Европа майсторите на мяхове обработвали кожите с танин и стипца, от което се губела еластичността. Най-качествени били козите мехове с вместимост около 50-60 литра. Годишно мелнишките винари имали нужда от 20 000 мяха. Съхраняваното в тях вино дълго време запазвало качествата си, но и придобивало лек дъх на козя пастърма. Точно заради този привкус голям почитател на мелнишкото вино бил британският държавник Уинстън Чърчил. В историята си на Мелник Атанас Кременлиев пише, че в избата на имението си в Марлборо Чърчил имал постоянни запаси, а мелнишкото вино гордо представял при тържествени случаи и пред своите високопоставени гости.

Тежки поражения на винарския поминък на България нанасят Балканските войни, Първата световна война, а и филоксерата по лозята. Икономическото развитие на Мелнишкия край поема друга посока и днес някогашните кози мехове за съхранение и транспортиране на вино могат да се видят само в музейните сбирки.

Атракция за туристите са и някогашните мелнишки винени изби, вкопани в подземията на града. Дълбоко под земята е ставала ферментацията, стареенето и дългогодишното съхранение. Според изследователя Кременлиев, идеята за това мелнишките майстори взаимствали от колегите си в унгарската област Егер, където се произвеждало прочутото токайско вино.

Подземни изби Мелник

Мелнишките подземни изби били вкопани дълбоко под пирамидите

Мелничани съхранявали вино и в приземните етажи на къщите си, но продукцията, предназначена за търговия и по-продължително стареене, отлежавала в избите под земята в подножието на мелнишките пирамиди. Подземията се изкопавали на ръка с кирки и лопати, а стените се заглаждали с чукове и длета. Височината им била ооло три метра, но някои от тях били толкова тесни, че бъчвите се сглобявали вътре. През отдушниците, наричани долапи, се отделял въглеродният двуокис от бурната ферментация на гроздето, който е опасен за здравето на винарите. Отворите служели и за регулиране на влагата вътре в подземните изби. Държали са „добър хлад“, пише бългаският етнограф и историк Васил Кънчов, посетил Мелник в края на 19 век. Според някои стари източици, тези подземия в периода 16-19 век са били около 150. Днес е трудно да се назове точната им бройка, но все още при разкопки или строителство излизат останки от подземия, в които се е съхранявало вино.

Мелничани са имали специално отношение към лозите. При сватба, на младото семейство се давало като зестра младо лозе. Някогашните жители на градчето усвоявали всичко, свързано с лозите – пръчките след резитбата и остарелите главини се използвали като дърва за огрев, с пепелта от тях се наторявали градините и се дезинфекцирали бъчвите, а от гроздето хората правели не само вино и ракия, но и рачели с тиква, петмез, правела се туршия, сушели се стафиди.

Сред най-прочутите лозари, винари и бъчвари в Мелник са Манол Кордопулов, Иван Георгиев Хадживанчев, Мицо Джавалеков, Тодор Андреев, Илия Даскалов, Яне Пашов. Корподулов, чиято къща днес е туристическа атракция, бил потомък на стар винарски род. Пръв сред мелничани завършил висше образование във Франция и се завърнал в града си с диплома на винар, технолог и агроном.

Кордопуловата къща

Къщата на големия винен търговец Манол Кордопулов

Често в дома му гостували крупни европейски търговци на вино, сред които и италианецът Арфредо Перенготи. Той е документирал впечатленията си от българина и го описва като висок едър мъж с кадифяна антерия и дълъг над два метра шлейф. „Поднесоха ни ароматна раки, подсладени напитки. Синьор Кордопул, стопанинът на дома, ни обясни, че той търгува само с вино, ракия, коприна и вълна, защото това се търсело най-много на пазара във Венеция“.

Манол Кордопулов е бил на Световното търговско изложение в Париж, организирано по повод 100-годишнината от Великата френска революция. Павилионите били разположени около новопостроената Айфелова кула, но тъй като нашите винари закъснели, за тях бил отреден краен павилион. Интересът към мелнишкото вино бил нулев. Един ден през щанда минал варненският гайдар Коста Раданов, който бил в Париж на път за Америка. На някой му хрумнало да покани Раданов да посвири, като към гайдата му привързали мях с вино. Така варненецът, облечен в носия, се качил върху бъчва и засвирил звучни български мелодии.

Привлечени от музиката, край шатрата се струпали много хора, а в паузите между две мелодии Раданов наливал вино от привързания към гайдата си мях, като подканял хората да го опитат. По цялото парижко изложение се разчуло за мелнишкото вино. Кордопулов бил затрупан с безброй поръчки и като ги сметнал разбрал, че за да ги изпълни ще са му нужни 184 години.

Споделете.

Коментирайте

Close