BASF Caryx

Голямата тайна на „Побитите камъни“ край Белослав

0

Преди много векове до това място достигали морските вълни. Пазачи на брега били титаните, а в близкото селце живеел млад мъж. Той бил безсмъртен, тъй като Бог му разкрил името си, но го предупредил, че издаде ли тайната, отново ще се превърне в смъртен човек. Един ден младежът се разхождал по морския бряг и срещнал чудно красива девойка. Върнал се в селото и разпитал за нея. Така разбрал, че тя е отредена за съпруга на водача на титаните. Отишъл при тях и помолил да му я отстъпят за съпруга, а в замяна той ще им изпълни едно желание. След дълъг размисъл, титаните отговорили, че ще се ожени за девойката само ако той им разкрие името на Бог.

Стъписал се младият човек, дълго мислил как да постъпи и на другия ден решил да жертва безсмъртието си в името на любовта. Тръгнал към морския бряг и казал на титаните, че ще изпълни желанието им. Започнал да ги подрежда по определен начин на брега, а после им казал, че току-що е изписал с телата им името на Бога. Бог бил поразен от жертвоготовността на младежа в името на любовта и сътворил чудо – огрели слънчевите лъчи морския бряг и титаните се вкаменили. Младежът открил девойката и на мястото, където те силно се прегърнали, бликнал извор с чудотворна вода. И до днес в близост блика вода с лечебни свойства при бъбречни заболявания.

Красивата легенда се отнася за природния феномен „Побитите камъни”, наричан още „Каменната гора” и „Дикилиташ”. Намира се на 15 км от Варна и недалеч от девненския квартал “Повеляново” на север от Белославското езеро. Природният феномен няма аналог в целия свят. В радиус от 50 квадратни километра съществуват около 15 скулптурни групи с по-малки размери, но „Каменната гора“ е централната и е международен туристически обект. „Побитите камъни“ са ансамбъл от каменни колони, високи до 10 м. Те са с форма на цилиндър, пресечен конус, плътни или кухи, заобградени от скални блокове и множество каменни късове. Образуванията, възникнали преди повече от 50 милиона години, са известни като сакрално място.

Побитите камъни

Побитите камъни – „Сърцето“

Тук са идвали геолози от целия свят, за да разгадаят тайната на „Каменната гора“. Съществуват около 15 официални хипотези за произхода на скалните пластики. За пръв път са документирани през 1829 г. от кореспондента към армията на руския генерал Дибич – московчанина Виктор Тепляков. Той ги нарича „Гебеджеисии развалини“ на името на близкото село Гебе дже, днес Белослав. „Изминавайки две-три версти, аз изведнъж видях пред себе си неголяма пясъчна площадка и на нея шест сиви каменни колони, разположени симетрично в права посока една след друга. Гръмкото възклицание бе първият знак на моето удивление при тази картина. След още двеста сажена напред аз спрях отново своя кон. Обширно поле от колони, подобни на тия, които останаха след нас, удесеториха моето предишно удивление…

Трудно ми е да ви предам целия рой от мисли, догадки, впечатления, които възникнаха у мен в тая минута пред тия колосални останки от далечни времена. Всичките тия хиляди чудесни колони ви поразяват със странните си форми. Какви хора са били създателите на тия колосални останки?“, пише Тепляков в книгата си „Письма из Болгарии“. През 1854 г. англичанинът Уилям Хамилтън за пръв път отбелязва, че дикилиташките колони са природно явление, а на следващата година британският геолог – вицеадмирал Томас Спрат, ги изследва и пубикува статия, според която те са геоложко образувание, резултат от дейността на вятъра, водата, пясъка и климата. Колоните са описвани от много други наши и чуждестранни учени и изследователи, сред които и братя Шкорпил.

Как са се образували причудливите природни пластики? Геолозите Франц Тоула и Георги Златарски смятат, че те са резултат от ерозията на скалите в този райо. Геологът палеонтолог проф. Петър Бакалов счита, че колоните са дело на морето, а по-късно са били дооформени от вятъра и дъждовете. През миоцена морските води нахлуват по тези места и започват да рушат напуканите еоценски скали. През хилядолетията солената морска вода ги отделила във вид на блокове като измивала по-меките м части, а по-твърдите останали да стърчат като колони. Когато морето се оттеглило, районът на „Побитите камъни“ останал като крайбрежна суша. И до ден днешен той е покрит с фин морски пясък, който през вековете, с помощта на дъжда, придавал на колоните по-усъвършенствана форма. Чешкият учен Хермин Шкорпил смята, че приема, че колоните са образувани от варовите конкреции в пясъчника, освбодени по-късно от ерозията.

Немският учен Гелерт счита, че колоните са резултат от дейността на водата и че представляват карстово явление. На съвсем друго мнение е проф. Васил Радев. Той смята, че каменните пластики са коралови образувания. Преди хилядолетия климатът тук е бил почти тропически, а в плиткот дъно на някогашното море започнали да растат коралови колонии. С наслагванията от кварцов пясък структурата на коралите се разрушила и те се превърнали във варовито-пясъчникови образувания. Тази хипотеза обаче издиша, тъй като колоните стоят във фин морски пясък, а формата им е извънредно правилна. Известно е, че кораловите рифове обчайно достигат огромни размери и не могат да се закрепят на пясъчно дъно. Нещо повече – никъде по света не са познати рифове с подобна форма.

Побитите камъни - Кръгът на желанията

„Кръгът на желанията“ се смята за най-енергийното място в района

Една от най-популярните засега хипотези за произхода на „Побитите камъни“ е изказана от българските геолози Петър Гочев и Стефан Бончев. Според тях през първата половина на терциера, преди около 50 милиона години, в тоя край било Лютеско море. През хилядолетията по морското дъно се образували три пласта – първият от мергелни наслойки, довлечени от реките, вторият – от кварцов пясък, а третят – плътен варовит пласт, богат на вкаменелости. След няколко милиона години, в резултат на движнията на земната кора, сушата се издигнала и водата се отдръпнала.

От действието на топлината, студа и ерозията най-горният слой започнал да се руши, а дъждовната вода, минавайки през него, се насищала с варовик. Тя се просмуквала през долния пласт и разтвореният варовик споявал здраво песъчинките. Така се появили каменни кухи стълбове. През годините горният варовиков слой бил отмит окончателно, пясъкът отдолу бил отвят от ветровете и останали да стърчат само каменните стълбове. Затова авторите на тази теория смятат, че „Побитите камъни“ са вид земни сталактити – също като пещерните, те имат цилиндрична форма, кухини и и концентричното наслоение на варовитите пластове.

Друга хипотеза за произхода на „Побитите камъни“ имат грузинският геолог Лео Давиташвили и преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ Красимира Захариева. Те смятат, че колоните са се образували с участието на дървесни видове и гигантски водорасли. След като растенията изгнили, останали куините в колоните. Доказателство в тази посока е, че в няколко от колоните и до днес са запазени вкаменени растения, някои от които иглолистни от рода Taxodium.

Каменните форми наподобяват скулптури на хора, животни, чудовища, митични същества, воини и някои от тях носят имената „Кучето“, „Каменните стражи“, „Сърцето“, „Трона”, „Камъкът на плодородието“. Една от групите е наречена „Кръгът на желанията“ и се смята за най-енергийното място в природния резерват. Хората вярват, че каквото се пожелаеш тук, то се сбъдва, и кухината на камъните е осеяна с листчета с написани желания.

Споделете.

Коментирайте

Close