BASF Butisan

Милен Стоянов: Парите за био изтекоха през подмерки 4.1 и 4.2

0

ВИЗИТКА

Милен Стоянов е роден във Враца през 1968 г. Завършил е военен университет „Васил Левски“. От 2001 г. се занимава с пчеларство, а от 2005 г. – с биоземеделие. Дейността си развива в с.Мало Пещене.
В периода 2012-2014 г. е бил председател на Българска асоциация „Биопродукти“ (БАБ), в момента е член на Управителния съвет. В неправителствената организация членуват над 500 производители на биологична продукция.
Преди седмица БАБ излезе с тревожно писмо до министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков по въпроса с изчерпването на финансовия ресурс по мярката с поетите ангажименти за биопроизводство. Повод за писмото са информациите, че средствата по мярка 11 „Биологично земеделие“ са свършили още през първите две години от новия програмен период.

– Г-н Стоянов, министърът на земеделието проф. Христо Бозуков каза преди седмица, че средствата за подпомагане на биопроизводителите са изчерпени. Какво се случва в сектора?

За тези, които вече са поели ангажимент, пари има. Под въпрос е дали ще има финансово подпомагане за тези, на които им изтича ангажиментът по мярка 214 „Агроекологични плащания“. За останалите няма.

– Кои са „останалите“?

Тези, които тази година трябва да поемат ангажимент. Лично за мен има големи финансови резерви в самата мярка.

– Къде са тези резерви?

По мярка 11 „Биологично земеделие“ се сертифицират пасища и ливади, които не са предназначени за изхранване на биологични животни. Това никъде не се забранява и за мен е политическа недалновидност. Тепърва ще обсъждаме проблема и ще излезем с предложение.

Ако се прекратят плащанията за биопасища и ливади, ще се освободи финансов ресурс

Идеята е да се преразгледат текстовете и всички, които не сертифицират животни, а имат пасища и ливади, подпомагани като био, да им се приключат ангажиментите без санкции.

– А можем ли да развием хипотезата, че парите за биоземеделие свършиха предсрочно, тъй като част от тях бяха усвоени по т. нар. схеми?

Може да има нещо такова, но основният проблем са пасищата и ливадите.

– За колко хиляди декара биопасища и ливади става дума?

От общо около 7000 биопроизводители, 600 са пчелари и грубо казано 5000 са „пасищари“.

– Какъв финансов ресурс, според Вас, е изтекъл за сертифициране на пасища и ливади?

Нямаме данни, очакваме тази информация да ни бъде дадена, но съм сигурен, че доста над 50% от средствата са отишли по това перо.

– Как смятате, кои са най-смислените биокултури и дейности, които заслужават финансиране?

Всичко, стига да има биологично производство.

– Биотиквите смислени ли са?

Да.

– Какво количество биотикви произведе България и какъв е икономическият ефект от това?

Не знам. Не мога да кажа какво трябва и какво не трябва да бъде гледано.

– С биоорехите как стоят нещата?

Очакваше се да има промени при тяхното финансиране, но не знам какво се случи.

– Казвате, че средствата за биопроизводителите са малко. Колко трябва да са, според Вас?

Когато се пишеше Програмата за развитие на селските райони и председател на  тематичната група беше тогавашният заместник-министър на земеделието Явор Гечев, той обяви 103 млн. евро за мярка 11, а ние казахме, че парите са крайно недостатъчни. Попита ни колко са нужни, сметнахме че са 390 млн. евро, а поискахме 300 млн., за да не бъдем максималисти.

От 7122 биопроизводители в България 5000 са „пасищари“

Той каза, че искаме твърде много и че ни дават три пъти повече от предишния път. Тогава дойде новото правителство, председател на тематичната работна група стана зам.-министърът на земеделието Васил Грудев и ни обясни, че максимумът, който може да ни даде, е 150 млн. Парите свършиха по средата, точно както бяхме изчислили.

– Тоест отново ще искате 300 млн. от новия аграрен министър?

Не съм сигурен, ние се разрастваме постоянно, разходите ни нарастват. Истината е, че биопроизводителите в страната се увеличиха заради подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Там се дадоха едни допълнителни точки за биопроизводители, включително и на такива, които току-що са поели ангажимент. В резултат на това се появиха страшно много хора, които нямаха представа от биопроизводство. Много от тях вече вероятно знаят какво правят, но по мое мнение мнозина ще се откажат.

Управляващите тогава решиха да пуснат един по-малък бюджет, за да видят къде има подводни камъни и да ги избегнат. Така много хора получиха допълнителни точки, поеха ангажимент и нашият ръст се увеличи с около 25%. Това е изключително много. Всяка година спрямо предходната имаме ръст от над 20%. Както казах, вече имаме 7122 биопроизводители, от тях 5000 са „пасищари“, а животновъдите са нищожно малко.

– Биокланица ще има ли най-сетне в България?

Очаква се след година и половина борба най-накрая да се направи биокланница, предвижда се в района на Маджарово, Хасковско.

Споделете.

Коментирайте

Close