Рекорд Нов

Момчил Неков: България може да загуби правото да произвежда кисело мляко

0

– Г-н Неков, какъв е казусът със защитата на българското кисело мляко в ЕС и защо страната ни може да загуби права за производството му?

До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. традиционни продукти като българско кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал и други са били защитени по Лисабонската спогодба. Има европейски регламент от 2012 г. обаче, който ни задължава да защитим тези продукти по схемите за качество.

Това не е направено и на практика оттогава досега страната ни продължава да поддържа тези продукти по Лисабонската спогодба, което нарушава европейския регламент. По тази причина Европейската комисия започва процедура за налагане на глоби срещу България.

– Кога и от кого е трябвало да се подаде заявление по европейските схеми за качество?

Трябвало е веднага след присъединяването ни към ЕС през 2007 г. сдружения на производители да подадат такова заявление в земеделското министерство. Трябва да са минимум трима производители, които описват в заявлението качествата на продукта, спецификите заради климатично-почвените условия, човешкия фактор, който ги свързва с даден регион. Това обаче не е направено.

– В момента как е уреден юридически въпросът у нас, чрез Патентно ведомство ли?

Да, Патентно ведомство държи правата, а то е подчинено на Министерството на икономиката. Те събират такси от производителите, за да защитават продукта, но на практика нямат това право и са в нарушение на европейското законодателство.

– Какви може да са последствията за страната ни оттук нататък?

Има три варианта – да продължим да поддържаме същия регистър по спогодбата и да плащаме глоби. Имайте предвид, че тези глоби са еднократно заплащане на солидна сума, а след това между 15 000 и 40 000 евро на ден.

Вторият вариант е да падне защитата – да кажем, че не поддържаме тези хранителни продукти по спогодбата и те да нямат защита. По този начин ще загубим правата за производство на тези световноизвестни продукти, с които България се свързва от векове – кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал. Върху тях стъпва кулинарията, туризмът, хранителната промишленост. Свързани са и с географския регион, с човешкия фактор за производство на продукт като задържане на работната ръка.

Третият вариант, който е най-разумен, е тези продукти да бъдат по най-бързия начин защитени със съдействието и подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на икономиката. Целта е те да влязат в международните търговски споразумения за географски означения, както е с Китай.

– Как може да стане това?

Тенденцията в целия Европейски съюз е да се върви към сдружаване. Затова се иска най-малко трима производители да защитят определен продукт като подадат заявление, което показва автентичността на този продукт. Защитено наименование за произход може да получи краен продукт, за който всички процеси на производство, преработка и пакетиране се осъществяват в един географски регион.

При географското указание поне един от етапите се осъществява на територията на съответния регион. При една успешна регистрация се получава защита на интелектуална собственост, т. е. защита от злоупотреба с името, това е и най-голямата полза от регистрация от административна гледна точка.

Европейската схема за качество на продукти не е национална, а дава европейска защита. Всяка държава следи дали не се фалшифицира този продукт и предприема мерки при сигнал за злоупотреби или имитации, подаден от потребители и самите производители на оригиналния продукт.

Проверява се дали този продукт отговаря на условията да се назовава така, ако не, се налагат санкции. От друга страна самите географски наименования или защитени географски указания са гаранция за качество.

Това означава, че когато защитим българското кисело мляко, българският потребител ще е сигурен, че това е автентичен продукт – без подобрители, консерванти и изкуствени добавки. Важно и за производителите, тъй като само този, който защити продукта на цялата територия на България, само той ще има право да слага на етикета наименованието „българско кисело мляко”. Всички останали трябва да пишат само „кисело мляко”.

– Ако България изгуби права за производство на тези продукти има ли опасност друга държава да ги защити и да ги произвежда, например Гърция или Турция, които също имат традиции в млекопреработвателната промишленост?

Възможно е, но опасността не е голяма, защото имаме право на възражения. По-опасно е, ако примерно гърците защитят идентично на българското гръцко кисело мляко. Ако след това започнем да защитаваме българско кисело мляко по схемите, ще получим отказ, защото никой няма право да наподобява вече защитения продукт.

– Взима ли мерки държавата за решаване на този проблема с традиционните български продукти? Вече имахте срещи с министрите на земеделието Румен Порожанов и на икономиката Емил Караниколов.

Срещнах се с тях, за да ги запозная с казуса, да им кажа, че няма връщане назад и трябва да се действа. Имам достатъчно опит и в Брюксел, и в България – през 2015 г. стартирах кампанията „Да защитим българския вкус“, като част от нея бе работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

С екипа ми изминахме хиляди километри, за да се срещаме с производители, да обясним нуждите, да идентифицираме продуктите. Затова казвам, че трябва да се изготви национална стратегия за сектора.

На срещите с министрите Порожанов и Караниколов говорихме, че трябва час по-скоро да вървим към процедура на защита на основните продукти, заради които може да се започне наказателна процедура. Те също са запознати с проблемите.

Има и нещо друго. Целта е в Общата селскостопанска политика за следващия програмен период България да отвори мярка за финансиране на програми за географски означения към своята Програма за развитие на селските райони. В момента 16 държави имат Мярка 3 „Схеми за качество на селскостопански продукти и храни“ в своите ПРСР и се възползват от евросредствата, но България не е сред тях.

По данни на ЕК за популяризиране на защитените продукти в Италия са договорени над 90 млн. евро, във Франция над 30 млн. евро, в Испания над 50 млн. евро, а в съседна Гърция над 40 млн. евро. Така всеки производител, който има продукт с географско означение, може да промотира продукта си с европейско финансиране на национално, европейско ниво, а и с трети страни.

– Имахте срещи и с представители от браншовите организации на млекопреработвателите. Те на какво становище са?

Те не бяха запознати, затова направихме няколко срещи. Основният им довод е, че не могат да се сдружат. Отнесоха се с недоверие към европейската схема за качество и смятат, че решението на целия проблем е изцяло в ръцете на държавата. Ние не можем да продължаваме да разчитаме на държавна помощ при изпълнение на европейски норми и правила, бизнесът трябва да е моторът.

Някои производители се дърпат поради липса на информираност, други, защото искат да продължат да произвеждат по старому – със сухо мляко, подобрители, консерванти и добавки.

– Предприела ли е Европейската комисия наказателна процедура спрямо другите държави членки на ЕС, които защитават своите продукти по Лисабонската спогодба?

Изпратил съм през февруари два въпроса до Европейската комисия – дали ще започнат наказателна процедура срещу България, каква е формулата, по която ще се изчисли глобата, има ли започнати други наказателни процедури срещу държави, които поддържат хранителни продукти по Лисабонската спогодба. До няколко седмици очаквам отговор.

Споделете.

Коментирайте

Close