BASF_Delan

Момчил Неков: СЕТА ще превърне родните производители в потребители

0

ВИЗИТКА

Момчил Неков е роден на 13 май 1986 г. в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания. Работил е в Дирекция „Правни производства и надзор” в Комисия за защита на личните данни на Република България. На 25 май 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.

В ЕП Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“ . Той е член на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути. Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители в Европейския съюз.

– Г-н Неков, на 15 февруари в Европейския парламент гласувахте против приемането на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада, известно като СЕТА (Comprehensive Economic and Trade Agreement – б. р.). Смятате, че то ще се отрази негативно върху българския производител, какви са аргументите Ви?

Със СЕТА ще отпаднат близо 97% от квотите за стоки, които Канада ще може да внася в ЕС, и около 95% от тези, които ЕС ще може да изнася за Канада. Мои опоненти говорят за печалба от сключването на споразумението СЕТА и либерализирането на пазара, защото, видите ли, цените на продуктите щели да спаднат.

Истината обаче е, че това е надграждане на неолибералния модел, няма нищо прогресивно, не се пазят наемният труд и публичните интереси. Има една точка за необратимост – например ако са дадени права на корпорации да се възползват от определена приватизация и държавата след това прецени, че трябва да урегулира определен сектор, ще е почти невъзможно да се направи национализиране, макар то да е в публичен интерес.

Това споразумение надгражда един див капитализъм и го превръща в див корпоративен капитализъм. Става все по-голям разломът между бедни и богати, между нискоквалифицирани и висококвалифицрани работници. С 0,66% се измества притежанието на капитал от бедните към богатите, тоест хората обедняват за сметка на по-богатите. Ако тези 0,66% ги приложим на база трилиони капитал в ЕС, можете да си представите с колко обедняват хората.

– Кои са най-чувствителните производствени сектори в България, които ще бъдат засегнати от това търговско споразумение?

Българският производител практически ще се превърне в потребител. Опитват се да ни обяснят, че едва ли не печалбата на България от СЕТА е в това, че ще се превърнем в стопански придатък, в още по-голям потребител, за сметка на производството. Европейският фермер, българският фермер имат нужда от подкрепа, а не от допълнителна конкуренция от канадските фермери.

Българското производство ще получи двоен шамар заради конкуренцията от европейските и канадските производители

И тук говорим за двойна конкуренция – като най-бедна държава в ЕС, нали всички осъзнаваме какво би станало в резултат от по-ниските цени на канадските продукти? Те биха притиснали към дъното цените на европейските производители, от които ние ще получим втори шамар, тъй като вследствие на наложения натиск те още по-агресивно ще завладяват другите пазари, включително и българския.

Данните за българското производство са изключително тревожни. През септември 2016 г. зададох редица въпроси на доскорошния министър на земеделието и храните Десислава Танева, за да разбера какво е състоянието в българското селско стопанство след усвоените 13,5 милиарда лева по ПРСР 2007-2013 г. И отговорът й беше стряскащ – резултатите са 25% спад в земеделието .

Резултатите от усвоените 13,5 милиарда лева по ПРСР в периода 2007-2013 г. са 25% спад в земеделието

Нямаме икономически анализ къде са отишли тези пари – кое се е подобрило и кое не. Ако през 2009 г. млечните ферми в България 3-та категория са били 113 800, през 2015 г. са намалели до 7224. За 6 години са унищожени над 106 000 ферми. Фигуративно, ако Плевен е бил населен само от стопани с млечни ферми, това означава, че цял един град е напълно унищожен. Десислава Танева каза в едно телевизионно интервю, че става дума за задни дворове, но това е обида за хората, защото става дума за техния поминък.

– Млечният сектор преживява големи трудности у нас, а и в цяла Европа след отпадането на млечните квоти. Но един от най-широко дискутираните аргументи против СЕТА е безконтролното навлизане на ГМО храни на пазарите в Европа. Доколко са основателни тези страхове?

Канада е петият най-голям производител на ГМО храни в света. Проблемът в България след либерализацията е спазването на европейските стандарти и притесненията на гражданите във връзка с ГМО. Хората имат основания да се тревожат, макар по стандарт ако има ГМО над 0,9%, на етикета това трябва да бъде обозначено.

Канада е петият най-голям производител на ГМО храни в света

Но какво като пише ГМО продукт – каква храна, какво месо биха консумирали българските пенсионери и хората с ниски доходи? Ние не можем да им забраним да купуват модифицирани храни. Та те може дори да не са запознати с този проблем, да не са достатъчно добре информирани. А ако фуражите са ГМО, това значи че и месото от животни и птици, хранени с такива фуражи, е генетично модифицирано. Ние още не знаем със сигурност какви ще са ефектите от ГМО върху човешкото здраве.

– Част от политиките, по които работите, са насочени срещу квотите за внос на земеделска продукция от трети страни, сред които и тази за продажба на украински мед в ЕС. Има предложение тя да бъде увеличена, което ще окаже допълнителен натиск върху българските пчелари, наред с китайския внос. Кои други европейски квоти за селскостопански продукти пряко касаят българския производител?

Другите квоти не са пряка конкуренция за българските производители и пазар, затова моето лично настояване и лобиране в Европейският парламент е отпадането на допълнителната квота за внос на 3000 тона мед от Украйна. Знам за притесненията на пчеларите, че има 10 000 тона неизкупен мед и че заради дъмпинга цената му е намаляла с 25%.

Заради дъмпинга цената на българския мед е намаляла драстично

Интересно е другите български евродепутати какво мислят по въпроса, тъй като това е национално отговорна позиция. Ако гласуват за отпадане на допълнителната квота мед от Украйна, това е в интерес на българските пчелари, но влиза в пълно противоречие със СЕТА.

Тази квота е малък пример, защото тя означава безмитен внос на мед в определени количества. Но ако насложим този пример върху цялото либерализиране на търговските отношения между ЕС и Канада, ще стане кристално ясно какво точно представлява споразумението СЕТА и как ще бъде конкуриран европейският и в частност българският фермер.

В случая, ако колегите евродепутати гласуват против, тогава те застават директно срещу интереса на българския пчелар. Ако пък гласуват за отпадането на допълнителната квота, с какви аргументи подкрепят СЕТА?

– Докъде стигнаха преговорите по Трансатлантическото търговско споразумение (TTIP) със Съединените щати?

TTIP в момента е замразен проект заради новото управление на новата администрация в САЩ. Но на практика СЕТА се явява задният двор на американските корпорации. 45% от американските корпорации имат дъщерни дружества в Канада, чрез които ще могат да изнасят за ЕС.

– Продължавате ли и как своята кампания „Да защитим българския вкус“, която има за цел да идентифицира традиционни български продукти и да им помогне да влязат в европейската система за защита на качествени селскостопански продукти?

Кампанията е коренно противоположна на СЕТА, тъй като целта й е да се защити българският производител и да се даде популярност на автентичността и богатството на българските продукти. Крайно време е да осъзнаем, че живеем на климатичен пояс, който е уникален и половината от семената от генната банка в света виреят при нас.

България може да се превърне в дестинация за кулинарен и културен туризъм и да получава висока добавена стойност

В хода на кампанията вече сме идентифицирали около 30 традиционни български продукта в различни райони на страната – смилянски фасул, куртовски розов домат, Източнобалканска свиня, куртовска капия, реселешки воден лук, брежански кестен, еленски бут, странджански чай и други.

Но не трябва да разсъждаваме над продукта като самоцел, като нещо независимо и самостоятелно. Това е една много голяма верига, като започнем от производителите, продажбата, търсенето на този продукт, идентификацията му с определен географски район, създаването на работни места и развитието на регионите.

Отделно тези продукти могат да влязат в кулинарния туризъм – всеки чужденец като посети някоя държава иска да опита нещо типично от местната кухня. Ако смесим всичко това и с тракийската култура, ние бихме били много интересна дестинация за кулинарен и културен туризъм. Това може да помогне на България в съвсем нов аспект – запазваме автентичното, запазваме уникалните продукти и сортове, но в същото време получаваме добавена стойност на много по-високо ниво. Например само пармезанът в италианската област Емилия-Романя генерира годишна печалба от 2 млрд. евро.

Споделете.

Коментирайте

Close