BASF_Cleranda

Момчил Неков: Географските указания защитават продуктите от злоупотреби и имитации

0

ВИЗИТКА

Момчил Неков е роден на 13 май 1986 г. в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания.

До избирането му за член на Европейския парламент, Неков работи като инспектор и старши инспектор в Дирекция „Правни производства и надзор” в Комисия за защита на личните данни на Република България.

На 25 май 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.

В ЕП Момчил Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“ . Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с Беларус, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта. Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители в Европейския съюз.

Момчил Неков организира заключителната конференция „Година на географските означения в България“, посветена на на края на първата година от кампанията „Да защитим българския вкус“. На събитието ще бъдат представени резултатите от съвместната инициатива със „Slow Food България“ по идентифициране на потенциални български кандидати за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Част от тези български продукти ще бъдат представени от техните производители по време на дегустация в рамките на събитието.  Конференцията ще се състои на 24 юни, петък, от 10 часа в Дома на Европа на ул. „Георги С. Раковски“ № 124 в София.

– Г-н Неков, преди година подехте кампанията „Да защитим българския вкус“. Какво Ви провокира да се заемете с нея?

България е член на Европейския съюз от 2007 година, като на практика предприсъединителните процеси започнаха още в началото на хилядолетието. А в европейската система за защита на качествени селскостопански продукти страната ни има само два – горнооряховски суджук и българско розово масло. Дори една Хърватия, която е членка на ЕС от 2013 г., има вече успешно защитени 11 продукта. Някои държави са със стотици, като например Гърция, която има 103 защитени продукта, Португалия – над 130, Германия – над 85. Да не говорим за класиките като Италия, чиито защитени продукти са над 280 и Франция с 230. В същото време има български храни и продукти, за които хората питат и ги търсят, но се притесняват, че изчезват от българския пазар.

– Примери бихте ли дали?

Например розовите домати, които са се отглеждали в България близо век. Най-популярният е куртовският розов домат. Когато започнахме кампанията и предприехме срещи с производители и експерти, най-често става дума за куртовската капия и куртовския розов домат. В процеса на кампанията създадохме партньорство със „Slow Food в България“ и научихме, че информацията, която те са събирали в продължение на години, работата, която са вършили, са една доста стабилна основа, на която може да се стъпи за защита по европейските схеми.

– Защо е важно нашите традиционни продукти да влязат в европейската системата за защита?

Тези схеми дават видимост на българските продукти и на национално, и на европейско ниво. Те са възможност и канал българските потребители да чуят, че има уникални български продукти. Един вид чрез европейска защита на помогнем хем на българските производители да се върнат на пазара, хем на българските потребители да разпознават истинския, автентичния български продукт.

– Защо българският вкус се губи?

В началото на хилядолетието, 2000-2001 година, когато България се отваря още по-широко за търговия с държавите от Западна Европа, у нас влизат различни видове посадъчен материал от други страни, семена на домати, чушки и други зеленчуци. Българските производители, привлечени от това, че е чужд сорт, от това, че зеленчукът изглежда на картинката много красиво и лъскаво, от конкурентната цена, започват да използват такива семена и посадъчен материал. Разбира се, крайният продукт – краставица, чушка, домат, е произведен в България, ангажирана е българска работна ръка, но вкусът не е български, защото този зеленчук е пригоден за други почвено-климатични условия. Произвежда се в България, всичко му изглежда българско, но вкусът не е български. Затова нарекохме кампанията „Да защитим българския вкус“. Чрез тази кампания намираме продукти, идентифицираме традиционни български сортове, които с течение на десетилетия хората са отглеждали.

– Как откривате такива сортове?

Както споменах, вече имаме партньорство със „Slow Food в България“ и заедно търсим информация в специализирана литература и справочници, архиви, списания и журнали, работим много с местните общности, които са съхранили знанието за българските продукти. От март месец с нашите партньори обикаляме България и откриваме доста интересна информация от производителите. Така попаднахме на един брежански кестен – местна популация, вирееща в района на с. Брежани, общ. Симитли, която е била използвана от местните хора в продължение на много години…Сега те искат да създадат производство, като започнат култивирането на посадъчен материал от естествената популация. Тъй като това е овощна култура, ще отнеме много време, хората са наясно, че възвращаемостта ще е след не по-малко от 10 години, но въпреки това имат желание. Ние ще направим, каквото е по силите ни, да им помогнем да се сдобият с площи, където да отглеждат кестени, както и за самото производство.

Идеята е да подберем онези продукти, които могат да имат пазарна реализация и да се превърнат в устойчив поминък за своите производители.. Не просто една домашна рецепта, запазена като спомен, а реално производство. Колкото повече работим, повече информация излиза, толкова повече идеи се зараждат.

– До момента колко такива продукта сте открили?

Куртовски розов домат, смилянски фасул, куртовска капия…Попаднахме на много интересен вид реселешки воден лук. Реселец е село в Плевенско, в което отглеждат лук, изискващ много вода, полива се през ден или всеки ден. Правени са опити да се произвежда извън това село, но се оказва, че не става. Единствено там условията са подходящи. Дори през есента в селото има Фестивал на водния лук. Друг вид воден лук се произвежда в село Баничан, край Гоце Делчев. За съжаление производството там е със затихващи функции, но се надяваме като видят добрия пример на Реселец, да повярват, че баничанският лук има икономически потенциал.

Странджанският чай, странджанският манов мед са други потенциални продукти. Също така и чипровските обги – това са вид точени кори, чиято рецепта е запазена от местни жени. Те се и произвеждат, има ги вече на пазара. Имаме и уникален вид автохтонна, местна порода – източнобалканска свиня, отглеждана още от траките по нашите земи. Нейното месо е със специфични качества и може да получи географско означение. Оформя се тенденция и за продукти от автохтонни български породи овце – например западностаропланинска или софийска овца. Те имат потенциал за защита, ако е налице краен продукт, произведен под съответното име , например „Мляко от софийска овца“ или „Сирене от западностаропланинска овца“. Такъв продукт на пазара досега не сме намерили. Т.е. не можем да направим защита, защото той трябва да съществува известно време на пазара и да е познат на потребителите със своите качества. Ако хората започнат сега производство, след няколко години ще имат възможност да кандидатстват за регистрация. На условията за вписване отговаря и еленският бут – разпознава се под това име, произвежда се.

При суджуците, а и като цяло с месните продукти и колбасите е по-сложно. За тях е пододящ моделът на третия вид географски означения – храна с традиционно специфичен характер. При тях се защитава рецептата. В България заради историческите процеси и въвеждането на индустриализираното производство не са запазени много изконни, автентични рецепти, те са се изменили с годините. Това е жалко за местните общности, но пък е възможност за производители от цяла България да произвеждат бански старец или странджански дядо.

Списъкът е много дълъг и все още събираме информация. Мисля, че в рамките на няколко месеца можем да подготвим в по-напреднала фаза няколко продукта. При втория етап от кампанията ще се заемем с подготовка на самите заявления – събиране на информация, оформяне на документацията. Това е първата административна стъпка за одобрение на европейско ниво. Продуктът трябва да бъде одобрен на национално ниво – инфрмацията се изпраща в Министерството на земеделието и храните, те я преглеждат, преценяват трябва ли да се допълни нещо. Искаме да помогнем нещата да се движат най-бързо и тези продукти да получат защитено географско указание или защитено наименование за произход.

– На какви други условия трябва да отговарят продуктите, за да получат защитено наименование за произход или за географско указание?

Защитено наименование за произход може да получи краен продукт, за който всички процеси на производство, преработка и пакетиране се осъществяват в един географски регион. При географското указание поне един от етапите се осъществява на територията на съответния регион. При една успешна регистрация се получава защита на интелектуална собственост, т.е. защита от злоупотреба с името, това е и най-голямата полза от регистрация от административна гледна точка. Знаете, в магазините се продава страшно много смилянски фасул, но е ясно, че един регион, като този, в който традиционно се отглежда културата, не може да произведе тези огромни обеми. При една успешна защита тази практика може да се прекрати.

– Как ще се контролира това?

Държавата членка е тази, която трябва да предприеме мерки при сигнал за злоупотреби или имитации, подаден от потребители и самите производители на оригиналния продукт. Проверява се дали този продукт отговаря на условията да се назовава така, ако не, се предприемат съответните санкции.

– Какви други предимства дават логата за защитено наименование за произход и за географско указание?

Дава се видимост на местни, на български продукти. Продукт, който е надписан на кирилица и носи географско означение, е истинският, автентичен български продукт. Тъй като земеделието става все по-конкурентно, Европейската комисия дава възможност за финансиране чрез така наречените промоционални програми. Когато има установено производство и създадени асоциации и организации на производители, те могат да кандидатстват за помощ за промотиране в рамките на ЕС и в трети страни. Т.е. ако една асоциация на производителите на куртовски розов домат иска да достигне до румънски, шведски, китайски пазар, може да подаде заявление и при успешна защита ЕК да отпусне пари, с които да се рекламира този домат.

– Полагате огромни усилия по отношение на географските означения, но тъкмо те са един от най-спорните аспекти при преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Докато Европейската комисия твърди, че географските означения са от съществено значение, не само като знак за качество и за защита срещу фалшифициране, но и като гаранция за местните общности, произвеждали тези продукти в продължение на много години, че ще продължават да се ползват от стойността на тези продукти, то американското лоби на индустриалците настоява преговарящите от САЩ да отхвърлят включването на географските означения в трансатлантическия пакт, настоявайки, че те са „неприемливи“.

Направихме предложение към становище на земеделската комисия на Европейския парламет ЕК да защитава всички продукти с географски означения при воденето на търговски преговори и по споразумения с трети страни. Досега практиката е следната: ЕК има екип, който в сътрудничество с държавите членки, събира информация, оформя списък с икономически значими продукти, които включват в преговорния пакет. Ние искаме ЕК да защитава всички и ако по вече подписани споразумения това не е възможно, да се предвидят механизми, при които на по-късен етап може да бъдат включвани защитени продукти.

Споделете.

Коментирайте

Close