BASF Caryx

Момчил Неков: Нужни са преки субсидии на брой пчелни семейства

0

ВИЗИТКА

Момчил Неков е роден през 1986 г. в Силистра. Магистър по „Политически мениджмънт” в СУ „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в УНСС. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на две книги с политологични изследвания. На 25 май 2014 г. е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.

В ЕП Момчил Неков работи в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“ . Съпредседател е на Работна група „Качествени и местни продукти“ към интергрупа РУМРА (Група за развитие на планински, селски и отдалечени региони) в ЕП. Той е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.

Основен приоритет в работата му е отстояване на интересите на българските земеделски производители в Европейския съюз. Неков е докладчик на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократи в Европейския парламент по доклада „Перспективи и предизвикателства пред пчеларския сектор в ЕС” на Европейския парламент.

– Г-н Неков, длъжник ли е Общата селскостопанска политика на пчеларския сектор?

Пчеларството представлява неразделна част от европейското селско стопанство, като осигурява основния доход или допълнителни доходи на над 500 000 граждани на ЕС. Значението на сектора е много по-голямо, ако съдим по размера на приноса му към брутната стойност на икономическата продукция, тъй като 84 % от растителните видове и 76 % от производството на храни в Европа зависят от опрашването чрез пчели. Произведената по този начин икономическа стойност, изчислена на 14,2 млрд. евро годишно в ЕС, надхвърля многократно стойността на произведения мед.

Пчелите допринасят за икономическа стойност от 14,2 млрд. евро годишно в ЕС

Значимостта на меда в запазването на екологичното равновесие и биологичното разнообразие също е ясна. Мисля, че значението на опрашването не е достатъчно оценено и се приема за даденост в ЕС, докато в САЩ всяка година се харчат 2 млрд. евро за изкуствено опрашване. Ето защо пчеларството и пчеларите трябва да бъдат в сърцето на Общата селскостопанска политика. Бъдещата ОСП трябва да популяризира пчеларството и да повиши финансирането за него над сегашното му равнище.

– Пчеларският сектор е един от най-слабо субсидираните. Има ли възможност да се промени схемата на подпомагане в следващия програмен период?

Подкрепата на ЕС за пчеларите категорично трябва да бъде преразгледана. Въпреки че пчелната популация в ЕС се е увеличила с 47,8 % между 2004 г. и 2016 г., бюджетът на националните програми в областта на пчеларството се е увеличил едва с 12 %, от 32 на 36 милиона евро годишно. Това е общ сбор от 3 хилядни от бюджета на ОСП! Следователно бюджетът на ЕС за тези програми трябва да бъде увеличен с 47,8 %, което се равнява на 47 млн. евро годишно. Това може да бъде лесно постигнато.

Бюджетът на ЕС за пчеларските програми трябва да се увеличи с над 47%

Би трябвало да се обмисли интегрирането в селскостопанската политика след 2020 г. на нови, преки субсидии за пчеларството, въз основа на брой пчелни семейства. В допълнение, научноизследователската и развойната дейност в пчеларството, образованието и допълнителното обучение за пчеларите и стимулите на фискалната политика (например освобождаване от данъци за дейностите в пчеларството) биха спомогнали за благополучието на пчеларите.

– С какви затруднения най-често се сблъскват пчеларите у нас?

Най-големият проблем се състои в разпространението на фалшив мед на вътрешния пазар, което доведе до спадането до края на 2016 г. наполовина на изкупната цена на пчелния мед спрямо стойността му през 2014 г., главно в основните страни производители на мед като Румъния, България, Испания, Португалия, Франция, Хърватия и Унгария. Това поставя европейските пчелари в безнадеждно положение. Медът е третият най-често фалшифициран продукт в световен мащаб, което означава, че ние не само трябва да се борим да защитим пчеларите в ЕС, но налице са и съображения за защита на потребителя и на здравето на хората.

Фалшифицирането засяга почти всичкия внесен в ЕС мед

Фалшифицирането засяга почти всичкия внесен в ЕС мед и най-вече продуктите с произход от Китай. Според статистическите данни, Китай произвежда 450 000 тона мед годишно, което е повече от най-големите производители в света – ЕС, Аржентина, Мексико, САЩ и Канада, взети заедно. Експертите посочват, че такова количество просто не може да бъде резултат от дейността в пчеларството. По инициатива на Унгария Европейската комисия разпореди централизирано изпитване на меда, което показа, че 20% от пробите, взети по външната граница на ЕС и в помещенията на вносителите, са фалшив мед.

– Доколко потребителите могат да се ориентират за т. нар. фалшив мед по етикетите?

Някои мошеници сред опаковчиците и търговците на мед подобряват наподобяващи мед субстанции като ги смесват с висококачествен пчелен мед от Европа и поставят етикет с указанието „смес от медове, произхождащи и непроизхождащи от ЕС“. Това е също толкова информативно за потребителите, колкото би бил етикет „пчелен мед, който не произхожда от Марс“.

От гледна точка на здравето е особено тревожно, че по мнение на експерти, китайските производители на мед са разрешили проблема с хлорамфеникол от 2002 г. не като са се съобразили с правилата, а чрез използване на смолни филтри. Тъй като обаче такъв „мед“ не съдържа абсолютно нищо с биологична стойност, той не би трябвало да се нарича мед, а някакъв вид сироп.

Очаквам държавите членки и Комисията да заставят производителите на мед в държави извън ЕС, които използват непочтени методи (най-вече някои производители от Китай), както и опаковчиците и търговците на мед от ЕС, които умишлено смесват фалшифициран вносен мед с висококачествен европейски мед, да спазват законодателството. По-специално бих препоръчал разработването на аналитични лабораторни методи, които могат да установят и най-усъвършенстваните фалшификации (напр. ядрено-магнитен резонанс), мониторинг на безопасността в заводите за опаковане на мед.

Мошеници сред опаковчиците и търговците смесват съмнителни субсанции с висококачествен пчелен мед

Друга мярка е да се гарантира, че медът може да бъде идентифициран от момента, в който напуска кошера, и класифициран в съответствие с неговия растителен произход. Случаите на недвусмислено фалшив пчелен мед трябва да се включват в списъка на  европейската система за бързо предупреждение (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). Технологиите за филтриране на мед с помощта на смоли трябва да бъдат забранени. Необходимо е да се изискват и изследват мостри за меда, пристигащ на външната граница на ЕС от страни извън ЕС.

От решаващо значение за разрешаването на ситуацията би било размитото и безсмислено описание „смес от медове, произхождащи и непроизхождащи от ЕО“ да бъде заменено с указание на конкретната страна или страни, от които произхожда медът, като в идеалния случай трябва да се посочва и пропорцията на меда от всяка страна. Производителите и преработвателите знаят тази информация. Потребителите обаче също имат това право.

– Какви други проблеми имат най-често българските пчелари?

Редица болести причиняват сериозни проблеми за пчеларите. Инвазивни чужди видове като Varroa destructor, малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida), азиатският стършел и американският гнилец водят до огромни разрушения в европейските пчелни популации и нанасят сериозни щети на пчеларите. Това положение доведе мнозина от производителите до фалит. Акарът Varroa destructor все още не е преборен, тъй като не съществуват лекарства, които ефективно да изтребят паразита.

EFSA трябва да изследва всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите

ЕК трябва да включи в изследванията всички релевантни производители на лекарства и да създаде обща ИТ платформа за споделяне на най-добри решения и лекарства със заинтересованите страни. Пчеларите, земеделските производители и защитниците на околната среда очакват също така постигането на ясен научен консенсус в ЕС относно всички вещества и други фактори, които са заплаха за здравето на пчелите. Поради това предлагам да бъде поискано от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) да извърши научни изследвания заедно с други компетентни агенции на ЕС на всички вещества и фактори, които застрашават здравето на пчелите.

Има и някои чисто национални проблеми. Колкото и грозно да звучи, от многобройните ми срещи с пчелари става ясно, че кражбите на пчелини са повсеместни и неразкрити и ненаказани. Причините за самите кражби имат различно естество, но тук пък е ролята на държавата да предложи механизъм за следене и контрол на пчелините. Индивидуална идентификация на всеки кошер например би била добро решение.

В България много пчелари се свързват с мен и във връзка с използването на хербициди. Неоникотиноидите са такива вещества, които оказват влияние върху нервната система на пчелите, като допринасят за отслабване на имунитета и влияят върху ориентацията им. Това допринася за отслабване на кошерите като цяло, а оттам и на добивите на пчеларите.

На обсъждането на доклада, което организирах преди месец в България, българските пчелари настояха и за нещо много важно. Основната роля на пчелите в селското стопанство е опрашването, а медът е вторичен продукт от тяхната дейност. Това означава, че трудът на пчеларите трябва да бъде оценяван и овъзмездяван справедливо за тази услуга, без която земеделието не би било това, което го познаваме днес.

– Консумират ли достатъчно мед европейците?

Годишната консумация е незадоволителна – в западноевропейските държави членки е 2,5-2,7 кг на човек годишно, а в България според някои оценки, консумацията е едва 400-450 г, и то сред редовните консуматори, и към 150 г сред спорадичните. Медът е полезен и трябва да го консумираме по-често и вместо бялата захар например.

Консумацията на мед в България е едва 400-450 грама годишно

Бих насърчил държавите членки да използват всички налични средства, по-специално интензивното подпомагане на късите вериги за доставка в програмите за развитие на селските райони, да насърчават продажбите на местно и регионално ниво, и то най-вече на биомед.

Медът следва да бъде прокарван сред децата като здравословна храна в публичното им образование. Отличен пример в това отношение е инициативата „Медена закуска“, организирана от Словения. Учебните програми също са идеален форум за включването на пчелния мед във възгледите на подрастващите деца. В този смисъл подкрепям увеличаването на бюджета на ЕС за училищни програми.

Споделете.

Коментирайте

Close