BASF_Cleranda

Най-големите преработватели на череши в Европа избраха България

0

През 1991 година представители на италианската фамилия Санторелли идват за пръв път в България. У нас ги води търсенето на суровина – череши за преработка. Обещават им хиляди тонове, а успяват да изкупят десетки пъти по-малко. Санторелли не се отказват лесно – с много търпение, упоритост, находчивост и гъвкаво бизнес мислене успяват да превърнат България в място за основната си производствена база.

В началото основната дейност на фирмата им е изкупуване и първична обработка за запазване на черешите. Работата е сезонна и спира към края на черешовата компания. Изкупените количества се изнасят за Италия, откъдето преработените череши се реекспортират по целия свят. През 2000 г. купуват база на „Булгарплод” в с. Катуница. Веднага започват производство на бидони от 220 л, в които изнасят директно на външните пазари консервирани череши, предназначени за сладкарската промишленост. Санторелли инвестират в черешови градини, машини за преработка, системи за качество и четвърт век след първото си идване в страната вече гордо казват, че са на първо място в Европа по преработка на череши.

Компанията „Санторелли” е основана след Втората световна война

Основи на семейната компания „Санторелли“ поставя Микеле Санторелли през 1946 г. Приемствеността е един от ключовете за успеха на фамилията от градчето Комицяно край Неапол. Затова в края на ХХ век и началото на ХХI век бизнесът е поет от Доменико и Пиетро Санторелли. Днес мисията продължават синовете на Пиетро  – Микеле, Джовани и Роберто.

Микеле Санторелли

Микеле Санторелли

„Когато дойдох за пръв път в България през 1991 г. бях още ученик. Доведе ме баща ми Пиетро, за да търсим суровина. Дотогава купувахме череши от Италия и Испания, но онова лято бяха измръзнали и имаше дефицит“, разказва днес Микеле Санторелли.

Очакванията им са високи – климатът и почвите в България са благоприятни за отглеждането на череши, родни бизнес посредници ги уверяват, че ще изкупят хиляди тонове продукция. Така Санторелли подготвят цял кораб с празни контейнери.  В началото на 90-те години на ХХ век череши у нас се произвеждат основно в районите на Кюстендил, Пазарджик, Бургас и Шумен. Изкупуването се оказва сложна мисия – „цените се променяха  постоянно, обещаните количества не се спазваха, много трудно купувахме суровина“, спомня си днес Микеле Санторелли и признава, че вместо очакваните хиляди тонове тогава успяват да изкупят не повече от 200-300 тона.

Как се прави бизнес в България във времената на преход от един строй в друг

Установяването на фирмата в България и кампанията по събиране на продукция е съпроводена и с други, забавни от дистанцията на времето събития. Няколко пъти е открадната колата на Пиетро Санторелли, който достига до извода, че е по-добре да се движи с по-стар автомобил, за да не привлича внимание и да не представлява интерес за автокрадците.

Разплащането в брой е също от неудобствата, с които новите инвеститори трябва да свикнат – те идват от Италия, където повечето разплащания стават по банков път.

Бизнес дейността на Санторелли през първите години в България се развива бурно и освен автокражбите и рисковете при пренасяне на пари в брой, трябва да се пазят и от недобросъвестни хора, които им предлагат услугите си. Техниката е стара и често дава дефекти.

Първите спомени на Микеле Санторелли от днешната им производствена база в Катуница също са колоритни. „Първото лято, в което баща ми ме доведе в България, бях ученик. Взимаше ме със себе си, за да ме научи от малък на тънкостите в бизнеса.  Доведе ме един ден в двора на „Булгарплод“ в с. Катуница край Пловдив и ме остави в една малка стаичка с легло, предназначена за работниците.

Преработка на череши Катуница Санторелли

Днешната преработвателна фабрика на Санторелли в с. Катуница, Пловдивско

Каза: „Гледай тук всичко да е подредено, докато започне кампанията, ние заминаваме за Бургас“. Нито знаех къде е Бургас, нито познавах някого тук. В Италия – лятна ваканция, всеки на плаж, а аз – в стаичката в Катуница. Постепенно и след като научих малко български език, завързах запознанства с местни хора от селото, при които имаше възможност да отсядам за няколко дни. В следващите лета баща ми пак ме водеше със себе си – беше забавно, но тогава никак не ми изглеждаше така. Трудно беше в началото, но се оправихме“.

Пиетро Санторелли идва да изкупува череши от България всяко лято до средата на 90-те. После започва раздържавяването на „Булгарплод“ – кризата, обхванала страната в годините на прехода се отразява и върху търговската изкупвателна организация. Отпада задължителното договаряне за суровини и материали, те са дефицитни на пазара, а това води до спад в обема на производство. Така започва продажбата на активите на държавната фирма „Булгарплод” в страната. Санторелли се сдобиват с базата в Катуница, където започват да съхраняват в бидони изкупените плодове. Изнасянето в този вид в Италия изисква сложна логистика, затова междувременно решават българската продукция да се преработва у нас.
(Следва продължение в Агроновините – за партньорството на Санторелли с българските кооперации, за създаването на нови черешови градини, за прекупвачите у нас, за етиката в агробизнеса).

Споделете.

Коментирайте

Close