BASF Caryx

Най-старата пловдивска фабрика за консерви изнася сок от рози за Япония

0

Седем е библейско число, а седмиците в историята на пловдивския консервен комбинат са не една и две. Основан е през 1947 г., през 1997 г. е създадено работническо-мениджърското дружество, което приватизира предприятието, а през 2017 г. предстои 70-годишният му юбилей. Днешното консервно предприятие „Филикон 97“ е сред малкото преработвателни фирми, които в годините са запазили своя предмет на дейност, оцелели са на пазара, инвестирали са в бизнес развитие и, благодарение на добрия маркетинг, са разработили нишови продукти за нови пазари, сред които е и японският.

Филикон 97

Производствените линии на „Филикон 97“

Пловдивският консервен комбинат е създаден след края на Втората световна война под името „1-ви май“. В онези години стопанската политика на държавата е насочена в производството на плодове и зеленчуци. „Предприятието е едно от най-големите в България в областта на консервната промишленост. Изкупувало е огромни количества от реколтата в Пловдивска област и е давало работа на около 3000 работници по време на кампания и на 800-100 души постоянен персонал“, разказва последният държавен и пръв следприватизационен директор на „Филикон 97“ инж. Борис Калибацев.

Суровината се набавя, благодарение на ТКЗС-та. „В Пловдив имаше Научно-промишлен комплекс, част от който бяха създадените навремето институти по консервна промишленост и по зеленчуци (днес Институт за изследване и развитие на храните и Институт по зеленчуковите култури „Марица“ – б. р.). В тях се създаваха и развиваха специални сортове зеленчуци, необходими за консервната промишленост. Знаеше се и се планираше всяко едно ТКЗС какво трябва да произвежда, а те от своя страна бяха длъжни да снабдяват промишлеността със суровина“, казва инж. Калибацев.

В пловдивската консервна фабрика се преработват всякакви плодове и зеленчуци – домати, кромид лук, сини сливи, ягоди, тиквички, патладжани – всичко, което се произвежда в региона. Това осигурява поминък и за хората, защото комбинатът е задължен да изкупува цялата произведена продукция.

„Не само в Пловдив, но и навсякъде в страната имаше големи преработвателни предприятия – в Пазарджик, в Стамболийски, Асеновград, Първомай и Пловдив. От всички в новите времена останахме само ние и предприятието в Асеновград за детски храни“, казва инж. Калибацев. И дава пример с един от днешните проблеми пред преработвателите – липсата на родна суровина. „Нашите предприятия трябва да разчитат на стабилна държавна политика и понеже такава няма, сами намираме начин да се спасяваме и снабдяваме с плодове и зеленчуци за преработка“.

Инж. Калибацев отчита и друг фактор – навремето селата са били пълни с хора, а сега процесите на обезлюдяване се задълбочават. „Много хора спряха да се занимават с поминъка си, защото няма кой да им помогне.“

Инж. Борис Калибацев

Инж. Борис Калибацев

Навремето консервният комбинат разполага с 13 самостоятелни цеха – на бул. „Дунав“, на „Коматевско шосе“, на бул. „Шести септември“, на „Рогошко шосе“…Най-старият е бил на бул. „Васил Левски“, но той отдавна не функционира. „Основният износ в годините на социализма е за СССР, но сме продавали за Германия, Куба, Арабския свят“, казва инж. Калибацев. За страните от Западна Европа са изнасяни кетчуп и суровини, но делът им в общия експорт е сравнително малък.

Директорът на предприятието е инженер технолог по месото и рибата, дипломиран през 1986 г. във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив (днес Университет по хранителни технологии – б. р.). По-късно завършва „Икономика на промишлеността“. В началото на 90-те години на ХХ в. вече е работил шест години в месната промишленост, когато го канят да оглави комбината за преработка на зеленчуци, по онова време известен като „Пловдивска консерва“.

Поканен е за директор през 1997 г., когато покойният Александър Божков е вицепремиер и министър на промишлеността в служебния кабинет на Стефан Софиянски, а след това и в правителството на Иван Костов. „Извика ни при себе си и ни каза, че до 1-2 години всички предприятия трябва да се приватизират и че трябва да подготвим документацията“, казва инж. Калибацев.

През 90-те години на ХХ век „Пловдивска консерва“ е печелившо предприятие. Цялата произведена продукция – плодово-зеленчукови консерви, кетчуп и сокове, се изнася за Русия. Подписани са големи договори с производители, доставките на плодове и зеленчуци са редовни. Създава се работническо-мениджърското дружество „Филикон 97“ АД, което през пролетта на 1998 г. купува мажоритарен пакет от капитала на „Пловдивска консерва“ срещу 2 млн. долара. Цената на една акция достига 22.56 долара. РМД-то се задължава да инвестира в завода и да запази 380 работни места.

„През август 1998 г. инфлацията в Русия се повиши четири пъти и националната валута от 6 рубли за един щатски долар поевтиня до 24 рубли/1 USD. Бяхме изпратили за руския пазар много продукция, а практиката тогава беше първо да експортираме, те да продадат и тогава да платят. Един вагон консерви струваше 25 хил. долара –непосилни почти за никого тогава пари. А след инфлацията хората спряха да купуват и имахме огромни финансови средства, „затворени“ в консерви. Земеделските производители започнаха да ни съдят, защото им бяхме взели суровината, а не бяхме им платили. Напълнихме фабриката с 60 млн. опаковки“, спомня си инж. Калибацев.

Сокове Грено

Соковете Greno се произвеждат само от свежи плодове.

Оказва се невъзможно произведената продукция да се пласира на различни от руския пазари, тъй като консервите са приготвени по такава технология и рецептура, че да се харесат конкретно на потребителите в Русия. „Така не можехме да продадем цялото това количество на Америка например. Освен това, когато работиш само за един пазар, няма как да знаеш, че ще настъпи някакъв катаклизъм и нещо ще се срути“.

В онези години на прехода консервният комбинат натрупва 14 млн. лева задължения „днешни“ пари. „Девет месеца не бях плащал заплати, а хората идваха и работеха, защото нямаше къде другаде да отидат. И до днес имаме работници с по над 40 години трудов стаж, били са преди мен тук“, казва инж. Калибацев.

За да намери изход от тежката ситуация, започва да пише писма до правителството, до различните министерства. В социалното министерство откликват и се решава консервният комбинат да заработи по държавна социална програма. Идеята е вместо хората с ниски доходи да получават по 30 лв. социални помощи, да им се дават 25 лв. и консерви. „Така създадохме Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, в който се включихме около 10-12 фирми, по една в почти всички региони на страната. Държавата ни превеждаше пари, с тях платихме ДДС-то към бюджета.

Бяхме поели ангажимент да не освобождаваме хората и трябваше да им платим заплатите, за да не отидат на трудовата борса. Тогава правителството разбра, че е по-добре да ни отпуснат нужните средства, отколкото да се стигне до още една криза. Така успяхме да се разплатим към всички – някои, на които закъсняхме да се издължим, фалираха, но и много хора оцеляха в онези години“, спомня си инж. Калибацев.

Нектар от рози

Нектар от рози за японския пазар

В края на 90-те години на ХХ век „Филикон 97“ продава консервите си по-евтино, отколкото прохождащите у нас първи вериги хипермаркети. Така консервният комбинат успява да се освободи от натрупаната произведена продукция.

Доставките на суровина са от Турция, Македония, Гърция, тъй като у нас няма производство. „Всичко беше в колапс, докато не започнаха да текат европари, за да могат хората да работят. Макар че и механизмите на субсидиране не са измислени добре – не може всичко в държавата да отива за зърнопроизводството“.

През 2002 г. предприятието тегли заем от 3 милиона евро, инвестира в ново оборудване. Един от най-печелившите ходове на фирмата е покупката на линия от световната компания за опаковки „Тетрапак“, благодарение на която се създава производството на сокове.

„Разбрах че с консерви не може да се съществува. Консервите не са бизнес, а поминък. Решихме да правим сокове, тъй като производството им е ежедневно, а не сезонно. Резултатът е, че от 2002 г. насам нямаме един ден закъснение със заплатите“.

Оттогава всяка година във фабриката се инвестират 1-1,5 млн. евро. „Ако искаш да работиш по световните стандарти, всеки ден трябва да се развиваш и обновяваш“.

Едно пътуване до Япония носи на мениджърите на „Филикон 97“ ново бизнес попадение – производството на сокове от рози. „Беше в началото на новото хилядолетие, тогава вицепремиер и министър на икономиката беше Николай Василев. Участвахме в бизнес делегация в Япония, където разбрахме, че за японците розата е божествено растение и те много го харесват. Така се роди идеята да правим сок от рози“.

Технологията създава съпругата на инж. Калибацев, която също е дипломирана във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Така „Филикон 97“ започва да изнася сок от рози за Япония и прави добър имидж, тъй като японският пазар е сложен и престижен.

Добро пазарно попадение на предприятието се оказват и соковете „Greno“, които се произвеждат по нова технология, само от свежи плодове, без консерванти и захар, дори без вода.

Към 1 януари 2017 г. производството на консерви заема около 20-30% от дейността на фирмата. Опитът да се произвежда суровина от собствени градини се оказва неуспешен и „Филикон 97“ изкупува зеленчуците по договори с производители. Износът за руския пазар е спрян през 2002 г., а експортът е ориентиран към Америка, Китай и Африка.  Проучват се и пазарите в Скандинавските страни.

Споделете.

Коментирайте

Close