BASF Caryx

Николай Вълканов: Ефектът от ОСП у нас можеше да бъде в пъти по-добър

0

ВИЗИТКА

Николай Вълканов е завършил специалност „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с профили „Икономика“ и „Право“. Два пъти е водил групи по програмата на Департамента по земеделие на САЩ „Кохран“ за обучение на фермери на теми – „Производство на плодове и зеленчуци“ (2013) и „Производство на плодове и обработка на продукцията“.
Водил е проекта „Икономически анализ на селското стопанство“ към Института за пазарна икономика в периода 2012-2014. Основните му разработки са в областта на Общата селскостопанска политика на ЕС и ефектите от прилагането й в България, перспективите пред отглеждането на плодове и зеленчуци, развитие на млечното говедовъдство в страната след отпадането на квотите и др. Има над 100 публикации по въпросите на селското стопанство във водещи издания в страната. Основател е на фондация „ИнтелиАгро“, чиято мисия е да подпомага развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство. „ИнтелиАгро“, заедно с Института за агростратегии и иновации, организират серията дебати „ОСП след 2020 – изборът на България“. 

– Г-н Вълканов, като организатори на серия дебати за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. как оценявате като цяло досегашния ефект на ОСП върху българското селско стопанство?

Да се направи такава равносметка е много голямо предизвикателство по ред причини. В „ИнтелиАгро“ в момента завършваме един анализ, който си е поставил амбициозната задача да се опита да оцени постигнатото за десет години прилагане на ОСП в България. Измерваме постигнатото спрямо заложените в Договора за ЕС цели на ОСП, защото ние нямаме национални цели, които да преследваме чрез европейската политика на подпомагане.

Резултатите са доста противоречиви. Ако трябва да направя някакво обобщение ефектът от ОСП можеше да бъде в пъти по-добър, ако не попречиха редица фактори – от структурата на механизмите за подкрепа, през начина им на приложение у нас, до, ако щете, народопсихология. Ние в голяма степен все още „усвояваме“ средствата, а не ги влагаме така, че да имат мултиплициращ ефект върху селското стопанство като цяло.

– Почти 40% от средствата в общия европейски бюджет се заделят за подпомагане на земеделието и развитието на регионите. Какъв е реалният икономически ефект от усвояването на европейските средства за земеделие в България?

За реален икономически ефект е много трудно да се говори. Основният измерител е брутната добавена стойност, създадена от сектора през годините. Но ако вземем изражението й в постоянни цени (за да се изгладят временни ефекти от пазарни шокове) ще видим, че през последните десет години няма признаци на трайно развитие. Днес имаме коренно различна структура на селското стопанство спрямо десетте години преди приемането ни в ЕС. За никого не е тайна, че тя се характеризира с ориентирано към износ масово производство на зърнени и маслодайни култури, слабо животновъдство и овощарство, които не могат да задоволят вътрешното търсене и изчезващо зеленчукопроизводство.

– В кои сегменти на българското селско стопанство и по какъв начин се отразиха най-силно плащанията по първи и втори стълб?

Общоприето е мнението, че най-много средства са отишли в зърнопроизводството като най-голям земеползвател. Това е така, но последните ни анализи показват, че директните плащания на площ изтичат в огромна степен през рентите към арендодателите. Нетен ефект за стопани, обработващи основно наета земя практически няма. Субсидиите на декар ужасно много оскъпиха производствените фактори и на практика обезсмислиха подпомагането в тази му форма и при нашата раздробена собственост на земята.

През последните две-три години внушителни средства се насочиха към говедовъдството и овцевъдството. Тези браншове са просто длъжни да покажат качествен скок, защото обвързаната подкрепа най-вероятно ще изчезне след 2020 г. и те ще изгубят историческия си шанс.

– Станаха ли фермите технически по-ефективни, благодарение на европейските субсидии?

Имаме по няколко десетки образцови стопанства в почти всеки бранш. Те са наистина на световно ниво. От там нататък масовото земеделие и животновъдство е изостанало много от реалността. Трябва да се направи и друго уточнение – закупуването на нова техника не те прави автоматически по-ефективен. Нужно е да имаш подготвени кадри, които да работят с нея, ти самият да си достатъчно добър управленец и да имаш умствения капацитет да използваш на максимум пълния потенциал на всяка нова придобивка. Иначе тя се превръща просто в едно безполезно украшение.

– Доколко се повиши инвестиционната активност на фермите?

Инвестиционната активност е горе-долу на същото ниво както преди влизането в ЕС. Просто ПРСР замени частните инвестиции. Сега фермерите гледат по възможност да не инвестират собствени средства, а да направят проект. Депозитите на сектора в банките растат с много бързи темпове през последните пет години. Това според мен е огромен проблем, защото издава недоверие в обществено-икономическата и политическа среда. Показва липса на намеренията да се работи за трайно развитие.

Съпоставено към размера на сектора (БДС), българските фермери са сред най-малко инвестиращите в Общността – едва 12 евроцента на всяко евро добавена стойност, създадена в сектора или три пъти по-ниско от средното за ЕС. Това съотношение остава относително постоянно през годините, въпреки механизмите от ПРСР, целящи именно насърчаване на инвестициите.

– Защо се допусна квазипазарно разпределение на европейските плащания така, че стотина свързани лица у нас да усвояват близо 90% от субсидиите за земеделие?

Не бих могъл да потвърдя цитираните от Вас данни, но е факт, че концентрацията на европейски средства у сравнително малък брой бенефициенти е огромна, най-високата в ЕС, заедно с Румъния. Няма политическа воля да се наложи реално ограничение върху евросредствата, които получава едно лице. Защо няма такава воля мисля, че всеки може да си отговори сам.

Споделете.

Коментирайте

Close