Retengo

Пърженият дроб „тава джигер“ – кулинарният султан на Одрин

0

Ако някой ви разказва за северозападния турски град Одрин, недалеч от границите с Гърция и България, може да чуете поредната история за изгодните шопинг турове или пък за пехливанските борби. Да, вярно е, че всяко лято през последните 650 години Одрин е домакин на фестивала „Къркпънар“ (Kirkpinar), в който голи до кръста и боси мъже, обути с прилепнали 12-килограмови къси панталони от биволска или телешка кожа, с лъщящи от зехтин тела, се борят в тревата. Пехливанските мазни борби дори присъстват в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство.

Тава джигер Одрин

Черният дроб е кулинарният символ на Одрин

Но днес сме в Одрин, за да опитаме и да разкажем за пържения черния дроб. И града, който го обича повече от всички останали блюда. В Одрин черният дроб, наричан „тава джигер“, е кулинарен султан.

Има безброй ресторанти, известни като cigercisi, посветени на ястието. Наистина, в някои части на града е необходимо упорито търсене, за да намерите ресторант, който да не го предлага.

Затова пролетта в Одрин се свързва най-вече с ежегодния фестивал на черния дроб, който се провежда в средата на месец май. Циганските оркестри осигуряват музиката, а на главната улица са разположени множество сергии, предлагащи да опитате от ястието, с което градът е известен в цяла Турция и отвъд пределите й.

Черният дроб трябва да е от агнета, които пасат в близките тракийски равнини. Ако е телешки, то животното трябва да е максимум на 1 година, а дробът да е много пресен, ако може от същия ден. Черният дроб трябва да бъде нарязан много тънко (както турците казват „на ленти, тънки като листа“) и да се почисти добре от вените, сухожилията и кръвта. Лентите се овалват в брашно и черен пипер и пържат в силно сгорещена мазнина за не повече от няколко минути.

Одрин хляб

Хлебарница в Одрин

Тава джигер се сервира на купчинка, заобиколена от няколко гарнитури: прясно нарязан лук, тъмно червен подправки, известни като сумак, домати и сушени и изпържени люти чушки Karaaci от района на Караагач, Одрински вилает. С тава джигер турците пият чаша студен айран, наричан още турска мътеница, въпреки че малцовият „Efes Pilsener“ също се появява на масата от време на време.

„Тава джигер“ не винаги е бил най-славното нещо в Одрин. В продължение на векове градът е бил основен европейски търговски център, ранна столица за близо век на Османската империя и може би един от районите в света, за които е воювано най-много. Одрин е граничен, магически град, който свързва Анадола с Европа. В него се срещат реките Тунджа, Арда и Марица. Град, който ви прегръща с топлината си още на първата стъпка.

В продължение на векове Одрин е бил домакин на много различни култури. След разпадането на Римската империя градът е бил в границите на Византийската империя. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Хан Крум превзема града в 813 г. През септември 914 Цар Симеон влиза победоносно в Одрин, в 921 след обсада градът отново се предава на Симеон и е включен в границите на България.

Одрин

Покритият пазар е от 15 в.

На 15 август 1002 г. цар Самуил отново превзема града и го разграбва. Важна за европейската история е битката при Адрианопол, когато гражданите на Одрин издигат българските знамена над крепостта и на 14 април 1205 цар Калоян разгромява тежко въоръжената рицарска армия на Латинската империя и пленява императора ѝ Балдуин I. По-късно Одрин влиза в Османската империя и в продължение на 92 години е нейна столица до завладяването на Константинопол.

В новата история особено значение има обсадата на Одрин по време на Балканската война (1912 – 1913). Гарата на Одрин Караагач е първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята, което е извършено от български самолет на 29 октомври 1912 г. На 13 март 1913, крепостта е превзета от българските войски, днес в България датата се чества като ден на Тракия. В Одрин са живели към 10 000 българи, а в областта над 40 000.

църква "Св. св. Константин и Елена"

Българската църква „Св. св. Константин и Елена“

Днес Одрин изобилства от исторически паркове, дворци, джамии, църкви, религиозни училища, безистен, покрити базари, ханове, бани и много други. Не пропускайте да посетите двете български църкви „Св. Великомъченик Георги“ от 1880 г. и „Св. св. Константин и Елена“, построена през 1869 г. Дълги години храмът „Св. Великомъченик Георги“ крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., а днес се съхранява в олтара на храма. В Одрин и има и италианска католическа църква, а синагогата е втората по големина в Европа.

 джамия "Селимие"

Султанската джамия „Селимие“

Тракийският университет е един от най-добрите в страната. Функционира от 80-те години на миналия век и има много добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър. Недалеч от университета се намира Музеят на здравето – някога грандиозен дворец на султан Баязид, дарен за медицинско училище. В него още в Средновековието са лекували душевно болни с музика и изкуството за рисунки върху вода – ебру. С помощта на Музея на мадам Тюсо в Лондон са изработени восъчните фигури на пациенти, лекари, преподаватели, студенти и фармацевти, които ни пренасят в онази епоха.

Селимие джамия

Селимие джамия е с архитектурата на ротонда

Всички основни улици в Одрин започват от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – „Селимие“, „Уч Шерефели“ и старата джамия „Талат Паша Булвари“. Султанската джамия „Селимие“ е дело на Мимар Синан, главен архитект на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медресета, хамами, аквадукти, фонтани. Селимие джамия е върхово постижение в работата му и е построена само за шест години между 1569 и 1575 г. Според легендата Мимар Синан получил вдъхновение за този шедьовър докато гледал майчините си коси. Архитектът измайсторил чудни плетеници на всичките 384 тесни прозорчета на джамията по подобие на нейните плитки. Днес архитектурният шедьовър е под егидата на ЮНЕСКО.

Архитектурна забележителност от международно значение са и изящните стари мостов на реките Марица, Тунджа и Арда. Интерес представлява и затворническата кула от Средновековието, разположена в северната периферия на града – „Одринската кула“, както и старата гара Караагач, днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, в която се помещават магазини и занаятчийски работилници. И след като успеете да разгледате Одрин, седнете в някой от многобройните cigercisi и зарадвайте небцето с „тава джигер“ – вкусният черен дроб на този специален град.

Споделете.

Коментирайте

Close