Retengo

Пчеларите с петиция за забрана на неоникотиноидите

2

Българските пчелари събират подписи в петиция срещу опасните за пчелите неоникотиноиди. В документа всеки пчелар може да се обяви за пълна забрана на неоникотиноидите или за дерогация за тяхната ограничена употреба. Петицията „НЕ на неоникотиноидите!“ се разпространява сред пчеларските организации, откакто на 27 февруари т. г. Българската агенция за безопасност на храните отложи гласуването на разрешения за употреба на препарати, които съдържат опасните за пчелите имидаклоприд, тиаметоксам, клотианидин, ацетамиприд и тиаклоприд.

По време на заседанието на съвета по продукти за растителна защита е обсъждано предложение за пускане на пазара за ограничена и контролирана употреба на продукти за растителна защита с неоникотиноиди – инсектицидите ПОНЧО 600 ФС с активно вещество клотианидин, и КРАЙЦЕР 350 ФС с активно вещество тиаметоксам. От публикувания ПРОТОКОЛ става ясно, че членовете на съвета са гласували да отложат за следващо заседание вземането на решение дали употребата на двата препарата да се позволи. На същото заседание съветът е прекратил разрешението за употреба на ЛУЗИНДО 40 ВГ с активни вещества тиаметоксам и хлорантранилипрол.

Петицията е достъпна на този АДРЕС. В нея се посочва: „Неоникотиноидите са системни инсектициди. Системни инсектициди са тези инсектициди, които навлизат в тъканите на растенията през листата или корените и се пренасят при движение на соковете им. На практика, тези инсектициди могат да бъдат намерени във всички части на растенията. При цъфтежа на растенията неоникотиноидите присъстват в нектара и прашеца. Действат токсично през стомаха на насекомите със смучещ устен апарат, аналогично на стомашно-действащите инсектициди. Неоникотиноидите засягат нервната система на насекомите, като причиняват парализа или смърт.
Пчели неоникотиноиди
Как неоникотиноидите въздействат върху пчелите? Най-често неоникотиноидите се използват за обработване на семена. След засяването на семената, заедно с развитието на растението, във всички негови части със соковете се разнасят и неоникотиноидите. Събирайки нектар и прашец, както и когато утоляват жаждата си с гутационната течност на растението, пчелите и другите опрашители са изложени на въздействието на неоникотиноидите.

Ако пчелите са поели голямо количество неоникотиноиди, те умират; ако поетото количество неоникотиноиди не е достатъчно да ги убие веднага, то въздейства на нервната им система и те губят възможност да се ориентират и не могат да се върнат в кошера, загубват се и умират; ако поетото количество неоникотиноиди от пчелите е в сублетални дози (доза, която не е достатъчно голяма, за да причини смърт, но може да разболее даден организъм или да го накара да промени поведението си), те го внасят в кошера.

На практика в кошера постъпват нектар и прашец, съдържащи малки (сублетални) дози неоникотиноиди. С тях се хранят всички пчели в кошера – ларвите, младите пчели, пчелите работнички. Хроничното приемане на сублетални дози неоникотиноиди не убива пчелите веднага, но им въздейства крайно негативно.

Някои от последствията са дезориентация, намалена способност за намиране на кошера, намалена ефективност на търсенето на храна, проблеми с паметта и учението, липса на общуване в колонията, проблеми при отглеждането на младите пчели, неефективност на метаболизма и отслабване на имунната система.Част от неоникотиноидите остават и в почвата за продължителен период от време – понякога за 2 – 3 и повече години.

В края на 2013 г. влиза забрана за използване на неоникотиноидите имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин на територията на Европейския съюз. В чл. 53 от Регламент (ЕО) 1107/2009 обаче се предвижда възможност за дерогация (изключение от правилото) от забраната за използване на неоникотиноидите“.

На 1 март депутатите от Европейския парламент приеха доклад за пчеларството, в който призовават за пълна забрана на неоникотиноидите. Предстои Европейската комисия да се произнесе по този въпрос.

Споделете.

2 коментара

Коментирайте

Close