Retengo

По стъпките на българските градинари в Европа, Америка и Австралия

1

Огромна е заслугата на българските градинари за развитието на кулинарната култура във всяка една от страните, където са работили. Благодарение на българите още в началото на  XIX век по пазарите в Австро-Унгарската империя са се появили нови, непознати дотогава зеленчуци – пиперки, тиквички, патладжани.

Българите вече знаели как се изграждат напоителни системи и познавали градинарската технология, която чрез предварително отгледан разсад, системно наторяване и поливане осигурявала отлични доходи.

По време на българското гурбетчийство, продължило 200-300 години, сме дали на Европа зеленчукопроизводството. Преди 4 г. се навършиха точно три века от излизането на българи градинари извън родината – първата бахча за производство на зеленчуци е била изградена през 1714 г. в Брашов.

Българските градинари

Знамето на Градинарско дружество „Пчела“

Българите са били известни с градинарските си умения от хилядолетия. Според старите хроники, още траките били умели производители не само на вино, но и на зеленчуци. Бог Герой е бил закрилникът на горите, лозята и градините. Сведения за зеленчукопрозводство по нашите земи има още от времето на Първата българска държава, известно е и че градинарството е процъфтявало при Второто българско царство.

Търново е бил най-важният административен център, тук е била аристокрацията, духовенството и основната част от голямата армия. Зеленчуците били главна част в менюто и се произвеждали в големи количества лук, ряпа, чесън, зеле, кореноплодни и листни зеленчуци. Отглеждането им ставало предимно в районите на Лясковец, Горна Оряховица, Самоводене.

След падането на България под османско робство пак около Търново започнало навлизането на нови видове култури, които завоевателите донесли от Далечния изток: дини, пъпеши, патладжан, бамя. А след завладяването на Америка, благодарение на утвърдените ни търговски връзки с Венеция, Дубровник и Генуа, най-напред в тези райони навлезли пиперът, доматите, бобът и картофите. За неземната красота на българските градини пише през ХІХ в. Карл Май в серията си романи „Преследване в Ориента“.

Българските градинари най-напред развили производството на зеленчуци извън родината в бахчи в околностите на Цариград, но срещнали съпротивата на силния градинарски еснаф на гърците. Отношението на турските власти към тях също било недружелюбно. През 1713 г. случайна среща на Цани Брадвичката от Лясковец, дядо на бъдещия писател и историк Цани Гинчев, с търновски търговец в Брашов, дала тласък за развитието на българското градинарство в Румъния. Чужденецът уверил Цани от Лясковец, че ако основе голяма бахча край Брашов и произведе добра реколта, ще спечели много.

По-късно Цани Гинчев съобщава, че от този гурбет дядо му се завърнал с печалба от 1000 гроша – по онова време пари за построяването на две хубави къщи.  За тази среща свидетелстват в изследванията си и Димо Минев и Тодор С. Манев, автор на няколко студии за градинарството. Така след Брашов и цяла Румъния се оказва благодатна за нашите градинари.

Тези първи наши популяризатори на градинарството били „силни и решителни смели мъже, които притежавали и едно много важно качество – усет за организирана дейност“, пише историкът Звезделин Цонев от Горна Оряховица. Академик Иван Евст. Гешов се занимава подробно с градинарския въпрос и събира данни за броя на излизащите в чужбина български градинари. Според обявената от него информация, през 1888 г. от Северна България в чужбина излизат около 12 000 градинари гурбетчии. Нови информации за броя на заминаващите за чужбина градинари започват да се публикуват от 1899 г. По-късно те са обработени от д-р Иван Каросеров.

Българските градинари

Готов за пазара зеленчук. Унгария, 30-те г. на ХХ в.

Българските градинари заработили в цяла Румъния, като най-големите градини били в Букурещ, Яш, Браила, Галац, Гюргево, Зимнич, пише Цани Гинчев. По негови сведения, само от Лясковец всяка година тръгвали около 1500 майстори в зеленчукопроизводството, наричани газди.

От 1901 до 1903 г. най-много български градинари от Търновски окръг се насочвали към Румъния, Австро-Унгария и Русия. В същото време пречките, които умишлено им се създавали в Сърбия и Турция водели до значително намаляване на броя им в тези страни. Но експанзията на българските градинари в Европа продължила и през следващото десетилетие.

В книгата „Градинарите в Търновско“ Марин Ст. Сираков подчертава, че през 1914 г. общия брой на градинарите, и то само от този окръг, които работели извън България, е 24 336 души. Китни зеленчукови градини, собственост на български газди, особено в Унгария, Чехия, Полша и Австрия, носели славата на големите български градинари.

В необятната Руска империя българските градинари създали градини още в началото на ХІХ-ти век. Край градовете Харков, Одеса, Симферопол, Киев, Херсон и Москва се появили първите градинарски колонии.

Българските градинари са помагали в изхранването на хърватския народ и в най-тежките военни години на ХХ-ти век. Всеки хърватин, който е отглеждал зеленчуци, е бил наричан „бугар“, а най-дребните хърватски монети – „бугари“, защото дори и с тях са се купували пресни зеленчуци от българските сергии.

Преди 4 г. българската журналистката Диана Гласнова, която живее и работи в Хърватия, издаде забележителната монография „Българските градинари в Хърватия“. На 408 страници авторката разказва за приноса на българските градинари по света, описва условията, в които те са работили в различните исторически периоди, за пръв път публикува поименни списъци, съхранявани в Хърватския държавен архив:

Преди да пристигнат българските градинари в Сърбия, местното население отглежда малко видове зеленчуци и при това в незначителни количества – само за семейни нужди. Около 1815 г.  „с позволението на княз Милош Обренович и на негова земя“ братята Върбан, Цони и Иван Банови от Лясковец отварят първата си градина на Топчи дере, край Белград. За няколко години те превръщат „трънака и дракалака“ в цветуща градина, внасят непознати дотогава видове зеленчуци и поставят основата на интензивното градинарско производство.

Българските градинари в Белград споменава и Апостолът на свободата Васил Левски. При основаването на революционния комитет в Карлово той разказва на присъстващите, че в сраженията при Белградската крепост като доброволец в Първа българска легия „през 1862 лето, аз със 130 души башчовани (градинари) опрях гръб на крепостта.“

Най-добре организирани и многобройни са български градинарски колонии в Унгария. Тук пристигат градинари от търновските села Лясковец, Поликраище (в началото на миналия век от 24 000 градинари в чужбина близо 2400 са от това село), Церова кория, Ресен, Драганово, Златарица. Първите от тях пристигат на унгарска земя още по времето на Австрийската (по-късно Австро-унгарската) империя.

Българските градинари

Кадри от изложбата „По пътя на българските градинари“

Според Цани Гинчев това става около 1840 г. Но има данни, че там и преди това отделни българи се занимават със земеделие. Истинското „нашествие“ на българските градинари на унгарска земя започва по времето на Австро-Унгария (по-точно около 1890 г.) и продължава до навечерието на Втората световна война – 1935-1940 г. В началото българските градинари се заселват предимно в и около градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.

Според досега достъпната информация, първите български градинари пристигат в Босна и Херцеговина след 1878 г. Но от разказа на Джевад Колджо от Сараево става ясно, че те работят по тези земи и преди това. Описвайки пътуването на своя прадядо до Мека, Джевад казва: „Хаджи Мехмет Колджо заедно със своята ханъма Разия отива на хаджилък, пътувайки по маршрут Сараево – Скопие – Солун – Александрия – Каро – Джида – Мека. На път са тръгнали на 13 ноември 1874 г., а са се върнали в късната есен на 1875 година. Интересно е това, че на връщане от хаджилъка Хаджи Мехмет от България довежда със себе си двама отлични градинари българи, които години наред обработват неговото имение.“

Български градинари работят и в Словения. В периода 1929 – 1938 г. те са били предимно в Целье (един от тях е Иван Къчов Иванов от с. Дамяново) и в Птуй (Мито Генов Калмуков от с. Агатово и Ангел Георгиев Ангелов от с. Къпиново). С развитието на капиталистическата индустрия и в Австрийската империя (създадена през 1804 г.), се ускорява урбанизацията на много градове. Населението и придошлата голямата маса работници в заводите и фабриките се нуждаят от изхранване, а в предградията и околностите на новосъздадените промишлени центрове има много необработвани земи.

Големият брой потенциални купувачи и наличието на свободни за обработване площи са естествена примамка за българските градинари. Както казва пред фолклористката доц. д-р Наталия Рашкова един българин в Унгария, основният принцип, който спазват българските градинари при отваряне на нови градини е: „Като правиш градина, обръщай се назад. Докато виждаш фабричните комини, забивай коловете. По-надалеч не отивай.“ Следвайки това неписано правило, българите постепенно образуват пръстени от зеленчукови градини около почти всички по-големи градове.

Българските градинари

Миене на зеленчук. Румъния, 20-те г. на ХХ в.

По данни на учителя Иван Чолаков от Драганово, през 1887 г. в образуваната двадесет години по-рано дуалистична Австро-унгарска монархия, работят „265 негови съселяни“. Още повече са тези, които се установяват в останалите страни, включени в нейните граници – Словакия, Чехия, Унгария и Галиция. При население около 5000 души през 1910 г. от селото ежегодно излизат над 1000 градинари.“

В Германия първата българска градина е отворена от градинари от Драганово през 1929 г. във Фелдмохинг, край Мюнхен. Там наемат и обработват 100 декара земя. Компанията води Петър Недялков Кабакчиев, а с него са Георги Марков, Иван Въртлев, Иван Денев, Георги Иванов и Иван Кабакчиев. През 1932 г. около Мюнхен и Лайпциг се установят още 10-12 български градинари.

Първите български градинари пристигат във Франция в края на ХІХ-ти век. В статията „Търновските градинари и тяхното движение“ д-р Каросеров цитира Христо Хинков и Иван Евст. Гешов, според които още по време на Френско-пруската война през 1870-1871 г. във френския град Мец има български градинари. При обсадата на града една тяхна градина е опустошена.

През 1931-1932 г. Недялко Гацов от Драганово завежда група градинари във Франция и се установява в околностите на Бордо. Но поради отдалечеността от България и необходимостта да се иска специално разрешение за работа от френското Министерство на земеделието, броят на българските градинари едва ли надхвърля 30 души.

Малко български градинари успяват да се установят в Швейцария. Около 1938 г. те не са повече от 5 души. Първи там пристигат лясковчани – най-вероятно в началото на ХХ-ти век.

През 1930 г. в Полша има над 250 българските градинари. Те работят предимно в Краков, Варшава и Лвов (днес в Западна Украйна), където са чак 119 души. До 1931 г. българите не срещат административни пречки. Но нарастването на техния брой, както и фактът, че не са длъжни да плащат някои данъци, с които са обременени местните производители, предизвикват редица протести.

Министерство на вътрешните работи на Полша е принудено да наложи строго прилагане на Закона за чуждите поданици, за да защити полските градинари от чуждата конкуренция. След енергично застъпничество от страна на българската легация във Варшава, през 1931 г. в страната все пак са допуснати 150 българи. Заедно със 70-те, които са останали тук и през зимата, броят на градинарите достига 220 души.

Българските градинари

Строеж на долап. Турция, 30-те г. на ХХ в.

В началото на ХХ-ти век близо до чешките градове Мукачево, Берехово и Бърно се отварят първите български градини. Значителна група градинари от Северна България, преди всичко от селата в Горнооряховско, Великотърновско, Русенско, Плевенско, Ловешко и Севлиевско, се установяват в Чехия, Моравия и Силезия. Те се концентрират в и около Прага, Бърно, Острава, Пилзен.

Първото българско градинарско сдружение на чешка земя е основано в Бърно през юни 1937 г. Негов председател е Нико Дачев от Драганово, а секретар-касиер Захари Ангелов. Градинарски дружества, с характер на занаятчийски сдружения, се образуват и в Прага, Острава и Пилзен. През 1939 г. Димитър Бочев, градинар от Драганово, отваря и магазин за продажба на зеленчуци в град Требич. За чешкия народ българският градинар става символ на трудолюбие, което е увековечено от много поговорки: „Трудолюбив като българин“, „Трепе се като българин“, „Българин и кон почивка не знаят“ .

Първите български градинари в Словакия (главно в околностите на Братислава, Кошице и други по-големи градове) пристигат по време на Балканската война през 1912-1913 г. Втората по-голяма вълна български заселници идва 1928-1929 г. И Словакия най-много са градинарите от селата в Търновско (предимно от Поликраище), Русенско, Габровско, Ловешко. През 30-те години се основава българското градинарско дружество в Братислава.

В края на 20-те години на ХХ-ти век българското градинарството трябва се реорганизира и модернизира, за да отговори на новите условия и изисквания. Необходимо е да се произвеждат някои нови видове зеленчуци и да се търси отговор на засилената конкуренция от страна на местните градинари. В редица европейски страни (Австрия, Румъния, Полша, Югославия) са специални закони, които защитават интересите на местните зеленчукопроизводители и значително затрудняват работата на българските градинари.

Все по-голямо става влиянието на италианското ранно производство на зеленчуци, които се появяват през април и май на пазарите в Средна Европа. Българските градинари трябва да търсят и усвоявят нови модерни методи и технически средства за отглеждане на селектираните ранни сортове. Тези и други трудности принуждават българите все по-масово да се насочат към страните от далечните континенти Америка и Австралия.

Всъщност, първите български зеленчукопроизводители тръгват за САЩ около 1901 г. За около 14 години, до Първата световна война, там опитват късмета си близо 10 000 души. Те образуват земеделски колонии, работят като фермери, отглеждат царевица, просо, картофи и фасул. Според сведения на българската легация във Вашингтон от 1931 г., в САЩ живеят около 8000 българи, разпръснати из всички щати. По-големи групи от по 300-400 души живеят в индустриалните центрове на щатите Пенсилвания, Охайо, Ню Йорк, Илинойс и Мичиган.

Преди 100 години Сеинт Луйс, Медисън и Гранит Сити са били голям индустриален център на Америка, който привлича много емигранти. Център на българската колония става Гранит Сити, щата Илинойс. Още с пристигането си в града българите започват да садят чушки и домати на най-необичайни, според американците, места.

В средата на 60-те години на ХХ-ти век цените на зеленчуковия пазар в Торонто, Канада, диктува Маноли Ставров Шолдов, роден през 1927 г. в село Габреш, Костурско, Егейска Македония. В Канада той приема името Стив Ставро (Steve Atanas Stavro).

През 30-те години на миналия век български градинари (някои от търновските села Буковец и Стражица – Тодор Лижев) се заселват в Бразилия. Постепенно те образуват колонии в градовете Сао Пауло, Сантос, Порто Алегро, Санта Катерина, в щата Белу Оризонте и др.

Градинарите работят на групи от по 5-10 човека, градините им обикновено са от два до пет декара. Произвеждат се всички зеленчуци, най-много домати. В Белу Оризонте български градинари от Търновско, Горнооряховско и Разградско внасят за разсад семена на домат от българския сорт „Ябълка“, който се продава в щата и до днес.

И в Уругвай градинарите са между първите българи, които идват тук през 1905 г. Те са примамени от официалната реклама, че в страната има много свободна обработваема земя и сигурна, добре платена работа. Към края на 20-те години българите в Уругвай (не само градинари) са около 4000 души и са настанени предимно в Монтевидео. По-многобройни са и българските общности в градовете Фрай Бентоз, Пунта дел Есте, Малдонадо, Дурасно и Роча.

През 1907 г. в Австралия емигрират около 100 български градинари, предимно от селата в Търновско. Те се заселват в Аделаида, Мелбърн и Сидни и поставят началото на интензивното градинарство в Австралия. Българската общност в Мелбърн се оформя през 1910-1911 г. През 1912 г. заблатените земи край Фулъм (близо до Аделаида) са изкупени от български градинари, които ги превръщат в плодородни градини.

Споделете.

1 коментар

  1. Величка Тодорова on

    Интересува ме нигата на какъв език е написана? Има ли я за продажба в България и колко струва?!

Коментирайте

Close