Рекорд Нов

Радослав Радев: В износа на вино трябва да заложим на местните сортове

0

– Г-н Радев, каква част от българските лозари и винари залагат на местни сортове грозде?

1/4 от отглежданите у нас сортове грозде са стари български сортове. Такава е пропорцията им и в произведеното вино. Те обаче формират не повече от 10 на сто от износа и вината от местни сортове се консумират основно на вътрешния пазар. Те са харесвани от българския консуматор – 1/3 от вината на местния пазар са или чисти местни сортове, или купажи с т. нар. външни сортове грозде. А точно това е посоката, в която трябва да се развива България, за да намерим ниша за износа. Никога няма да бъдем нито най-големият производител на вино, нито да постигнем най-висок ценови клас, предвид климатичните условия у нас. Трябва да намерим какво ни отличава, а това са именно местните сортове. Добрата новина е, че те присъстват във всички нови насаждения лозя, създадени през последните 10 години.

– Работи ли се за реабилитация на някои традиционни наши сортове като широка мелнишка, врачански мискет, мавруд и други?

По-скоро за тяхното повторно популяризиране, защото това са били много известни и често срещани сортове преди години. После предвид пробива, който България прави през 70-те години на миналия век на външни пазари с каберне совиньон, мерло и шардоне, те се налагат все повече и потребителите започват повече да ги търсят. Редно е консуматорът да обогати своята винена култура, за да е способен да посегне към непозната бутилка.

Тогава доста насаждения са изкоренени и са засети т.нар. международни сортове. В момента всеки, който прави лозово насаждение, задължително засажда и български сортове и самите енолози активно работят с тях и това рано или късно ще даде резултат.

– Кои са най-благодатните български сортове, не само с оглед на добив и качество, но и с добър експортен потенциал?

Определено маврудът е най-популярен, но разбира се и широка мелнишка лоза и нейните клонове, от белите – димят, мискет, памид. Памидът е често подценяван, макар че е традиционен български сорт и има своите достойнства. Дори в исторически план най-големите насаждения на червени сортове са били с памид. При сортовете грозде не е коректно да говорим кои са благородни, кои имат потенциал и кои не. Всичко зависи от желанието на винопроизводителя в каква посока да върви и от начина, по който това ще бъде представено на консуматора. Всичко сортове имат своите добри страни, зависи как ще бъдат предложени на пазара.

– Как оценявате миналогодишната реколта от грозде?

Една нормална реколта за България,  добра е в сравнение с това, което се случи в Западна Европа, Франция, Италия и Испания, където реколтата е с 40-50% по-слаба от миналата година. Това не се е случвало доста години едновременно и в трите страни, които са най-големи производители на вино. У нас също имаше доста проблеми с климата, но това се превръща в правило – през последните години климатичните промени оказват силно влияние върху цялото земеделие и вече не е редно това да ни учудва. Като цяло в България може би около 10-12% от реколтата е по-слаба спрямо тази през последните години и все пак в голяма част от регионите колегите казват, че качеството е на много високо ниво.

– Работи ли се по създаване на по-сухоустойчиви и студоустойчиви сортове, адаптирани към новите климатични условия?

Както българските научни звена, така и световните работят много активно в тази посока, защото климатичните промени оказват влияние върху всички. Това са фактите и всеки, който наблюдава този отрасъл през последните 20 години, може да разбере това. Работи се и за създаване на по-студоустойчиви сортове. Мисля, че всеки, който създава нови лозови масиви, предвижда капково напояване, тъй като вече не може без това. Браншът реагира адекватно, както и научните звена.

– Какво е количеството на прибрано и преработено във вино грозде ?

Около 160 млн. литра са произведени, което е нормално. 50 на сто от произведеното вино е за износ и 50 на сто – за вътрешен пазар?

– Какво количество вино изнесохме през последната реколта и как е структуриран износът по отношение на пазарите?

През миналата година износът е около 70 милиона литра, най-големият ни външен пазар е Полша, където продажбите през последните години са стабилни. След това са и другите наложени български пазари – Англия, Германия, Чехия, скандинавските страни, балтийските страни.

– Изнасяме ли за китайския пазар?

Потенциалът на Китай като пазар за продаване на родно вино е голям и винаги ще го има. Очаква се през следващите 10 години, ако все още Китай не е на първо място, да бъде на второ по консумация на вино след Италия. Като потенциал износът ни за Китай нараства всяка година, през 2017 г. достигна около 1,5 млн. литра. Това не е голямо количество за възможностите на този пазар, но все пак нека приемем, че тръгваме от ниска база. По същия начин стоят нещата и с другите пазари в Далечния изток като Корея и Виетнам, и, разбира се, САЩ, чийто пазар е отворен.

– За Русия изнасяме ли след ембаргото?

Забраните за ембаргото не включиха и виното, но все пак има спад от 50% и това е тенденция, която продължава да се развива през последните 3-4 години. От една страна заради ембаргото, от друга заради нестабилния курс на рублата. Не на последно място, руското вино се разви много през последните години. Там има и продажби, и потенциал, но те трябва да е търсят по по-особен начин – износ на вина от по-висок ценови клас, винени барове, специализирани магазини и т.н.

Споделете.

Коментирайте

Close