BASF_Cleranda

Рангел Матански: Новата ОСП трябва да помага повече на младите фермери

0

Рангел Матански е българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери. Той е роден през 1982 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив. За него земеделието е семеен бизнес, с който фамилията му се занимава от над 20 години. В кравефермата на Матански се отглеждат 100 млечни крави и се обработват около 2000 декара земя.
През 2012 г. създава втората в България организация на млекопроизводители „Фермерско мляко“, в която влизат седем семейни говедовъдни ферми. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите в България.
Рангел Матански ще представлява България на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Българското издание на конкурса се организира от евродепутата Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието.

– Г-н Матански, преди дни спечелихте Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери. Разкажете повече за проекта, с който кандидатствахте?

Земеделец трето поколение съм, семейната ни ферма се намира в с. Момино село, община Раковски. Отглеждаме млечни крави, обработваме около 2000 декара земя. В стопанството работят също съпругата ми и сестра ми. Затова кандидатствах с проект „Устойчивост на семейна ферма като част от организация на производители”. Членувайки в организация на производители, стопанството става по-устойчиво, по-конкурентноспособно.

Стопаните получават полезна информация за приеми, субсидии, текуща информация, която ги разтоварва от задължения, несвойствени за процеса на производството като например организация на доставки, суровини и материали. Информираме членовете за всички нови изисквания като Наредба 2 за пробовземането. Обичайно всеки сам трябва да търси информация за тези новости, в случая с това се занимавам аз.

Европейските земеделци имат много предимства, затова изборът пред родните стопани е да работят на по-високи обороти или да отпадат от пазара. Един от начините това да се случи е участие в сдружения. При тях имаме централизиране на доставките на суровини, машини и материали, колективно договаряне за реализация на произведената продукция, възможности за изграждане на преработвателни предприятия, които да добавят стойност към непреработената земеделска продукция, разнообразяване към неземеделски дейности и не на последно място създаване на къси вериги на доставки. Смятам, че това е начинът да се развива българското земеделие и най-вече секторите от него, които са най-застрашени – животновъдство и зеленчукопроизводство.

– Модернизацията и внедряването на иновации също са важни за развитието на агросектора. Преди две години започнахте производство на топла вода от възобновяеми енергоизточници, съвместно с фондация „Биоселена” и Тракийския университет. Какви ефекти постигнахте?

Инсталацията включва няколко модула – разполага с три соларни панела, котел с пелети и топлообменник, който улавя остатъчната температура от хладилната вана в периода, в който тя охлажда млякото. В процеса на охлаждане се отделя много топлина, системата я улавя и използва за загряване на водата. Ползваме слънчеви панели, а ако няма слънце – котел на пелети. Всичко това се управлява от компютър, който следи да се постигне зададената температура.

В една кравеферма има необходимост от голямо количество топла вода за добро измиване, за поддържане на хигиената в доилните инсталации, за съоръженията. Така комбинираната инсталация ни спестява до 50% от разходите в семейната ферма, а в летния период – над 90 на сто. Благодарение на иновацията фермата постоянно разполага с над половин тон топла вода. Отделената енергия се използва и за отопляване на помещенията, в които живее персоналът.

– Как оценявате условията за развитие на младите фермери в България?

Българите сме предприемчиви, особено младите хора. Има много младежи, които правят стабилни неща. Проектите на колегите, които участваха в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери също бяха на много високо ниво. Отличие за най-социален проект получи Петър Наков от село Бачевци, който заедно със семейството си отглежда коне и помага на деца със специални потребности.

Наградата за най-интергриран проект отиде при Петър Петров от габровското село Съботковци. Той се занимава с млечно говедовъдство. Грамота получи и проектът на Теодора Вълова от село Писарово, Плевенско, която е започнала бизнеса си с 50 овце, но днес отглежда 1000. Денис Дурал от село Брадвари, Силистренско, който се занимава с биологично пчеларство и отглежда шафранов минзухар, спечели грамота за най-предприемчив проект.

Рангел Матански

Рангел Матански е българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери

Ясно е, че в България младите хора имат потенциал. Въпросът е доколко инструментите на европейската политика подпомагат този процес. Трудни са условията един млад човек да започне и развива бизнес, само благодарение на подпомагането.

– По отношение на младите земеделски стопани какво трябва да се промени в Общата селскостопанска политика след 2020 г.?

Един млад фермер трудно може да издържи на пазара като няма капитал и опит. Подпомагане от 25 000 евро не е достатъчно. От друга страна, ако сумата е по-висока, ще се създадат предпоставки за поява на псевдофермери. В новата ОСП се говори за улеснено финансиране, облекчен достъп до кредитен ресурс, покриване на лихви, по-лесен достъп до земя. Високите субсидии повишават цената на земята и по този начин достъпът на младите стопани до земя е затруднен. Затова те трябва да се подпомагат по друг начин.

Предложението на Националния съюз на говедовъдите в България е финансовата  подкрепа да се обвърже с доказване на производството. Сега нещата са изкривени – някои от животновъдите взимат пари за селекция и обвързана подкрепа, а не доказват нищо. Отделно има други схеми, по които получават средства. Така ставката на тези, които се борят за производство, става по-ниска.

Получава се парадоксът, че даваме пари на животновъди, за да ги поддържаме живи изкуствено, а се говори, че след 2020 г. субсидиите ще паднат драстично. Това означава, че тези стопанства няма да са ефективни и ще приключат дейност. По-добре сега хората да се ориентират към икономически резултати и да станат конкурентноспособни, отколкото да ги залъгваме, че ще оцелеят след 2020 г.

Вие имате две дъщери. Надявате ли се да се включат в семейния фермерски бизнес?

Момичетата ми са на възраст 7 и 9 години и са добре запознати със земеделските практики при отглеждането на говеда. При всяка възможност, под формата на игра, им показваме различни аспекти от производствената дейност, от хранене на теленцата до доене на кравите. Старая се да им покажа същността на земеделското производство, а те сами ще решат по какъв път да поемат. Едно е сигурно обаче – от малки са закърмени с любов към земята, труда и в уважение към семейните ценности.

Споделете.

Коментирайте

Close