BASF Caryx

Създателят на българската стенография гледа пчели в училищен двор

0

Създателят на българската стенография – словенският професор Антон Безеншек, е почитан като пчелар и автор на публикации по проблемите на пчеларството. Получава награди от световни изложения, доказва се като водещ специалист. Отглежда пчелите край река Марица, в самия двор на Първа мъжка гимназия, където и преподава. Така умението да се отглеждат пчели е пред погледа на всички негови възпитаници и колеги. През 1894-а открива и книжарница в Пловдив. Кръщава я „Пчела“.

Освен че е първоучител на стотици наши начинаещи пчелари, проф. Антон Безеншек въвежда в нашите училища предмета етика. Това, че владее осем езика, е само върхът на неговите познания и ерудиция. Той е човекът, по чиято идея се създава Пловдивското певческо дружество.

Ражда се през пролетта на 1854 година в словенското селце Букове, до град Целе, днешна Словения. Безеншек е първородният син на семейство с 8 деца. Има осанка и лице на дипломат. Стилен и елегантен, Безеншек носи изящни очила, висока колосана яка и папийонка като пеперуда. Записва гимназия на дванадесетгодишна възраст и завършва с отличие, а след това учи във Философския факултет на Загребския университет.

Антон Безеншек

Проф. Антон Безеншек

През 1873 г. е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на габелсбергеровата система. Постъпва в Загребския университет, където учи гръцки, латински и български във философския факултет. Младежът продължава заниманията си със стенография и успява да адаптира системата на Габелсбергер за словенски, хърватски, сръбски, руски и български език. Ползва като модел адаптацията на Игнат Хегер, публикувана във Виена като „Tesnopis cesky”. По същото време той издава книгата „Стенографска читанка”, заема се и със списанието „Югославянски стенограф”, което издава на български, словенски, хърватски и сръбски език.

Като студент чете курс по стенография, посетен от 236 души за 5 години. След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в народното събрание в Любляна. Избран е за чуждестранен член-кореспондент на Френската академия на науките. През студентските си години се запознава с българина Спас Вацов и през 1879-а по покана на българското правителство, с препоръката на своя колега Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Княжество и започва работа като главен стенограф в Народното събрание в София.

Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември 1879 г. провежда първия курс по „бързопис“ в страната ни. И за 20-ина години успява да научи над 1500 българи на тая новост. Системата му се отличава с изключителна простота и достъпност. Сред българските му ученици по „теснопис“ или „бързопис“ (и двете думи се използват като синоними на стенографията) са Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков.

Стенография Антон Безеншен

Стенографските символи по проф. Безеншек

През 1884 г., по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. В България Безеншек се проявява като много предприемчив човек. Бил е съдържател на бюфета на пловдивската железопътна гара, а по-късно и на прочутия хотел „Молле“. През 1902 г. си построява бляскава къща на кокетната улица „Велико Търново“, която и до днес стои непокътната, а малка табелка на нея съобщава, че някога тук е живял първосъздателят на българската стенография.

От 1885 до 1905 г. работи в пловдивски гимназии, като въвежда предмета етика в учебния план и прилага съвременни методики за преподаване на чужди езици – например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.Преподава в прочутата Първа мъжка гимназия „Александър I“ в Пловдив. По негова идея в Града под тепетата се създава Пловдивското певческо дружество. През 1896 г. той е избран за първи председател на дружеството. Събитието е отбелязано от авторитетни вестници в Париж, Виена, Лондон, Берлин, Белград и Сараево.

„Да се чуди човек откъде европейските новинари са разбрали какво става в сърцето на затънтените Балкани! Но няма нищо за чудене – неуморимият Антон Безеншек изпраща съобщението до елитната преса“, пише изследователят Владимир Балчев в книгата си „Забравеният град. Записки от Пловдив“. Стенографът лично разпространява информацията до европейските редакции, става ясно от запазените и до днес документи.

Паметна Плоча Безеншек Пловдив

Създателят на българската стенография е живял на ул. „Велико Търново” в Пловдив

Проф. Антон Безеншек отделя от времето си и за преводи на художествена литература – най-вече на творби на Иван Вазов, пише дописки и очерци. Сътрудничи на повече от 20 наши и 15 чуждестранни периодични издания. Всъщност, името на Безеншек често присъства в старите архиви и вестници – има го в почти всички известния за култуни празници и концерти.

Безеншек се връща в София през 1906 г. и остава там до смъртта си. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи. Той е сред основоположниците и на Дружество „Славянска беседа“. Проф. Безеншек преподава в Софийския университет до 1911 г. Умира на 11 декември 1915 година. Публикувайки редица съчинения за България на словенски език, Безеншек има голям принос за запознаването на словенската общественост със страната, като в същото време прави много и за това българите да научат повече за родната му страна. Днес в Пловдив има паметник на словенеца и улица, кръстена на него. А в София – още една улица и паметна плоча на ул. „Генерал Гурко“, където е живял.

Споделете.

Коментирайте

Close