BASF Caryx

Ще плаща ли България милионни глоби заради ветропарковете в Добруджа

0

България може да бъде осъдена от Европейския съд в Люксембург заради разрешителните за изграждане на ветропаркове, голф игрища, жилищни и хотелски сгради в района на Калиакра, Добруджа. Това става ясно от официалното становище на генералния адвокат на Европейския съд Джулиан Кокот, публикувано на 3 септември на сайта на Съда в Люксембург.

Джулиан Кокот

Генералният адвокат на Съда в Люксембург Джулиан Кокот

Адвокат Кокот потвърждава, че България е нарушила няколко европейски директиви с дадените разрешения от властите за изграждане на ветропаркoве в защитената зона за птиците „Калиакра” и изграждане на голф игрище и туристически обекти в защитена зона „Белите скали”. Юристката предлага България да бъде осъдена, а решението на съда се очаква да излезе до края на годината.

Част от инвестиционните проекти, които българските власти са одобрили в нарушение на европейските директиви, са на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, „ЦИД – Атлас“ ЕООД, „Вертикал – Петков и с-ие“ ООД, Голф игрище и спа курорт „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД, „АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Дисиб“ ООД, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонг ман инвестмънт“ ООД, става ясно от становището на адвокат Кокот. (Чии са проблематичните проекти виж по-долу – б. р.)

По думите на Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), ако страната ни бъде осъдена, тя може да плаща шестцифрени глоби на ден до отстраняване на нарушенията (Виж по-долу интервюто с Ирина Матеева – б. р.)

Жалбата на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в Европейската комисия е внесена през 2008 г. заради реалната заплаха от разрушаване на уникални местообитания и риска за силно застрашени видове птици поради одобрени мащабни ветроенергийни проекти, както и огромен брой (468) инвестиционни проекти от различен характер, но основно свързани с жилищно и курортно строителство и с изграждането на голф игрища.

Европейската комисия повдигна обвинение срещу България в Европейския съд, защото счита, че България не е изпълнила задълженията си по обявяване на цялата територия на орнитологично важното място (ОВМ) „Калиакра” за защитена зона от Натура 2000 и защото не е взела подходящи мерки да предотврати влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на биологичните видове, както и обезпокояване на видовете, за които са определени защитените зони за птици „Калиакра” и „Белите скали”, както и защитена зона по местообитанията „Комплекс Каликара”.

Строежи Калиакра

Осъществяването на инвестиционните проекти води до необратимо унищожаване на уникални местообитания, особено на единствените по рода си в България понто-сарматски степи. Засегнати са всички видове птици, които се опазват в защитените зони – гнездящи, мигриращи и зимуващи, посочват от БДЗП. Според становището на дружеството, „близо 7 години Европейската комисия полагаше усилия да насочи страната ни да изпълни задълженията си по Европейското природозащитно законодателство и да предотврати нанасянето на непоправими щети на природата в защитените зони в района на Калиакра.

Тя проведе внимателно разследване, включително и външна експертна оценка на всички предоставени материали и доказателства по случая, както от правителството, така и от жалбоподателите. Инициира не малко срещи и дискусии с Министерството на околната среда и водите, за да даде насоки за правилното прилагане на Директивите. През 2012 г. Европейската комисия изпрати на България последно предупреждение, че ако законодателството не бъде спазено, страната ни ще бъде изправена пред Съда в Люксембург.

Това накара страната ни да предприеме няколко стъпки в посока на прилагане на законодателството, като прие мораториум върху по-нататъшно изграждане на ветрогенератори в Добруджа, както и няколко законодателни промени, позволяващи решенията за одобрени, но нереализирани в период от 5 години проекти да губят правното си действие. Въпреки това основните препоръки на Комисията не бяха спазени, проблемите в района на Калиакра останаха и негативните тенденции продължиха.

Затова Европейската комисия бе принудена да предаде случаят „Калиакра” в ръцете на Европейския съд през есента на 2013 г. Тогава страната ни предприе спешни действия за обявяване на цялата територия на ОВМ „Калиакра” като защитена зона за птици от мрежата Натура 2000. Тази последна стъпка от страна на правителството доведе до постигането на изискването за включване на цялата площ на орнитологично важното място в Натура 2000. Въпреки това всички останали проблеми, свързани с одобряването и реализирането на пагубни за биоразнообразието проекти все още са налице и Комисията има достатъчно основания да пледира пред Европейския съд за неизпълнение на ангажиментите на България по прилагане на природозащитното законодателство“.

По данни на БДСП, в Защитена зона „Калиакра” все още има актуални 461 проекта, без да се включват ветроенергийните проекти. От тях са реализирани 16 проекта, а 262 проекта са одобрени и могат да бъдат реализирани. Останалите проекти все още са на фаза процедура за одобряване или на етап планиране, но бъдещето им е неясно. В защитена зона „Белите скали”, където значителна част от местообитанията са вече унищожени поради изградените голф игрища, са реализирани 19 проекта, но още 61 проекта са одобрени и могат а се реализират, а други 24 са на етап планиране или процедура.

Според позицията на генералния адвокат на Съда в Люксембург, публикувана на 3 септември, България:

• не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици като към момента на изтичане на определения от Комисията в мотивираното й становище срок не е защитила изцяло като специална защитена зона първоначално незащитените части от територията на орнитологично важното място „Калиакра“, разположени на север от първоначално класифицираната специална защитена зона „Калиакра“.

• е нарушила член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 2009/147, като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на подлежащите на защита видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на вятърните електрически централи на „АЕС Гео Енерджи“ ООД, „Дисиб“ ООД и „Лонгман Инвестмънт“ ООД на територията на орнитологично важното място „Калиакра“, която не е била — а е трябвало да бъде — класифицирана като специална защитена зона.

• е нарушила член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, като не е взела необходимите мерки, за да предотврати влошаване на състоянието на местообитанията на защитените видове птици и тяхното обезпокояване вследствие на експлоатацията на вятърните електрически централи на „Калиакра уинд пауър“ АД, „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД и „Вертикал – Петков и с-ие“ ООД, както и на съоръженията на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ООД в рамките на териториите на СЗЗ „Калиакра“ и „Белите скали“.

• е нарушила член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, тъй като кумулативният ефект на проектите на „Уиндтех“ ООД, „Брестиом ООД“, „Еко Енерджи“ ООД и „Лонг ман инвестмънт“ ООД с други проекти не е бил отчетен по подходящ начин при проверката на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, както и допълнително е нарушила член 2, параграф 1 от посочената директива, тъй като въпреки това за проекта на „Лонг ман инвестмънт“ ООД е било издадено разрешение и той е бил осъществен.

Пред журналисти министърът на околната среда Ивелина Василева коментира, че се очаква решението на Съда в Люксембург да излезе в началото на 2016 г. Тя се надява Съдът да отчете взетите мерки по отстраняване на нарушенията. Василева подчерта, че в становището на генералния адвокат е посочено, че претенциите срещу България са редуцирани, тъй като 200 от инвестиционните проекти няма да се реализират.

България наистина е наложила мораториум върху по-нататъшно изграждане на ветрогенератори в Добруджа, а някои разрешителни за строеж на вятърни централи са изтекли по давност, тъй като инвестиционните планове не са изпълнени в срок от 5 г. след одобряването им. Министър Василева припомни още, че зоната на „Натура 2000“ е разширена. Това обаче стана едва, след като Европейската комисия предаде случая на Съда в Люксембург през есента на 2013 г. На практика голяма част от мерките са взети след последното предупреждение на ЕК. Делото влезе в съда, тъй като все още не са решени проблемите с вече одобрените и изпълнени проекти.

Ирина Матеева: България трябва да спре проектите за ветропарковете

Ирина Матеева

Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българско дружество за защита на птиците

– Г-жо Матеева, страната ни може да бъде осъдена да плаща огромни глоби заради нарушените европейски директиви при одобрението на проектите в ОВМ „Калиакра“. Има ли правителството полезен ход?

Казусът е много сложен, защото са нарушени три директиви и не става дума за конкретен случай с разрешен отделен проект, а за много нарушения , въздейства се върху много видове и местообитания. Какво може да направи България? Полезният ход на правителството е да направи един много задълбочен, обективен анализ на ОВОС-ите и решенията, които са взети в резултат на тези оценки. Целта ще бъде да се прецени какво е реалното въздействие, което се наблюдава и да се сравни с това, което е писано в ОВОС-ите.

Затова незабавно трябва да се направи правен анализ и на тази база да се спрат проектите и да се направят предписания, включително ако трябва да се сезира и съд, за да може реалните виновници да понесат последствията. А това са експертите по ОВОС, инвеститорите и съответните длъжностни лица, които са позволили това да стане. Самите съоръжения трябва да бъдат демонтирани и териториите да бъдат рекултивирани. За целта е нужно да си взаимодействат министерствата на околната и среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката и енергетиката.

– Как, при положение, че се нарушават европейски директиви, са били издадени тези оценки за въздействие върху околната среда?

Те са с много лошо качество и в тях се твърди, че проектите няма да имат отрицателно въздействие. Например ОВОС-ът на „Трейшън клиф“ е направен централно от МОСВ през 2005 г. А сега в района на „Трейшън клиф“ има активизарно свлачище, пътят на места е пропаднал. Като цяло оценките за въздействие на околната среда на големите проекти, като този с голф игрището на „Трейшън клиф“ и тези на АЕС Гeo Eнeрджи“ ООД, „ЕВН“ и „Мицубиши“, бяха оценени като много нискокачествени.

– Кой даде такава оценка?

Независим експерт на Бернската конвенция, която следи казуса от 2006 г. През 2007 г. имаше тяхна мисия в България, за да видят на място какво се случва. Бернската конвенция излезе с препоръка от 10 точки какви мерки да предприеме страната ни, за  да предотврати въздействието върху птиците по миграционния път Виа Понтика.

– Бяха ли спазени тези препоръки?

Няма препоръка, която да е изпълнена изцяло и навреме. Една от препоръките, които се считат за изпълнени до голяма степен, е да се направи стратегическа и екологична оценка на ветроенергийния сектор, като препоръката беше формулирана така: да не се одобряват нови ветроенергийни проекти, преди да се направи такава оценка. Това беше през 2007 г., а стратегическа оценка на плана се направи през 2010 г. Предишната година правителството поиска мораториум, но Народното събрание го отхвърли заради лобито на ветроенергийния сектор. Все пак през 2010 г. стратегическата екологична оценка бе готова, но ветроенергийният сектор спъваше нейното одобряване до средата на 2012 г., когато тя се прие.

През това време се появиха много нови проекти за ветрогенератори. През 2007-2008 г. бе бумът на проектите, които се приемаха без ОВОС, на части – по 2, по 3 ветрогенератора. Докато стратегическата оценка влезе в сила през август 2012, бяха внесени проекти за над 1000 нови ветрогенератора. Много от разрешителните са извадени през пролетта на 2012 г., когато инвеститорите са разбрали, че ще има промяна в законодателството.Формално оценката е изпълнена, но е закъсняла и не е предотвратила изграждането им. Друг въпрос е, че цялата процедура не е прозрачна, ние не знаем какво отговаря правителството на Европейската комисия във връзка с проверките.

– Какви ще бъдат последиците за България при осъдително решение на Съда в Люксембург?

Ако има осъдително решение, съдът дава срок – 3 или 6 месеца, съответната държава да изпълни предписанията. Ако това не стане, Европейската комисия сезира Съда в Люксембург, който в много кратки срокове излиза с постановяване на санкции. В повечето случаи те са дневни.

Обикновено глобите, които се налагат, са шестцифрени суми на ден или на месец. При подобен казус на Франция и то за нарушено местообитание само на една граблива птица, бе глобена еднократно с 600 000 евро и последващи месечни глоби. Холандия получи осъдителна присъда и глоба от 200 000 евро на ден.

Кои са инвеститорите зад спорните проекти в района на Калиакра?

„Калиакра уинд пауър“ АД е дружество създадено през 2005 г. и реализирало първия голям проект за вятърен парк в България. Паркът е до с. Българево, в близост до Каварна. Компанията е учредена от българската инженерингова фирма „ИНОС 1“ и японската компания „Mitsubishi Heavy Industries“, в което японската компания държи 70%.“Mitsubishi Heavy Industries“ продава основно обурудване, а най-големият й пазар е САЩ. Изпълнителен директор на „Калиакра уинд пауър“ АД е Георги Петков.

Вятърният парк на „Калиакра уинд пауър“ заема 2700 декара. Започва работа през 2008 г., а проектът е за 20 г. Централата се състои от 33 ветрогенератора с обща мощност 33 MW. Инвестицията е 55 млн. евро. Приходите от продажби на „Калиакра уинд пауър“ за 2008 г., когато през юли централата започва работа, са 8.97 млн. лв.

Ветропаркът „Св. Никола“ е собственост на „АЕС Гео енерджи“ ООД, която е съвместно предприятие между американската AES, собственик на ТЕЦ „Марица-изток 1“ и българо-германската фирма „Гео пауър“ ООД. Вятърният парк е най-големият у нас с обща мощност 156 мегавата и 52 вятърни турбини на стойност 270 млн. евро. Пуснат е в експлоатация през 2010 г.

Компанията „Дисиб“ е също сред проблемните в района на Каварна. Съдружник в нея с над 1 млн. лева дялов капитал е фондът „Си Ес Ай Еф“, представляван от Цветелина Бориславова. В активите на „Дисиб“ са ветрогенератори край Каварна с обща инсталирана мощност от 16.5 мегавата.Приходите от продажби на компанията за 2012 г. са около 4,78 млн. лева.

„Лонг ман инвестмънт“ има няколко проекта за ветропаркове в Добруджа. Компанията е част от холдинг, който се занимава с различни дейности по проектиране, изграждане, поддръжка и опериране с вятърни генератори и паркове.

„Уиндтех“ ООД е собственост на „Юнион електрик“, част от „Юнион Груп” от 2006 г. В структурите на същата група е и „Брестиом“ ООД, чийто проект в района на Калиакра също е проблемен. „Еко Енерджи“ е с гръцки капитали и има мощности от 12 мегавата край Каварна.

Собствеността на комплекса „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ се свързва с рекламния магнат Красимир Гергов и Георг Цветански. Комплексът е разположен на площ от 164 хектара в скалиста местност до нос Калиакра и е най-големият спортно-туристически комплекс в България. На откриването му през юни 2011 г. присъства министър-председателят Бойко Борисов.

Сред проблемните проекти са на „ЦИД – Атлас“ ЕООД, „Вертикал – Петков и с-ие“ ООД и на австрийската енергийна компания „ЕВН“, която оперира на територията на Югоизточна България. Неин е ветропаркът, изпълнен от „ЕВН Енертраг Каварна“ ООД, в което EVN Naturkraft и германската ENERTRAG държат съответно 70% и 30%.

Споделете.

Коментирайте

Close