BASF Caryx

Сивият сектор в угояването на телета достига 55% от пазара

1

Сивият сектор в угояването на телета за месо достига 45-55% от пазара у нас през последните пет години. Развитието му е практически необезпокоявано – от раждането на мъжките животни, които не се регистрират в млечните ферми, през безконтролния им транспорт из страната до нерегламентираните угоителни ферми и нежеланието да се сложи ред на входа и изхода на кланиците, се посочва в анализ на организацията „ИнтелиАгро“. Произведеното говеждо месо в страната е малко над 17 хил. тона от около 128 хил. животни, по данни на Агростатистика за 2014 г. За последния петгодишен период намалява с около 3%. От него едва около ¼ се добива в кланиците, а останалата част – в стопанствата. Това предполага наличието на сериозен сив сектор в бранша. Потвърждение за това дават от сектора на млечното говедовъдство – основен снабдител на мъжки телета за угояване, които масово се продават без фактура.

Средното живо тегло при говедата за клане е било 459 кг за 2014 г. – между 70-85% от приетите стандарти. Рандеманът се движи между 45-46% при приети стандарти от 60-70% при различните породи. Двата показателя ясно говорят, че масовата продукция на говеждо месо в страната идва от говеда, които практически погледнато не са за месо. Това, заедно с наличието на значителен сив сектор, обяснява защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия ЕС (с между 40% и 100% спрямо както съседна Румъния, така и държави със силно развито месодайно говедовъдство – Белгия, Дания, Италия, Испания, от които внасяме говеждо).

У нас от една страна млекодайният сектор играе ролята на доставчик на телета за доотглеждане, захранвайки на черно нерегламентирани доугоителни стопанства, които пък отглеждат животни без идентификация. Веднъж достигнали кланични тегла, животните се маркират за да бъдат заклани. Този модел е масово разпространен и е възможен поради слабия контрол и липсата на санкции за притежатели на немаркирани животни.

От друга страна повечето професионални ферми предпочитат да доугояват животните на място, повишавайки добавената стойност. Нерегламентираната търговия с животни се превръща в основна пречка за създаването на реален пазар за угоени говеда. Кланиците следва да премират качествените животни, създавайки стимули за производителите. В държавите с развити пазари на месодайни говеда лицензирани оценители категоризират животните в групи и категории спрямо тяхната замускуленост и количеството чисто месо в кланичния труп, като разликата в цените може да достигне до 70%.

Телешко

Докато у нас съществува толкова значим сив сектор ще бъде много трудно да се развие действителна специализация. Ако този проблем бъде преодолян, са налице всички предпоставки да се развият различни типове стопанства. За да се постигнат добри резултати в месодайното направление е абсолютно задължително да се полагат съответните грижи за селекция на мъжки разплодници и да се използва изкуствено осеменяване. Развъдните организации в бранша, както стана ясно, тепърва прохождат. Нужно е обаче (и това е видно от други направления в животновъдството) да се сложи ред в развъдната дейност. Тя следва да бъде изцяло в асоциациите, а ИАСРЖ да се концентрира единствено и само в контрола им. Държавната агенция следва да полага ясно измерими национални цели в развъдната политика на страната заедно с участието на развъдните организации. Целите за всички организации би трябвало да са общи (например % заплождания, % раждания/смъртност и пр.) и специфични като:

  • Интервал на отелване.
  • Възраст на първо отелване.
  • Срок на експлоатация.
  • Средно-дневен прираст.
  • Други.

България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция. Общият брой на специализираните в отглеждането на
крави за месо стопанства е около 1500, по данни от последното преброяване на земеделските стопанства от 2013 г. Броят на отглежданите в тях животни е бил около 46 000, като в следващите две години нараства и надминава 70 000. Това увеличение, обаче, се дължи в най-голяма степен на възможността неотговарящи на изискванията за производство на качествено мляко млечни кравеферми да прекатегоризират животните си в месодайно направление през 2015-2016 г., където и прагът за получаване на обвързано подпомагане на глава бе намален до 5 крави.

На този фон, професионалните стопанства, отглеждащи специализирани породи и полагащи необходимите грижи за правилна селекция и хранене за подобряване резултатите и реализиране на качествена продукция са твърде малко. Едва през последната година и половина се наблюдава нарастващ интерес към вноса на породисти животни от чужбина (най-вече от Германия, но не само) и свежи инвестиции в сектора. Към него се насочват както земеделски стопани, търсещи диверсификация и оптимизация на растениевъдния си бизнес, така и изцяло нови за селскостопанския отрасъл инвеститори. Както стана ясно по-горе интерес към направлението проявяват и млечни кравеферми, неотговарящи на изискванията на производство на качествено мляко. В голяма част от тях, обаче, преориентирането е само на хартия. За съжаление, липсва точна статистика за броя на чистопородните животни и този на кръстоските. Липсват точни данни и за броя на животните по породи.

Доскоро между стадата, специализирани в месодайното направление, липсваше връзка и някаква реална организираност, която да поддържа и развива породите. Едва наскоро (2015 г.) бе създадена Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България (АРМПГБ). Ако от структурата на стопанствата се изключат тези с 1-2 животни, които практически нямат икономическо значение, средният размер на фермите е 23 крави. Над 60% от животните са в стопанства, отглеждащи от 30 животни нагоре (26% от фермите), по данни на Евростат. Това са и най-жизнените стопанства, които осигуряват приемлив приход на производителите и имат перспективи за развитие.

Търсенето на говеждо мусо у нас е много слабо. То е засегнато слабо в хранителната диета на българина. Средната консумация на човек от домакинство остава неизменно около 1 кг./година през последното десетилетие, по данни на НСИ. Слабата популярност на говеждото, което е сред най-скъпите меса, заедно с агнешкото, може да се обясни най-вече с ниската покупателна способност на населението. Бързото икономическо развитие в столицата и някои от големите градове през последните години, както и нарастващите посещения на туристи в страната отваря потенциал за растеж пред сектора. Развитието на този потенциал до скоро бе спъвано от липсата на качествена родна продукция и скъпия внос.

Едва напоследък качественото говеждо и телешко, в т.ч. и от местни доставчици, започна да си пробива
път в заведенията за обществено хранене. Именно ХоРеКа секторът крие най-големия потенциал за растеж. По груби оценки на „ИнтелиАгро“ той вече заема близо 1/3 от вътрешното търсене на говеждо в страната, като расте с над 10% през 2014 г., спрямо предходната. Косвено потвърждение за нарасналото търсене на говеждо за прясна консумация намираме в данните за вноса на пресни и охладени разфасовки, който нараства над три пъти през 2014 г. спрямо предходната година. Нуждите на преработвателния бранш в голяма степен се задоволяват от внос, като количествата, преминали през него изчисляваме на около 11 хил. тона за последните три години.
Крави Ирландия, телета експортен тип
Вносът на говеждо месо в страната варира през последните години, компенсирайки динамиката във вътрешното производство. За последните три години е в размер съответно на 7 хил. тона, 12 хил. тона и 10 хил. тона. Водеща роля във вноса на замразено говеждо (най-вече обезкостено, или прат) през последните три години заема Полша с над 50% от внесените количества. Средната цена, на които се внася това месо е €2,46/кг. за 2015 година. По внесени количества замразено месо следват Италия, Испания и Германия. Доста по-шарена е картината що се отнася до вноса на прясно и охладено говеждо месо. При основните видове разфасовки доставчиците, които доминират са разнообразни.

При сравнително малките обеми и търсенето на по-добра цена, обаче, те често сменят местата си като пазарен дял, появяват се спорадично и изчезват напълно в отделни години. При премиум разфасовките се открояват Холандия и Франция. Те държат относително висок пазарен дял през последните две години с разумни цени – между €5,50-8/кг. Най-скъпо е прясното месо доставяно от Италия (€8-13/кг). Прави впечатление вносът на цели и половин трупове от Румъния през 2015 г., която окупира пазарен дял от 80% в този сегмент с цена от €2,23/кг. Тук вероятно става въпрос най-вече за реекспорт, като през предходната година най-големият доставчик (65% дял) е била Полша. При четвъртинките традиционни позиции има Италия с конкурентни цени от под €2/кг.

Какви са перспективите и предизвикателствата? В страната има достатъчно предпоставки за развитието на успешно месодайно направление в говедовъдството. Наличните пасища, при подходящи грижи и инвестиции, спокойно позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави. Тази бройка би гарантирала задоволяване на 100% на вътрешното търсене както за прясна консумация, така и за преработка. Инвестициите в месодайно говедовъдство са значително по-ниски отколкото в млекодайното направление – не са необходими солидни постройки и скъпо оборудване. В допълнение, регулаторните изисквания са минимални, животните са значително по-устойчиви и изискват по-малко грижи и съответно по-малко работна ръка. За месодайното говедовъдство могат да се обособят 5 основни типа специализация:

  1. Комерсиални ферми с месодайни крави кърмачки. За производство на телета и реализация след отбиване, със или без доотглеждане. Реализацията на възраст от 5 до 15 месеца.
  2. Комерсиални ферми за доотглеждане на говеда за месо. Животните постъпват във фермата на 5 – 12 месеца и се доотглеждат до възраст от 15-20-месечна възраст и желаната кланична кондиция или са готови за интензивно угояване /финишинг/. Обикновено се отглеждат на паша с добавка от концентриран фураж.
  3. Специализирани ферми за финишинг на говеда. Престоят на животните е до 120 дни.
  4. Специализирани ферми за доотглеждане на бозайници. Престоят на телетата е до 5-месечна възраст, след което се продават на ферми от тип (2)
  5. Ферми, специализирани в отглеждането на племенни животни за разплод. Към настоящия момент този тип ферми имат слабо представяне и малък брой фермери могат да се самоопределят като развъдчици на племенни животни.

Племенното развъждане е скъпо, изисква умения у фермерите. Без племенна книга и професионално
функциониращата развъдна организация племенното говедовъдство е невъзможно. При настоящото слабо развитие на отрасъла, обаче, е трудно да се говори за специализация в истинския смисъл на
думата. Недопустима е сегашната ситуация, в която липсват публични данни за постигнатите резултати от развъдните асоциации, особено като се има предвид, че всяка година в племенното говедовъдство се
субсидира от държавата с над 4 000 000 лева. Не на последно място е необходимо да се преосмисли механизма на обвързана подкрепа в сектора, така че да мотивира реалните производители и да стимулира
стопанствата към пазарно развитие и устойчивост. Само когато тези проблеми бъдат разрешени, секторът може да разгърне истинския си потенциал.

Планинските и полупланинските райони на страната дават добра възможност за развитие на ферми с основна дейност продажба на отбити месодайни телета за угояване. Развитото зърнопроизводство в равнинните райони на страната създава предпоставки за изграждането на големи доугоителни стопанства с използването на евтини фуражи и отпадни продукти от полското производство. Същевременно фермерите, които искат да налагат собствена марка, да поддържат високо качество и да задържат добавената стойност в стопанствата си ще имат стимул да затворят цикъла. С нарастването на интереса към месодайното направление в говедовъдството ниша има и за племенните стада, продаващи животни за разплод. Роля на подпомагането В настоящата бюджетна рамка, действаща от 2014 до 2020 г., месодайното говедовъдство се подпомага пряко и косвено по няколко направления:

  • Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници със ставка от 250 лв./глава за 2015 година. Плащането се дава на стопанства с поне 5 крави или юници;
  • Схема за обвързано подпомагане за млечни, месодайни крави и биволици под селекционен контрол със ставка от 368 лв./глава за 2016 година. Плащането се дава на стопанства с поне 10 крави;
  • Директни плащания на площ за обработваеми земи, пасища и ливади – между 30 и 70 лв./дка в зависимост от местоположението и вида на земята;
  • Животновъдите получават правото да ползват пасища, ливади и мери от общинския поземлен фонд без търг по 10 дка на 1 ЖЕ.

Към тези средства следва да се добавят и други, по-малки суми по Националната ветеринарно-медицинска програма и други. През 2016 г. се очаква да бъде въведена и Схема за хуманно отношение към животните към ПРСР, която ще обезпечи допълнителни средства за стопаните, отглеждащи животните на открито, поне през 150 дни от годината (което те без друго се предполага да правят) от близо 50 лв./крава. Като цяло подпомагането в сектора може да се оцени като достатъчно. Проблемът е в механизма за разпределение на средствата, който по никакъв начин не стимулира действените, пазарно-ориентирани стопанства, опериращи на светло, а тъкмо напротив. Начинът на плащане „на глава“ не е обвързан с абсолютно никакви усилия за полагане грижи за животните и постигане на определени резултати (това важи и за схемата за животни под селекционен контрол). Субсидират се полупазарни стопанства, поддържащи животни най-вече заради субсидия.

Страната ни трябва да си постави цели, които иска да постигне с обвързаната подкрепа, като те трябва да са свързани с развитието на сектора, а именно – насърчаване на пазарно ориентираните стопанства и подобряване тяхната устойчивост, подобряване на развъдната и селекционна дейност, изсветляване на
сектора. За да бъдат постигнати тези цели е необходимо сега действащите схеми да бъдат преработени из основи. Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници би следвало да се ориентира изцяло към кравите с бозаещи телета. Съответно плащането трябва да бъде обвързано с регистрирано родено и
задържано до отбиването му теле, (което напълно отговаря на сроковете за проверка), получено от бик от месодайна порода. Това автоматично ще стимулира фермерите да преследват възможно най-висок процент заплодяемост и раждания в стадата.

Крави на паша

Важен момент е минималният размер на стадото. Абсолютно несериозно е да се счита, че ферма с 5 месодайни крави/юници е жизнеспособна икономическа единица. Анализите на ИнтелиАгро показват, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при размер на стадото от 40-50 месодайни животни. От една страна това е оптималният брой животни, за които може да се грижи едно домакинство без да използва наемен труд. От друга страна, при определени допускания (95% отелвания, 5% смъртност, 14% ремонт, 100% наети общински пасища, реализация на животните при настоящите пазарни цени и пр.), това е размерът, който гарантира месечен доход на лице, равняващ се на 125% от средната работна заплата за страната.

Плащането на глава трябва да бъде насочено към стопанства с 40 и повече крави. Стопанствата с между 10 и 39 крави ще бъдат стимулирани да увеличат поголовието чрез осигуряване на плащане равно на 60% от това на стопанствата с 40 и повече крави. За тези стопанства може да се помисли за осигуряване на кредитиране от ДФЗ за закупуване на животни, каквато практика вече е имало. По този начин ще се
постигне двоен ефект – увеличаване поголовието с около 20 000 месодайни крави и стимулиране на по-малките ферми да се превърнат в устойчиви пазарни стопанства.

Получаването на по-висока субсидия (достигайки прага от 40 животни) ще обезпечи връщането на финансирането на държавата. Схемата за обвързано подпомагане за млечни, месодайни крави и биволици под селекционен контрол би следвало да бъде разделена по направления като се създаде отделна Схема за месодайни крави под селекционен контрол. Тя би могла да бъде насочена изцяло към стадата с племенни животни, постигнали определени резултати, като например брой годишни раждания, % отелвания на общ брой крави, интервал на отелване, % отелени животни, % смъртност, брой произведени мъжки разплодници и т.н.

Предлаганите мерки няма да имат търсеният ефект, ако успоредно с промените в схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави не се вземат съответните мерки и в млекодайното направление. Там
подпомагането също следва да бъде обвързано с регистрация на ражданията. В допълнение на това, трябва да се засили контрола над търговията, транспорта и клането на животни, за да се изсветли секторът.

Споделете.

1 коментар

  1. Все нормални неща.Тя държавата цялата ни в сивия сектор за съжаление.
    Да видим до кога?

    После се сърдим че другите били по добре.

    За съжаление нищо няма да се случи и в близките 100 години.

    С уважение към автора.

Коментирайте

Close