BASF Caryx

Снежана Стоименова: Кестенът дава всичко в полза на хората

0

ВИЗИТКА

Снежана Стоименова е родена в с. Брежани, където от столетия се отглеждат ядливи кестени. Завършила е педагогика. Работила е в различни мейдийни групи и в общинската администрация. След първия Празник на брежанския кестен през 2009 г., тя и съмишленици създават Сдружение „Хора и традиции” – Брежани, което работи за местната култура и бит. Стоименова е негов заместник-председател.

– Госпожо Стоименова, с какво е най-известно село Брежани?

Село Брежани се намира в подножието на Южен Пирин, закътано и затворено, със свой характер. То съхранява интересни традиции, специфични само за селото. Преди около 100 години един историк, Георги Стрезов, пише, че в селото се прави хубаво вино и има отлична реколта от кестени. Наличието на кестенови насаждения, според проучване на БАН от 2011, сочи, че тези насаждения имат давност от повече от 8000 години. Горите са с естествен произход, служили са за храна, откакто има хора по тези земи.

След промените през 1989 г. от  село с над 2000 души население и активен социален живот, Брежани обезлюдя и сега в него живеят предимно възрастни хора. Селото е богато на природни ресурси. Доскоро местната мина даваше дълги години поминък на местните хора, но беше закрита и те трябваше да потърсят друга възможност за препитание. Кестенът е ресурс, който може да даде поминък на населението, но хората се бяха примирили, че нямат работа. Трябваше да се преборим и психологически с настроенията и да осъществим дейности, които да доведат до някакво развитие.

В същото време кестеновите гори започнаха да страдат в резултат на климатичните промени. Насажденията с кестени у нас са около 3356 хектара, което е 0,1% от горския фонд на страната. По-голямата част от тях се намират на територията на Благоевград и около Брежани. 138 хектара са на територията на община Симитли. Състоянието на горите е много тежко, съхнат и си отиват. Ако бързо не предприемем мерки и грижи за тези гори, просто ги губим.

– Кои са факторите, срещу които трябва да се борите?

Безразборна сеч за дървесина, пожари, пашата на животните. Високите температури  през лятото водят до по-интензивно изпарение и намаляване на влагата на почвата. Липсата на лесовъдни мероприятия и намалената грижа също съсипват тези гори. Развиват се гъби, рак на кестена, които изсушават и убиват насажденията.

Последните големи мероприятия за запазване и разширяване на кестеновите гори са от 1932 г., но оттогава нещата вървят надолу. През 1983 г. са били засадени 1590 ха нови гори, след това имаме пик през 1987 г. – 1509 ха и след това всичко се срива. Виждате как катастрофално се нареждат нещата и в това отношение вървим само по-надолу.

Какво прави сдружението „Хора и традиции” за справяне с този проблем?

Проучваме възможностите как да направим възможно създаването на нови кестенови гори, обаче само при условие, че запазим сорта брежански кестен. Той е уникален с това, че расте само и единствено в горите на Пирин и брежанското землище. Уникалността му идва от спецификата на почвата, климата и околната среда като цяло.

През 2016 г. се взеха мерки и Югозападното държавно предприятие реши тази година  да произведе 16 хиляди фиданки брежански кестен. Те се засаждат на определените от предприятието и от Държавно горско стопанство места – в района на Мечкул, Ракитна, Брежани. Наложи се да събираме семена от сорта брежански кестен. Хората се отзоваха доброволно, без да поискат дори лев да им се заплати за семената, а знаете, че кестеновите плодове са доста скъпи и вървят по около 5-6 лева за килограм. Мисли се и за залесяването с брежански кестени и на табаните от мината, които са над 1000 дка.

Ежегодно правим Празник на брежанския кестен, с който предизвикваме интереса към тази култура. Тази година на 21 октомври в село Брежани ще се проведе осмото му издание, заповядайте всички.

– Защо кестенът е толкова важна култура?

Кестенът е уникално растение. Дървото дава всичко в полза на хората. Плодът има уникален хранителен състав, и съдържа витамин С, колкото лимоните. Кестеновото брашно е без глутен, затова кестенът е една уникална храна. Кестеновото дърво дава и дървесина, която е ценна, плътна и същевременно лека. Използва се в корабостроенето и за направа на яхти.

Кестенът дава цветове, от които пчелите правят много лечебен, ароматен, предпочитан и скъп мед. Кестеновото дърво задържа по-дълго въглеродния двуокис, спрямо дървесината, която се използва за хартия. Кестенът е едно дърво, което се използва цялостно, без отпадъчни продукти от него, а като храна не се консумриа само варен и печен. От кестените се произвеждат ордьоври, супи, комбинира се с меса, правят се сладкиши.

Има данни, че кестенът е изхранвал и римските легиони, когато са минавали през тези земи. Въобще е бил много популярен, преди картофът да стане известен в Европа. Много ценна от стопанска гледна точка храна. Българският кестен има невероятен вкус и високо съдържание на захари, което го прави подходящ за сладкарската промишленост.

– Обмисля ли се възможността за индустриално отглеждане на кестените с цел търговия?

Индустриално не, има частни инициативи. Създадени са частни кестенови гори. Появиха се хора, които изкупуват продукцията. Един италианец създаде в Симитли фабрика за преработка на кестени.

Имаме идея тук да правим полуфабрикати, пастети, варени и вакуумирани продукти, сладка. Хората досега не бяха много предприемчиви хората, но вече има раздвижване.

Споделете.

Коментирайте

Close