Retengo

Соргото става все по-голяма алтернатива на царевицата в сушави години

0

Соргото става все по-предпочитана култура от земеделците в сушави години, когато го използват за алтернатива на царевицата. Тенденцията е отчетлива особено в Южна България, каза за Агроновините доц. д-р Калин Сланев, учен от Земеделския институт в Шумен. По думите му площите със сорго у нас в момента са между 50 000 и 70 000 декара, но постоянно се увеличават. Една от възможностите индустриалното отглеждане на сорго да се увеличи е фуражните заводи да гарантират на производителите, че ще изкупят определени квоти зърно.

„Предстои да представя доклад за качествата на соргото по време на конференция на  Съюза на производителите на фуражи и фуражни добавки. Ще апелирам производителите на фураж да изискват от земеделците да произвеждат сорго, за да може тази култура, известна по цял свят, да добие популярност и у нас“, каза още доц. Сланев.

Калин Сланев

Доц. д-р Калин Сланев

На територията на Земеделския институт в Шумен ще бъде направено демонстрационно поле със сорго от български и чужди хибриди. „Инициативата е съвместна с междупрофесионалната европейска асоциация по въпросите на соргото „Sorghum ID”, чиято цел е рекламиране и популяризиране на соргото на териториите на няколко европейски страни, сред които и България. Планираме открит ден на соргото, за да представим на полето възможностите на културата пред селекционерите и семенарските къщи“, каза доц. Сланев.

Соргото е едно от най-разпространените културни растения в света и заема пето място в световното производство на зърно след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика. Културата е разпространена в шестте континента в райони, където средната лятна температура е над 20 градуса. То е житно растение, което по морфологични белези прилича на царевицата, но формира зърното в метлица.

Характерно за това растение е неговата сухоустойчивост. В райони с големи засушавания и горещ климат от соргото се получават по-високи добиви в сравнение с царевицата. Растението има способността при продължителна суша да задържа растежа и развитието си и при валеж да ги възстановява отново. То е много добра храна за почти всички видове животни, а по хранителна стойност се изравнява с царевицата.

Стопанските качества на соргото го определят като култура с разностранно приложение. Освен за производство на фуражи за животновъдството, то намира приложение и като храна на хората. Липсата на глутен, високото белтъчно съдържание, възможностите за овкусяване и други предимства определят соргото като важна диетична храна, посочват доц. д-р Калин Сланев и проф. д-р Цветан Кикиндонов в книгата си „Соргото в България и чужбина“.

Сорго

Соргото се използва не само за фураж, но и като ценна диетична храна за хората

В редица страни на Азия, Африка, Индия и особено в Китай соргото се използва за производство на различни видове алкохолни продукти, включително вино и бира. Брашното от сорго в различно съотношение с това от пшеница, царевица и ориз е основа за производство на богат асортимент от хляб, закуски и други тестени изделия. Особено широко е използването на соргото за производство на етанол.

В България като културно растение соргото е познато от средата на 19 век. Отначало започват да се отглеждат в ограничено количество захарната и техническата метла, внасяни главно от Турция. Захарната метла се е използвала за приготвяне на сиропи и маджуни, а техническата метла – за производството на метли, четки за дъски и др. По късно с навлизането на захарното цвекло за промишлено производство на захар, захарната метла се използва главно за фураж. Семената на техническата метла се използват за храна на птици.

Значително по-късно в страната са внесени и семена от сорта „Суданка” – за първи път през 1927 г. от Русия. В началото на 20 век са правени изолирани опити за отглеждане на сорго за зърно, но този вид не намира достатъчно широко приложение.

Сорго, царевица

Източник: „Соргото в България и чужбина“

Едва в средата на 20 век соргото намира по-широко разпространение у нас благодарение на създадените хибриди в САЩ. Изпитват се различни хибриди, а в периода 1956-1965 г. в редица изследователски центрове в страната са проведени сравнителни изпитвания на двулинейни американски хибриди с разпространените по това време сортове и хибриди царевица.

Успоредно с това са направени и изследвания в Института по пшеницата и слънчогледа в Генерал Тошево, Института по генетика в София, както и изследователските институти в Карнобат и Стара Загора. От някои хибриди сорго са получени по 800 кг/дка зърно, докато от царевицата са получени 622 кг от декар.

В резултат на дългогодишна селекционна дейност през 1976 г. е създаден първият български хибрид сорго за зърно „Плевен 71“. Три години по-късно е признат и хибридът „Плевен 76“, а по-новите български хибриди „Ендже 1“ и „Максиред“ са в резултат на селекцията на доц. д-р Калин Сланев и проф. д-р Цветан Кикиндонов от Земеделкия институт в Шумен.

Споделете.

Коментирайте

Close