BASF Caryx

Теснолинейката Септември-Добринище е най-високата жп линия на Балканите

0

Помните ли влака от българските филми „Чужденецът“ и „Господ слезе да ни види“? Кадрите по жп линията са от единствената теснолинейка у нас. Тя е еднопосочна и се движи от град Септември до Добринище. Пътят е много красив, с множество спирали, изкуствени мостове, изпъстрен с безброй живописни гледки. Маршрутът на малкото влакче минава през Велинград, Якоруда, Разлог и Банско, като по този начин свързва Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Междурелсието на влакчето е 7,6 сантиметра. Освен това нашата теснолинейка се смята за най-високата жп линия на Балканския полуостров заради гара Аврамово, разположена на  1267 метра надморска височина. Съоръжението е на повече от 90 години и е включено и в книгата „Най-красивите жп линии на света.“

Цялата тази информация е събрана от 22-годишния Кристиан Ваклинов, студент по счетоводство в УНСС, който редовно пътува с влакчето и има специално отношение към него. С негова помощ теснолинейката не беше спряна от движение преди няколко години, когато правителството реши, че не е рентабилна и няма смисъл от нея. Решението беше отменено, но пък две от най-натоварените влакчета бяха спрени от движение. Сега хората, които някога са ги използвали са принудени да си търсят алтернативен или собствен транспорт.

Кристиан Ваклинов на път с теснолинейката

Преди дни Кристиан се срещна с транспортния министър Христо Алексиев, за да обсъдят състоянието на подвижния състав по теснолинейния път и спирка Цепина. Ваклинов помоли министър Алексиев за съдействие единствената гара в световен мащаб, която е функционирала до 2002 г. без електричество, да бъде превърната в музей на теснолинейката. Към момента тя не е действаща спирка, тъй като преди години са предприети мерки от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за нейното закриване.

Министър Христо Алексиев одобри идеята и възложи на НКЖИ да бъдат проверени варианти за осъществяване на идеята. Единият е за съвместно управление, а другият е спирка Цепина да бъде предоставена за управление на сдружение с нестопанска цел.

Историята на създаването на линията датира от 1916 г. по време на Първата световна война. Тогава командването на Втора армия настоява родопските гори да се използват за нуждите на армията, както и Неврокоп да се свърже с главната железопътна мрежа на България. През юли 1917 г. щабът на армията възлага на Управление на железопътните съобщения да проучи трасе за строителството на 760 мм теснолинейка.

Първият участък до с. Лъджене е проектиран през декември, но поради липса на средства проектът е замразен чак до следвоенния период. Тогава горските власти настояват за изграждането на жп линии, които да обслужват големите държавни гори. Подобно искане има и търговското министерство, за да може да се улесни доставката от Родопите на дървен материал за траверси, телеграфни и телефонни стълбове, за строежи на сгради. В онзи момент такава дървесина основно се внася от чужбина. През 1919 г. техническата комисия при Главна дирекция на железниците и пристанищата препоръчва да започнат проучвания за железопътната линия Саранбей — Лъджене — Чепино и разклоненията й. Но заради тежкото финансово състояние на държавата се оказва невъзможно да се изгради цялото трасе, поискано от горските власти и е решено да започне строителството на жп линия Саранбей — Лъджене — Неврокоп.

Гара Варвара, 1928 г.

Парламентът гласува за проекта на 25 май 1920 г. Две инженерни бригади се заемат с проучването на терена, те определят и най-икономичното трасе. Строежът на линията започва през 1921 г. и по него работят наемници и хора от временна и редовна трудова повинност. Достатъчно квалифицирани работници в България обаче липсват и на строежа са докарани 400-500 руснаци. Те са от избягалата от Русия Врангелова армия. Планинският релеф е много тежък, скалите се разбиват с каменарски взрив, но цялата подготовка се извършва на ръка. Натрошената скала се извозва с вагонетки и ръчни колички, с каруци. Работниците сде трудят в непрекъснат риск – водите на реката прииждат, има свличания на земни и скални маси, падат скални отломки, много от тях са нападнати от диви животни. Въпреки трудностите, полагането нарелсите започва през 1925 г., а трасето е дължина 38,8 км.

Строежът на железния път

Само стойността на строителните дейности по тази отсечка е 80 милиона лева. На тържествената церемония по откриването на линията от Саранбей до Лъджене на 1 август 1926 г. пристигат премиерът Андрей Ляпчев и министърът на железниците, пощите и телеграфа Кимон Георгиев. След откриването на железопътната линия, Пазарджик остава встрани от жп връзките и жителите на града обявяват 2 август 1926 г. за траурен. С проблема е запознат Ляпчев и след настояване на местното население е построена отсечка от Пазарджик до Варвара, открита на 27 октомври 1928 г. Дължината ѝ е 16,703 км. Тя се използва до декември 2002 г. и след като е обявена за нерентабилна, е демонтирана.

Междувременно Кимон Георгиев открива отсечката между Лъджене (Велинград) и Чепино-баня (днес спирка Велинград-юг). Тя е дълга 2,9 км. След успешното завършване на отсечките Саранбей — Чепино баня и Татар Пазарджик — Варвара, вниманието и средствата са насочени в отсечката Чепино баня — Якоруда. През септември 1930 г. в родопското градче е открита нова секция , но поради липса на средства 2 г. по-късно строителството спира. Годишно са нужни 2 милиона лева и изграждането продължава чак през 1934 г. Налага се Главна дирекция на железниците да изтегли заеми за 150 млн. лева от Пощенската спестовна каса. Временната експлоатация на този участък започва на 12 декември 1937 г. Следва нов заем от 260 милиона лева за доизграждането на тази и другите строящи се железопътни линии. Така се извършва нова нивелация и участъкът е предаден за редовна експлоатация през 1939 г.

Заваляват искания за още железни пътища в района, те продължават и след 1944 г. Изготвен е проект за жп линия – отклонение до Доспат с идеята да се използва дървеният материал от Родопите и да се построят предприятия от тежката промишленост и хидроенергетиката. Направен е проект за линия – Велинград Грашево – Чехльово – Доспат, но е изоставен.

Теснолинейка

Тунел № 8 между спирка Цепина и гара Долене

В периода да 1950 г. са укрепени няколко тунела, включително и по линията Септември — Добринище. Последният участък, който е построен е Банско – Добринище. Неговата дължина е 6,6 км и е открит от главния директор на БДЖ ген. Васил Марков на 9 декември 1945 г. В изграждането се включват момчета от Строителните войски, както и жители на Добринище с доброволен труд.

По цялата железопътна линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 м. Само в участъка Септември — Велинград има 10 тунела дълги общо 380 метра. Над Чепинска река са построени три моста, по един има над реките Каркария, Мътница и Бистрица. Само за отсечката Септември — Велинград са използвани 97 тона взрив, 260 км бикфордов фитил, 262 000 капсули, а за зидариите е вложен 1900 тона цимент.

До 1942 г. за обслужването на пътническите и товарните превози по железопътната линия се използват парни локомотиви, а след това са въведени в експлоатация дизелови мотриси „Ganz“, които поемат превоза на пътници. Използването на парни машини спира с доставката на първите дизелови локомотиви „Henschel“ — Kassel серия 75.

Преди 12 години един от старите парни локомотиви – машина 60976, е възстановен, за да обслужва туристическите и атракционните пътувания по теснолинейката. Уникален е и маневреният дизелов локомотив с хидравлична предавателна система, произведен от Henschel, но той се нуждае от ремонт.

Днес теснолинейката е една от най-големите атракции, които можем да предложим на туристите. Освен за развлечение, тя все още се използва и за транспорт, а някои споделят, че дори едно возене си заслужава, заради красивия хоризонт, който се открива пред очите по пътя на тесните линии.

Споделете.

Коментирайте

Close