Spectrum

„Цвете на солта“ – най-скъпата морска сол в света, се добива и край Бургас

0

Най-скъпата морска сол в света се нарича Fleur de Sel или „Цвете на солта“. У нас тя се добива от Атанасовското езеро край Бургас и е розова на цвят, с деликатен вкус и аромат на море. „Цвете на солта“, наричана още Солта на царе и царици, са младите кристали, кристализационните зародиши, които се образуват по повърхността на водата през юли и август. Те са толкова леки, че не потъват, а морският бриз ги отнася към стените на басейна, където се отлагат и се събират на ръка.

Какво е Fleur de Sel или „Цвете на солта“

„Цвете на солта“ е тероарна сол и не се подлага на никакво пречистване. Тя е натурална чиста и нерафинирана сол, с висока остатъчна влага, а вкусът и ароматът й се определя от минералния състав на морската вода и планктона. „Цвете на солта“ съдържа естествен йод и бетакаротин, който се образува от едноклетъчно водорасло и придава розовия цвят на кристалчетата.

Цвете на солта

„Цвете на солта“ е тероарна сол, розова на цвят

Вследствие на естественото образуване, внимателното събиране и пакетиране на солта, тя запазва голяма част от минералите, микро и макроелементите йод, калций, магнезий, калий,цинк, манган, желязо. Смята се за най-ценната по качества и вкус, затова и има най-висока цена в света.

Fleur de Sel е спомената още от Плиний Стари в неговата „Естествена история“, а по времето на Древния Рим се е използвала с лечебна цел. Трапистките монаси по френския бряг на Атлантическия океан са били първите, които са добивали fleur de sel, но сега и светски фермери във Франция, основно в района на Бретан, Португалия, Испания, Италия, Филипините и Перу се занимават с това.

У нас за пръв път се заговаря за „Цвете на солта“, когато по линия на екологичен проект в солниците идва французойка от Камарг. Виждайки тънкия воал от млади кристали по повърхността, тя разказва как fleur de sel се добива при тях и как във Франция има статут почти на национално богатство. Така през 2013 в Черноморски солници добиват първото цвете на солта. Роля фините солни кристали да станат разпознаваеми като гурме сол има проектът „Солта на живота“, благодарение на който „Цвете на солта“ се продава легално като хранителна добавка.

Fleur de Sel е спомената още от Плиний Стари

„Цвете на солта“ се добива от едно от най-ценните и с най-голямо биологично разнообразие места в България – Атанасовското езеро. Неотдавна край него е оформен малък музей, в който е подредена изложбата „СимБиотично“. От нея научаваме, че Атанасовското езеро е:

  • най-голямото находище на солянката, елегантната орхидея и солничното раче (артемия);
  • най-богатото на птици място в България: тук се срещат 333 от всички 420 вида наши птици;
  • мястото с най-много видове птици (126 вида или 81,3%) от Червената книга на България;
  • мястото с най-големите гнездилища на саблеклюна, кокилобегача, морския дъждосвирец и речната рибарка и единственият дом на малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка в България;
  • мястото с най-голямата концентрация на реещи се мигриращи птици в Европа и на Балканския полуостров;
  • мястото с най-голям добив на морска сол в България;
  • най-голямото находище на лечебна кал в България;
  • място, където се провежда най-старата природозащитна бригада в България (през 1988 г.)

Поради голямата си природна ценност и уязвимост, езерото е защитено от закона с няколко различни по своите цели и режими защитени територии. През 1980 г. благодарение на ентусиазма на много хора, северната половина на Атанасовско езеро е обявена за резерват, а южната – за буферна зона, която през 2007 г. става защитена местност.

Днес езерото е влажна зона с международно значение, включена в Рамсарската конвенция; обявено е от BirdLife International за глобално орнитологично важно място; място с европейско значение в опазването на редки и защитени видове птици, както и защитена зона от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“.

Но крайбрежна лагуна Атанасовско езеро е известна и с друго – солничарството или соларството – една от най-древните професии в света.

Езерото, преди да се превърне в солници

Австрийският дипломат Венцел Едлер фон Броняр, който посетил страната ни през 1786 г., пише писмо със следното описание:

„Всяка зима долината северно от Бургас (Атанасовско езеро) се пълни с морска вода, а през лятото, след като се пресуши, от нея местните жителите добиват без всякакво усилие и майсторство значителни количества сол, търсена предимно от цариградските хлебари.“

Френският пътешественик Сент Сейже, посетил околностите на Бургас на 3 декември 1829 г. разказва:

”… преминахме провлак, който разделя залива от Атанасовското езеро. Това езеро беше покрито с лебеди и неизброимо количество диви гъски с чудесен вкус. Лебедовият пух за българите е предмет на значителна търговия. ”

И Иречек описва Атанасовското езео

Константин Иречек през 1899 г. описва езерата ни така: „Следните две лагуни нямат видим оток. Те са плитки солени езера, в които се вливат няколко слаби потока от западната страна и от морето са отделени с тесни пясъчни прагове, обрасли с жилава трева. Трескави изпарения се разнасят от тях по цялата околност. Особеност са многобройните сладководни кладенци, които извират по тесните пясъчни ивици между езерата и морската повърхност и снабдяват Бургас с всичката вода за пиене; водата сигурно първоначално е солена, но се филтрира като преминава през пясъчните пластове.

Солници Атанасовско езеро

Солниците на Атанасовското езеро

На няколко места се виждат дири от прокопи, с които жителите искали да съединят езерата с морето, та с постоянното съобщение на водите да се намали опасността от техните изпарение, но морските води пак засипвали с пясък тези канали. Южната от тези лагуни се нарича Ваякьойско блато, северната се нарича Атанаскьойско блато, според съседните две български селца.“

Най-старото известно производство на морска сол в България е това при Анхиало, днешно Поморие. Предполага се, че солодобивът там е започнал около V век пр. Хр. От 1884 г. до 1909 г. морска сол се добива от Балчишката тузла. Добивът е бил слаб и незадоволителен, което налага прекратяването на дейността.

През 1897 г. опити за солодобив се правят в Созопол, но само за няколко години и също прекратявават дейността си заради незадоволителните количества. Повторни опити на същото място са правени през 30-те години на XX век, но отново неуспешни.

Най-новите солници в страната ни са тези в Атанасовското езеро в Бургас (от 1906 г.). Солта, добивана тук е била с отлични показатели, превъзхождаща по качество тази от Анхиало. През 30-те години на XX век в няколко чужди стопански списания в Германия, Румъния и други страни излизат статии със сравнителни химически таблици, които посочват солта, добивана от Атанасовско езеро, като най-чистата в света.

Как Атанасовското езеро се превръща в основната солница на България и защо професията солничар е на изчезване – четете в Agronovinite.com

* В статията са използвани факти и фотоси от интерактивната изложба за Атанасовско езеро „СимБиотично“

Споделете.

Коментирайте

Close